Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79 13.04.2020
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 39 по описа за 2020 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител Д.Л., против Решение № 686/ 17.12.2019г., постановено по АНД № 3134/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-002508 от 23.10.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Въз
основа на изложените в касационната жалба доводи за правилна правна
квалификация на деянието като нарушение по чл.128, т.2 от КТ, е направено
искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – „В. – 7“
ООД, редовно призован, не изпраща
предтавител в съдебно заседание. По делото е представен писмен отговор от
процесуалния му представител – адв. Р.А., в който са изложени подробни
съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска се обжалваното
съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба, поддържа, че въззивният съд правилно е
приложил материалния закон, поради което предлага съдебното решение да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от
АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок,
от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба „В. - 7” ООД гр. Стара Загора срещу НП № 24-002508
от 23.10.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Стара Загора, издадено въз
основа на АУАН № 24-002508/ 24.09.2019г., с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на „В. - 7” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 128, т.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
11.09.2019г., 18.09.2019г. и 24.09.2019г. по представени документи в Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора, е установено, че „В. - 7” ООД, в качеството
си на работодател, не е изплатил на Петко Любенов Петков в предприятието – „В.
– 7“ ООД, или по банков път, до 25.07.2019г. уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа през месец юни 2019г. /в случая сумата за получаване в
брой е била 437,16лв./. Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното
наказателно постановление по съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения при неговото издаване, неотстраними в съдебната фаза,
За да отмени НП, Районен съд Стара Загора
е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза, довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя. В мотивите към решението си съдът
излага доводи, че описаните в обстоятелствената част на НП факти сочат на
неизпълнение на задълженията на работодателя, произтичащи от чл.269-271 от КТ,
поради което неправилно АНО е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.128, т.2
от КТ. Направен е извод, че установеното противоречие между обстоятелствената
част на наказателното постановление и правната квалификация на деянието,
представлява неизпълнение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН.
Така постановеното решение
е правилно като краен резултат.
Съответен на закона е
направеният от съда извод по отношение на сочената за нарушена правна норма на
чл.128, т.2 от КТ, която не би могла да бъде основание за търсене на
административнонаказателна отговорност. Доколкото обвинението от фактическа
страна е обосновано с обстоятелството, че работодателят „В. - 7” ООД гр.Стара Загора, в качеството си
на работодател, не е изплатил до 25-то число на мес.юли 2019г. уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа през месец юни 2019г. на лицето П.М.П.,
т.е. дължимото възнаграждение в цялост, то в конкретния случай липсва обект на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Административен съд Стара
Загора вече се е произнасял като касационна инстанция в насока,
че така издадени НП за нарушение на чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни. Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ не
представлява такова от публичен характер т. е административно задължение,
поради което и нарушаването на чл. 128, ал. 2 от КТ не би могло да бъде
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
работодателя при прилагането на чл. 414, ал. 1 от КТ. Само
задължението по чл.245, ал.1 от КТ
/предвиждащ гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на
сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна
заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя/ е задължение от публичен ред и установява чрез
императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите
правоотношения. Именно тази специфика на характера му е от значение за
определянето му като обект на административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ
по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл.6 от ЗАНН, а не и визираните
задължения в чл.124 и чл.128 от КТ, които, както
се сочи и от районния съд, регламентират общи и основни задължения на работодателя.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че
не е налице твърдяното
касационно основание за отмяна,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие
със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 686/ 17.12.2019г., постановено
по АНД № 3134/ 2019г. по
описа на Старозагорския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.