Р Е Ш Е Н И Е
№80
13.04.2020 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Петя Драганова,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №47 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора, чрез процесуалния си представител К.Т.- М. против
Решение №691
от 17.12.2019
год., постановено по АНД №2383/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора,
с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление
№24-002503 от 27.08.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора.
В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неправилно е прието от
районният съд, че състава на административното нарушение не е описано в
недостатъчна степен. Излага съображения, че са налице всички елементи от
фактическия състав на административното нарушение, за което е наложено и
съответното наказание на дружеството. Изразява несъгласие с мотивите, че
подписаният договор между „Загорка“АД и „Широв“ЕООД не противоречи на закона. Такива
обвинения липсват в обжалваното наказателно постановление. Въз основа на
изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателно
постановление №24-002503/27.08.2019 год., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като правилно и законосъобразно. В
съдебно заседание, касационната жалба е се поддържа от процесуалния
представител.
Ответникът – „Широв“ЕООД, представлявано от Управителя К.Г.Ш., чрез
процесуалният си представител адв. Б. в представеното възражение на касационната
жалба, както и в депозираните в съдебно заседание защита, изразява становище за
неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на
съда да потвърди обжалваното решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №24-002503/27.08.2019
год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора въз основа на АУАН №24-002503/05.07.2019
год., с което на Д.П.Д.с постоянен адрес с. Стоил войвода, общ. Нова Загора, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.1 и
чл.415б от Кодекса на труда за нарушение по чл.126, т.10 от Кодекса на труда.
Административно-наказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 06.08.2019
год. на обект: Площадка за амбалаж на територията на склад за готова продукция
и амбалаж мв „Загорка“АД на адрес гр. Стара Загора, ***във връзка с допусната
трудова злополука с лицето С.К.Д., ЕГН ********** на 05.08.2019 год. на
горепосочения обект и на 08.08.2019 год. и на 13.08.2019 год. в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора по представени документи се
установи, че работниците С.К.Д., ЕГН **********, Ж.В.А., ЕГН **********, Р.Т.П.,
ЕГН ********** полагат труд въз основа на сключени трудови договори с
„Широв“ЕООД, ЕИК 123596368 на основание чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда –
до завършване на определена работа, с посочено място на работа – територията на
„Загорка“АД. „Широв“ЕООД представи договор за извършване на услуги чрез свои
служители, сключен на 16.10.2017 год. между „Загорка“АД, ЕИК 123025273 –
Възложител и „Широв“ЕООД, ЕИК **** - Изпълнител. Работниците/служителите
полагат труд под надзора и ръководството на длъжностни лица на „Загорка“АД,
Стара Загора. По този начин, „Широв“ЕООД извършва дейност като предприятие,
което осигурява временна работа на 05.08.2019 год. на територията на
„Загорка“АД без да има регистрация в Агенция по заетостта. С това е нарушил чл.74е,
ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта.
За да отмени наказателното постановление, Районен съд Стара Загора
приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с
приложимия материален закон. Приел е, че не са налице доказателства за
осъществяване на дейност по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ, а именно
работниците да са преминали под ръководство и контрола на дружеството получател
на работата. Приел е също така, че не е налице пълно описание на нарушението,
тъй като не е посочено въз основа на кое наказващият орган е приел, че
ответника по касация е изпращащо предприятие по смисъла на §1, т.17 ДР на КТ.
Безспорно е че „Широв“ЕООД е изпратило работници на обект на „Загорка“АД, което
обаче не е достатъчно да се приеме, че „Широв“ЕООД е предприятие, осигуряващо
временна заетост. Касае се за отношения, които са близки , но не са идентични с
тези по осигуряването на работници за нуждите на трето лице. Прие е също така,
че е налице противоречие между юридическото формулиране на санкцията и
описанието, тъй като от една страна е посочено, че се налага наказание на
основание чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, а е посочено също така, че наказанието се налага
на основание чл.415б от КТ. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за
отмяната на наказателно постановление като незаконосъобразно.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът
споделя мотивите на съда, поради което и същите не следва да бъдат
преповтаряни.
Спор
относно фактите по делото не съществува между страните, като основният спорен
момент, е дали ответника по касация има качеството на предприятие, което
осигурява временна работа. Както правилно е посочил и районният съд, легалната
дефиниция на това понятие за нуждите на Закона за насърчаване на заетостта е
дадено в параграф 1, т.17 от ДР на КТ, съгласно който „предприятие, което
осигурява временна работа“ е всяко физическо или юридическо лице, което
извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за
да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово
ръководство и контрол. От дадената легална дефиниция е видно, че за да
осъществява даден работодател дейност като предприятие предоставящо временна
работа следва като задължително условие работниците да работят под контрола и
ръководството на дружеството ползвател на услугата, а не под контрола и
ръководството на изпращащото предприятие. Безспорно е също така, че сключените
договори с работниците са с правно основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, но това не
значи, че всеки един такъв сключен договор, предполага осъществяване на дейност
по осигуряване на временна заетост. За да се даде отговор на въпроса: е ли или
не осъществяваната дейност в нарушение на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ, е необходимо да
се анализират сключените договори между „Загорка“АД и „Широв“ЕООД от една
страна и между „Широв“ЕООД и работниците. В подписаният договор от 16.10.2017
год., сключен между „Загорка“АД и „Широв“ЕООД, като предмет на договора е
предвидено, че „чл.1. „Загорка“АД възлага, а „Широв“ЕООД приема да извършва
срещу заплащане на предвиденото в този договор възнаграждение следните услуги
чрез свои служители….“.В този смисъл извършваните от „Широв“ЕООД услуги ще
бъдат извършвани от негови служители и работници, но липсва поемането на
ангажимент за осигуряване на работна ръка за дейността на „Загорка“АД. В чл.6,
т.3 от същия договор, е предвидено като задължения на изпълнителя /“Широв“ЕООД/
да има сключен трудов или граждански договор, при условия съобразени с трудовото
законодателство, с място на работа – производствена площадка на „Загорка“АД,
находяща с в гр. Стара Загора, ***. В този смисъл са и представените трудови
договори с тримата работника – С.К.Д., Ж.В.А. и Р.Т.П.. Съгласно т.1 от
договорите, предприятието възлага, а работникът/служителят приема да изпълнява
в „Широв“ЕООД на територията на „Загорка“АД длъжността сортировач. Всичко това,
анализирано поотделно и в съвкупност, води до единствения извод, че
осъществяваната дейност на наказаното дружество, не е такава по предоставяне на
временна работа, а чиста дейност по възлагане на трудови функции на
работниците.
На
следващо място съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и по други съображения:
На
първо място, както правилно е отбелязано от ответника по касация в
представеното писмена защита пред касационната инстанция, не е посочена ясно и
конкретно дата на извършване на нарушението. Като такава е посочена 05.08.2019
год., която обаче е датата на трудовата злополука, по повод на която е
извършена проверката. На тази дата обаче не е установено, санкционираното
дружество да е осъществило, каквото и да е деяние, в разрез със законовите
разпоредби. Единственото деяние е изпращането на работника да извършва услуги,
в съответствие със сключения договор между „Загорка“АД и „Широв“ЕООД. Това
обаче е станало въз основа на подписаните договори, нито един от които не е
сключен на тази дата. В този смисъл, на 05.08.2019 год. е налице бездействие на
ответника по касация, което е прието от наказващият орган като административно
нарушение. Следва да се отбележи обаче, че посоченото като нарушена норма на
чл.74е, ал.1 от ЗНЗ, предполага активни действия – действия по предоставяне на
временна работа, но не и бездействие. Ако се приеме, че е налице осъществяване
на дейност по осигуряване на временна работа, то това ще е датата на
сключването на договорите, с които е
осигурена тази временна работа, а не някоя друга дата. Това не може да бъде
обаче датата на сключване на договора между „Загорка“АД и „Широв“ЕООД, тъй като
към тази дата е налице само споразумение между двете страни за бъдещо
сътрудничество, но нямаме данни в изпълнение на него да е сключен друг договор
с трето лице за извършване на договорените услуги.
Не
на последно място, издаденото наказателно постановление е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН. В
наказателното постановление се твърди, че „Широв“ЕООД е осъществил дейност по
осигуряване на времена работа по отношение на три лица - С.К.Д., Ж.В.А. и Р.Т.П..
Ако и да е осъществявана такава дейност, доколкото са налице три отделни
договора за трите лица, то ще са налице три отделени нарушения, за всяко едно
от които следва да се наложи отделно наказание, докато в случая е наложено едно
наказание.
Водим
от горното съдът намира, че не са налице наведените касационни основания за
отмяната на обжалваното съдебно решение, а касационната жалба е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от
АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№691
от 17.12.2019
год., постановено по АНД №2383/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.