Р Е Ш Е Н И Е № 75

26.03.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №51 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С решение №429 от 17.12.2019г. РС Казанлък отменил наказателно постановление №ОП-94 от 27.06.201дг. на Кмета на Община Казанлък, с което на Р. С. Д., ЕГН-********** за нарушения на чл.17, ал.1, т.2 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и същата била задължена да заплати 292 лева разноски по почистване от служители на общината на агитационни материали.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останал административно-наказващият, който чрез процесуален представител, го обжалва изцяло и в срок с твърдения, че същото било неправилно.

Според касатора, РС неправилно приел, че извършител на нарушението била коалиция „За България“, като отделно политическо сдружение. Видно от актуалното състояние на общинската организация на БСП-Казанлък същата била с принадлежност към БСП, която от своя страна била част и водеща партия от регистрираната за изборите за членове за европейски парламент политическа коалиция „БСП за България“. Видно от представено пълномощно Р. Д. била упълномощена да представлява коалицията във връзка с изборите. Съгласно чл.480 от ИК за нарушаване на забраните за агитация се налагало глоба, а съгласно чл.17, ал.3 от общинската наредба глоба се налагала на лицата, за чиито стоки, услуги и/или дейност съобщението рекламира. В случая с НП глобата била наложена на лицето именно заради качеството му на пълномощник и на представляващ общинската организация на БСП-Казанлък, тъй като същото допуснало извършване на описаното в НП нарушение.

На второ място се твърди, че неправилно РС приемал, че в НП не се сочело мястото на извършване на нарушението. Такива данни се съдържали ясно в постановлението. Всички доказателства сочели мястото на нарушението и че то било извършено на територията на град Казанлък. По тези съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на процесното наказателно постановление.

Касаторът, редовно призован в с.з. не се представлява.

Ответникът по касация, не изпраща представител, като в нарочна молба, подадена чрез пълномощник взема становище по жалбата, като пледира за неоснователност и правилност на решението на РС.

Представителят на ОП Стара Загора счита решението на РС за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е напълно неоснователна.

За да отмени процесното наказателно постановление, състав на РС Казанлък приел, че по сигнал за разлепени агитационни материали на „БСП за България“ на 27.05.2019г. била извършена проверка на различни места – електрически табла, огради и колони където били разлепени агитационни материали на коалиция от партии „БСП за България“ и бюлетина №18. Според РС така описаната фактическа обстановка се установявала от приложения АУАН и други посочени писмени доказателства, които си кореспондирали. Според въззивния съд, от тази фактическа обстановка се следвало, че извършител на нарушението била коалиция „БСП за България“, което било отделно политическо сдружение, а това означавало, че наказаният не бил автор на деянието. Вторият довод на РС бил, че жалбоподателят бил наказан с глоба като физическо лице, вместо със жалбоподателят бил наказан с глоба като физическо лице, вместо със законоустановеното наказание „имуществена санкция“. Последният трети довод на РС, за да отмени наказателното постановление се свежда до довод за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не се сочело мястото на извършване на нарушението.

Касационната инстанция намира жаленото решение за правилно като краен резултат, но по следните коригиращи правни съображения:

Принципно РС като една въззивна инстанция има задължение да установява всички релевантни за неговата решаваща роля факти от обективната действителност, като въз основа на събраните доказателства следва да извежда извод, на първо място спазени ли са процесуалните изисквания в ЗАНН относно съставяне на акта, издаване на НП, задължителни реквизити на същите, на сроковете по чл.34, компетентност актосъставител и на административно наказателния орган; на второ място и при липса на установени допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията на ЗАНН въззивния съд следва да мотивира доводи в насока доказва ли се от обективна страна описаното в НП деяние, въздигнато ли е то за административно нарушение, посоченият извършител правилно ли е определен за автор на конкретното такова, виновно ли е извършено това нарушение, налице ли са предпоставки на прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако не са налице правилно ли е квалифицирано правно описаното деяние и съотв. правилно ли е санкционирано.

Жаленото решение на РС Казанлък е твърде кратко като съдържание, но все пак има доводи, че описаната в НП фактическа обстановка се възприема за установена чрез доказателствата, но според съдебния състав авторът на описаното деяние не е наказаната, както и че има допуснато нарушение на императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, вкл. и че наложената санкция не е правилно определена.

Макар и фактическата обстановка да не е спорна и тя да се установява от събрания пред РС доказателствен материал, от нея наистина се следва извод, че процесното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, но не по изложения от съда довод, за липса на място на нарушението. Такова има и то ясно се визира - град Казанлък. Няма ясно посочване обаче на датата на нарушението, а това е императивно изискване, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, което означава, че това нарушение винаги е съществено по своя характер, защото води до нарушаване правото на защита на засегнатото лице. В АУАН има само дата на съставянето му, но няма изрично визиране коя е датата на установяване/извършване на нарушението, което се описва. От своя страна в НП има изброяване на редица дати, но никоя от тях не се визира по изричен начин за дата на нарушението.

Сравнителният прочит на описанието на деянието от обективна страна в АУАН и това, което се описва в НП несъмнено води до извод за голяма разлика в това, което от обективна страна се сочи в акта и това, което така подробно се излага в постановлението. Освен това в АУАН деянието, което се описва като извършено от Д. е „разлепени агитационни материали по стените на обществените сгради и ел. табла в град Казанлък“, не така обаче се описва деянието в НП. Там описанието на деянието се свежда до „неосъществен контрол при поставянето на агитационните материали извън определени за това места“ като извършено от Д., което се въздига за нарушение на чл.17, ал.1, т.2 от общинската наредба. Различния подход при описание на изпълнителното деяние в акта и в НП е процесулно недопустимо и ако административното обвинение се повдига против Д. за разлепване на агитационни материали на не определените за това места, то няма как за първи път едва в НП да й се вменява, че отговорността й се ангажира, защото не е осъществявала контрол при поставянето на агитационните материали“. Това всъщност означава, че едва с НП на нея й се предявява ново административно обвинение, без същата да има реална процесуална възможност да се защитава срещу него, като напр. предяви възражения в три дневен срок. От тук следва и неяснотата относно това в какво качество се ангажирана отговорността на Д., дали като пряк извършител на залепването на агитационните материали на не регламентираните места или като лице, контролиращо тази дейност и поради това не осъществило задължителния надзор. Това е от особено значение и оглед отговор на въпрос дала дадената правна квалификация на описаните факти е адекватна на тях, съотв. и правилна ли е посочената санкционна норма.

Всички тези доводи са напълно достатъчни за обосноваване на извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и обосноваващи крайния правен извод на въззивния съд.

За пълнота на проверката касационната инстанция приема за необходимо да посочи, че наказателното постановление е постановено в нарушение и на закона. Няма спор, че НП е издадено по време на провеждане на изборите за европейски парламент. В самото постановление се цитират текстове от ИК, като видно от чл.186, ал.1 от ИК при взето решение от РИК/ОИК, в случая е налице решение на РИК Кметът на съотв. община е длъжен да премахва агитационните материали, поставени или разпространени в нарушение на кодекса, а именно за това се повдига обвинение на наказаната. В чл.472, ал.1 от ИК съществува санкционна норма, но тя предвижда, че при неизпълнение на задължението по чл. 186, ал. 3 на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията, се налага глоба от 1000 до 5000 лв., а въпросното задължение касае партиите, коалициите и инициативните комитети, които в 7-дневен срок след изборния ден трябва да премахват поставените от тях агитационни материали.

Въпреки законово задължение именно Кметът на Общината след решение на РИК, каквото даже има издадена, той да премахва агитационни материали, поставени в нарушение на ИК, се ангажира отговорност на председателя на общинската организация на БСП в града и то не на основание на ИК, а на общинска наредба за осигуряване на обществения ред, която обаче им за предмет уреждане на обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред и създаване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите на територията на Община Казанлък и съгласно алинея 2 - Наредбата се прилага по отношение на: Всички лица, които постоянно или временно пребивават на територията на община Казанлък; Собствениците, ползвателите и наемателите на жилищни сгради; Управителите на етажната собственост, по отношение на предназначените за общо ползване части на сгради и прилежащите терени; Управителите на търговски дружества, едноличните търговци, ръководителите на предприятия, учреждения и организации, развиващи дейност на територията на община Казанлък.

Според този състав, неправилно отговорността на Р. Д. са ангажира на основание на този общински нормативен акт, не само защото същата, дори и в качеството й на председател на общинска организация на политическа партия, не попада под обхвата на този норматив, а и по арг. на чл.1, ал.1, визираните в хипотезата на чл.17, ал.2 „нагледни агитационни материали“ не обхващат и агитационните материали по ИК. Редът и начина за тяхното поставяне е строго и специфично регламентиран в специален нормативен акт - ИК.

Така мотивиран, Съдът намира жалбата за неоснователна, а жаленото решение за правилно като краен резултат, поради което същото като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в законна сила.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №429/17.12.2019г., постановено по анд №802/2019г. по описа на РС Казанлък.

Настоящото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.