Р Е Ш Е Н И Е № 74

26.03.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №50 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С решение №436 от 23.12.2019г. РС Казанлък потвърдил наказателно постановление № 18-0284-003909 от 03.12.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което на И.М.М. от с. Долно Сахране, ЕГН-********** за нарушения на чл.138е, чл.139, ал.1, т.1 и чл.150 от ЗДвП му били наложени административни санкции „глоба“ на осн. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1, чл.179, ал.6, т.1 и чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП в обща размер на 200 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останало административно-наказаното лице, което обжалва изцяло съдебният акт на въззивния съд с твърдения, че същото било незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като РС не отчел и не обсъдил допуснатите процесуални нарушения в съставения акт и издаденото наказателно постановление /НП/.

Касаторът, редовно призован в с.з. не се явява и не се представлява.

Ответникът, не изпраща представите и не взема становище по жалбата.

Представителят на ОП Стара Загора счита решението на РС за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е напълно неоснователна.

За да потвърди и в трите обжалвани части процесното наказателно постановление РС приема за безспорно установена пред него описаната фактическа обстановка. Въззивният съд извежда изводи и за правилност на дадените правни квалификации на описаните три нарушения на ЗДвП и за правилност на наложените наказания.

Спор пред РС и пред този относно фактите няма проявен. Изцяло правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че фактите които се визират в НП се установяват по един безспорен начин, а визираната от органа фактологията сочи, че наказаният на посочената дата, час и място първо – управлява мотопед Симсон, като водачът не използва защитна каска; второ – управляваният мотопед е технически неизправен – няма преден фар, заден стоп и габаритна светлина; трето – управляваното ППС не е регистрирано по надлежен ред и е без регистрационен номер на определеното за това място /за това нарушение на касатора е наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК/ и четвърто – водачът управлява мотопеда без да притежава свидетелство за управление на МПС, не е правоспособен.

Първото деяние се определя от органа като нарушение на чл.137е и се санкционира на осн. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, а РС сочи, че правната квалификация на фактите е правилна и правилно е наказано деянието по посочения текст. Този извод е изцяло правилен и законосъобразен, защото именно в чл.137е се установява задължение за водачите и на мотопеди да носят защитна каска, каквато не се установява да носи наказаният, когато управлява въпросното ППС и е спрян за проверката от контролиращия орган. Нарушението се санкционира именно на осн. посочения текст на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП с фиксиран размер на санкцията от 50 лева.

Второто описано деяние се определя като нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и се санкционира на осн. чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП. Първият текст създава общото правило, че всяко ППС следва да се движи технически изправно, а фактите сочат, че управлявания от наказания мотопед няма преден фар, заден стоп и габаритна светлина, което несъмнено сочи на техническа неизправност на ППС и въпреки това то се управлява от касатора. Конкретните технически нередности се определят като незначителни по см. на цитираната разпоредба на закона и правилно се санкционират с 50 лева на посоченото основание.

Що се отнася до последното санкционирано с жаленото НП деяние, определено като нарушение на чл.150 от ЗДвП, настоящият състав приема за изцяло правилни доводите на РС, че доколкото се касае за изначална липса на правоспособност у наказания, тъй като се удостоверява, че същият няма придобита такава за водач на ППС от която и да е категория, вкл. и за категорията към която спада и управляваният мотопед, то същият няма правото да управлява такова превозно средство. Изцяло законосъобразно и правилно санкцията се налага на осн. чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП и то в минималния предвиден в закона размер.

При извършения касационен контрол на жаленото решение на РС Казанлък, не се установява да има извършено нарушение на закона и съотв. не е налице визираното касационно основание по члр.348, ал.1 т.1 от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, поради което съдебния акт следва да се остави в законна сила.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №436 от 23.12.2019г. РС Казанлък, постановено по АНД № 1215/2019г. по описа на РС Казанлък.

Настоящото не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.