Р Е Ш Е Н И Е № 72

26.03.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №45 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С решение №416 от 10.12.2019г. РС Казанлък потвърдил наказателно постановление 18-0284-004221 от 04.02.2019г. на началник сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което на Т.С.М. ***, ЕГН-********** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП била наложена на осн. чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, предл. първо и второ от ЗДвП административна санкция „глоба“ в размер на 200 лева, както и осъдил жалбоподателя да заплати разноски в общ размер на 266 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останало административно-наказаното лице, което в срок го обжалва чрез адв. И., АК-Пловдив. Касаторът твърди, че решението било нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Конкретните доводи се свеждат до следното: неправилно съдът кредитирал с доверие тезата, застъпена от СТЕ, като в резултат на това достигнал до извода, че правилно и законосъобразно било наложено административно наказание с обжалваното наказателно постановление /НП/. Този извод бил лаконичен и необоснован. Задължение на съда било преди да постанови решението си да анализира в цялост всички доказателства с всички възможни доказателствени способи. Съдебният акт следвало да съдържа освен фактическа обстановка и ясни правни съображения отнасящи в този случай до това къде и как било регламентирано поведението на участниците в ПТП.

Неясно как обаче РС приел за надделяваща тезата за виновно поведение на жалбоподателя М., а не у водача на другото МПС, който безспорно установено било, че се движело с превишена скорост.

В обжалваното решение липсвали правни изводи защо административното нарушение било извършено, каква била неговата правна квалификация и защо било така, а в конкретното такова само била преписана АТЕ, което процесуално било недопустимо. Освен това не ставало ясно и защо РС отхвърли и тезата за виновно поведение на другия водач. Не ставало ясно и защо и как съдията достигнал до изводите, които го навели да потвърди НП, при все че доказателствата били в диаметрално различно направление.

В заключение са сочи, че РС не бил изложил мотиви по същество на спора, с извършил нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, вр. с ал.3, т.2, предло. Първо от НПК, тъй като в решението имало фактическа обосновка и се сочели доказателствата за нея, но липсвали направените въз основа на нея правни изводи и аргументи и съдът не обсъдил събраните доказателства с оглед проверка и преценка налице ли било вмененото нарушение.

Касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. В нарочна молба поддържа жалбата и моли за присъждане на разноските пред двете инстанции.

Ответникът по касация, редовно призован не изпраща представите.

Представителят на ОП Стара Загора дава становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си, е неоснователна.

За да потвърди жаленото наказателно постановление, РС приел за установено, че описаните в процесното НП факти от обективната действителност са се проявили, както и приел, че нямало допуснати при съставянето на АУАН и при издаване на постановлението съществени процесуални нарушения. Съдът подробно описал показанията на всички разпитани свидетели, както и изготвеното заключение по назначената АТЕ.

Въз основа на така събрания пред него доказателствен материал, въззивният съд посочил, че свидетелските показания били противоречиви относно факта каква била скоростта на движение на двете ППС и спрял ли е жалбоподателят на знак „Стоп“. РС приел, че пред него се оформили четири групи свидетели, тези на жалбоподателя, които подкрепяли неговото твърдение, че спрял на знака „Стоп“, втората група – на полицейските служители, обработили ПТП, които обаче не били очевидци и установили фактите по показанията на участниците в произшествието, вкл. и въз основа на тях извели извод, че наказаният не спрял на знака. В показанията на единствения свидетел очевидец на ПТП, св. Д., същият посочи, че не видял и не можел да твърди дали М. спрял на знак „Стоп“, но видял, че същият изведнъж излязъл от паркинга на магазина, което съпоставено на показанията на свидетелите на акта, било възприето от съда като индикация, че жалбоподателят не бил спрял на знака. РС също така посочил, че следвало да възприеме заключението на ВЛ изцяло, като заключил,че от така събраните доказателства се следва извод, че вина за настъпване на ПТП имали и двамата водачи и поради това на жалбоподателя правилно и законосъобразно било наложена административно наказание, като видът и размерът на същото били правилно определени.

Настоящата инстанция намира решението за правилно, като съобрази следното:

Преди всичко следва да се посочи, че касаторът по никакъв начин не аргументира твърденията си за нищожност и недопустимост на жаленото решение и поради това същите няма да бъдат обсъждани. Следва също така да се посочи, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание по см. на чл.348 от НПК.

Що се отнася до наведените касационни основание по чл.348, т.1-2 от НПК, настоящата инстанция намира следното: относно нарушението на съдопроизводствените правила – законът изисква то да е съществено и дава изчерпателните хипотези кога е налице такова в чл.348, ал.3, т.1-4 от НПК. Нито едно от сочените в касационната жалба конкретни съображения не се обхващат от тези четири хипотези, вкл. и не се установява да има допуснато от съда ограничаване на процесуалните права на страната. Пред РС са разпитани всички свидетели, които имат отношение към ПТП, вкл. и двамата свидетели на самия наказан, като съдебният състав коментира показанията на всяка група свидетели и сочи какво е отношението му към тях, дали ги кредитира или не и защо. Съдът дори назначава и АТЕ за изясняване механизма на ПТП, като кредитира изцяло заключението и дори чрез нея обосновава извода си, че наказаният нарушава предписанието на знак „Стоп“, като не съобразява поведението си с предписанието на този знак и така причинява ПТП.

В крайна сметка РС обсъжда поотделно и в неговата съвкупност доказателствения материал и извежда фактическите си извод именно на него, поради което не се доказва проявление на това касационно основание.

Що се отнася до извода, че наказаният виновно не спазва предписанието на знак В 2 и поради това причинява ПТП с материални щети, той се споделя от касационната инстанция като правилно и законосъобразно изведен.

Безспорно и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт за нарушение по този закон, какъвто се явява и конкретният такъв, се ползва с определена в закона доказателствена сила относно фактите, които се сочат в него, но законовата презумпция е оборима, т.е. ако не се докаже обратното и тежестта е изцяло върху нарушителя. Самият РС изрично сочи, че данните от показанията на разпитаните свидетели са изключително противоречиви и то именно в насока на релевантния факт – спрял ли е касаторът на знак „Стоп“ преди да навлезе в пътя с предимство, т.е. дали същият е съобразил или не поведението си на водач с предписанието на този знак.

За отговорността на водача, настоящ касатор, обаче не е достатъчно дали той спира или не спира на знак „Стоп“, релевантното за закона е водачът да съобразява поведението си с предписанието на пътните знаци, а знак Б2 има следното предписание: „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“, т.е., това, че наказаният сочи, че не е възприел МПС на другия участник в ПТП, което превозно средство обаче се движи по път с предимство, сочи, че М. в онзи момент нарушава задължението си да спре и да предприеме маневрата завой на ляво, за да се включи в главния път, само след като напълно е убеден, че по него не се движат ППС и това много ясно се вижда от скицата, изготвена от ВЛ. Самият факт на ПТП и описания от експерта механизъм на настъпването му сочи, че наказаният дори и да е спрял на знак „стоп“, той не е съобразил, че по пътя с предимство се движи и друг автомобил, този на другия участник в произшествието и въпреки това, и при липса на предимство за него, предприема навлизане в главния път. Поведението несъмнено е извършено виновно, като липсват доказателства за противното по делото.

Ето защо настоящата инстанция приема, че РС правилно и в съответствие с процесуалния закон извежда фактическия извод, че наказаният виновно причинява ПТП поради неспазване предписанието на пътен знак Б2. Фактите от редовно съставения акт се потвърждават от събраните доказателства, което задължава решаващият състав да се съобрази с това и да изгради извод за доказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин.

Решението е валидно, допустимо и правилно и поради това следва да се остави в законна сила.

При този изход на делото искането за присъждане на разноските, направени от касатора пред двете съдебни инстанции, следва да се отхвърли, като искането за разноските пред касационната инстанция е неоснователно, с оглед изхода на спора, а искането за присъждане и на възнаграждението за адвокат от 300 лева, направено пред РС, е недопустимо, тъй като съдебното дирене пред въззивния съд приключва преди изменението на чл.63 от ЗАНН и създаването на новата алинея трета, поради което процесуалният и правен ред за тяхното възстановяване би бил друг.

Водим от горното, Съдът на осн. чл.221, ал.2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №416/10.12.2019г., постановено по анд №487/2019г. по описа на РС Казанлък.

Настоящото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.