Р Е Ш Е Н И Е

№127 17.06.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №54 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против Решение №433/19.12.2019г., постановено по АНД №1020/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №F351035/28.11.2017г. издадено от Заместник директора на ТД НАП Пловдив с наложена на И.И.К. ЕГН *********** глоба в размер на 200лв на основание чл.74 ал.1 предл. първо от Закона за счетоводството за това, че на 01.07.2017г е нарушил чл.38 ал.1 т.1 вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството /ДВ бр.97 от 06.12.2016г/: В качеството му на управител като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет на дружество „ДИЛЯНА“ ЕООД за 2016г, в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в срок до 30.06.2017г. При извършената служебна проверка се констатирало, че от страна на търговското дружество не е подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2016г в ТД на НАП Пловдив. Към датата на съставяне на АУАН – 14.08.2017г, ГФО на дружеството аз 2016г не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Нарушението е установено на 19.07.2017г, когато НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, което се удостоверява от писмо изх. №20-00-122/09.08.2017г на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив на същата дата -09.08.2017г. Актът е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя след изпратена покана с изх. №22968#1787/21.08.2017г. Поканата е изпратена до „ДИЛЯНА“ ЕООТ, представлявано от И.И.К. *** и е върната от пощенския оператор с отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес“. АУАН №F351035/09.10.2017г е съставен в отсъствие на нарушителя, като му е връчен лично, чрез Директора на Затвора в град Стара Загора, където лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, считано от 12.05.2016г.

За да отмени НП, РС Казанлък се е позовал на констатирани съществени нарушения на административно наказателното производство, конкретно на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, предвид съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице законовите основания за това изключение. Актосъставителя е установил след извършена проверка, че управителя е лишен от свобода, което наказание изтърпява в Затвора в град Стара Загора и без да изпрати покана по реда, който е следвал за връчване на вече съставения АУАН е пристъпил към образуване на административно наказателно производство.

Касатора счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон –съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, извън хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, не е съществено процесуално нарушение, тъй като няма вероятност установените съставомерни факти да са не истински, неточни или неверни. След като АУАН е бил надлежно предявен на нарушителя, правото му на защита се явява в пълнота охранено и реализирано. С касационната жалба е направено искане за отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответника – И.И. К. иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Твърди, че е управител на множество търговски дружества, но е в Затвора в град Стара Загора към процесния период, като при ареста му са отнети компютрите и електронния подпис и обективно му е невъзможно да изпълнява задълженията, за чието неспазване е санкциониран.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

В процесния случай поканата за съставяне на АУАН е изпратена до юридическото лице „ДИЛЯНА“ ЕООД, а не до управителя на същото дружество, чиято лична отговорност е ангажирана за това, че като управител не е изпълнил задължения за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО и не е изпратил за публикуване ГФО на дружеството за 2016г в срок до 01.07.2017г. След като е установено, че нарушителя се намира в затвора в град Стара Загора, то изпращането на покана за явяване до „ДИЛЯНА“ ЕООД е действие без правно значение, което сочи на неизпълнение на процедурата по чл.40 и сл. от ЗАННV Изложените в касационната жалба аргументи, че неизпълнението на тази процедура не е сред задължителните, императивни основания за отмяна на наказателното постановление, освен когато има съмнение, че констатираните с АУАН факти може да са неистински или неточни, е лишена от законово основание. Производството по ЗАНН е от наказателен характер и съдържа задължителни форми за участие на уличеното и привлечено към административно наказателна отговорност лице. Императивната разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗАНН изисква присъствие на нарушителя при съставяне на АУАН с цел участието му още при образуване на производството. Правото на възражение в три дневен срок от връчването е следваща във времето процесуална форма на участие на вече привлеченото към отговорност лице, чрез повдигане на административно обвинение. Участието му като лице, уличено в извършване на административно нарушение се осигурява от разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН и спазването на това правило не се санира от последващото връчване на акта за установяване на административно нарушение. Изключение от правилото на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предвидено в чл.40 ал.2 от същия закон – когато нарушителя е известен, но след покана не се яви за съставяне на акта. Следователно актосъставителя е бил длъжен да отправи покана до управителя на дружеството за явяване, а не да игнорира тази задължителна процедура по причина на факта, че лицето – законен представител на търговеца изтърпява наказание лишаване от свобода. За актосъставителя има само една възможност да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и тя е разписана в чл.40 ал.2 от ЗАНН – след отправяне на покана, връчена редовно, не се яви лично нарушителя или редовно упълномощен негов представител. Нарушението е съществено и изложените доводи са не относими, тъй като НП не е административен акт, а има правораздавателен характер по причина, че с него се разрешава въпроса за носене на административно наказателна отговорност.

На следващо място, настоящия състав констатира, че с АУАН и НП са описани и повдигнати като обвинения две административни нарушения, като само за едното от тях е наложена имуществена санкция. Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани в трети абзац от първата страница на НП / „Към датата на съставяне на АУАН, ГФО на дружеството за 2016г не е заявен за вписване и не е представен аз обявяване в ТР към АГенцията по вписванията./. А в първите две изречения / абзаци/са отправени обвинения, за не публикуване на ГФО и за не подаване на ГДД за 2016г. Не подаването на ГДД за 2016г представлява съставомерно поведение от обективната страна на друг административно наказателен състав, което не е описано в словно повдигнатото обвинение за административното нарушение, за което е наложено наказание. Съставомерни факти, консумиращи административно наказателен състав не могат да бъдат квалифицирани като обстоятелства по извършване на административното нарушение, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето – това е основен принцип на наказателното право, който се прилага и при административно наказателната отговорност. Възможността на АНО да наложи наказание само за едно от установените административни нарушения възниква и се обуславя от повдигнати с АУАН административни обвинения / фактически и правно/, но не и когато някое от съставомерните деяния е посочено като „обстоятелство“ по извършване на другото. Този порок на НП сочи на нарушаване на гаранцията за правото на защита от една страна, а от друга препятства и спазването на принципа за всяко административно нарушение да се налага и търпи отделно наказание / съвкупностите са изключени, а оттук и кумулацията на наказанията/, както и да се преценява квалифициращото обстоятелство „повторност“, предвидено за някои състави. Привлеченото към отговорност лице не би могло пълноценно да се защитава срещу две фактически обвинения, получили една правна квалификация, при която хипотеза да е поставено в ситуация на подразбиране на правното обвинение – за кое фактическо се отнасят посочените като нарушени правни норми, съответно за кое от двете деяние му се налага административно наказание. Това нарушение на чл.57 от ЗАНН има съществено значение за извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно и препятства правото на защита на привлеченото към отговорност лице, дори да се приеме, че с връчване на АУАН и възможността за възражения в три дневен срок, е осигурено участието му в административно наказателната фаза на производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №433/19.12.2019г., постановено по АНД №1020/ 2019 г. по описа на РС Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.