Р Е Ш Е Н И Е

№81 13.04.2020 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №56 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на ЕТ“И.П.“, представлявано от И.Т.П., против решение №719/27.12.2019 год., постановено по АНД №2845/2018 год. по описа на Старозагорският районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №43-0000052 от 01.10.2019 год. год. на Началник ОО”АА” гр. Стара Загора, с което на ЕТ“И.П.“, представлявано от И.Т.П. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, на основание чл.96г, ал.1 предл. второ от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, за нарушение чл.7а, ал.2, предло. трето от Закона за автомобилните превози .

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изразява несъгласие с извода на съда, че връчването на акта за установяване на административно нарушение на лице, което няма представителна власт, не представлявало съществено процесуално нарушение, опорочаващо производството по налатгането на наказанието. Според касатора, връчването на АУАН по този начин се приравнява на навръчването му. Изразява несъгласие и с извода на съда, че не е налице маловажен случай, като следва да се вземе в предвид факта, че при назначаването на лицето, същото е имало валидна карта за психологическа годност, която изключва наличието на субективна вина на касатора. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №719/27.12.2019 год., на Старозагорски районен съд, постановено по АНД №2845/2019 год. и да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Стара Загора, редовно призован, не се явява, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалбата на ЕТ“И.П.“, ЕИК 123127506, представлявано от И.Т.П. със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул***против наказателно постановление №43-0000052 от 01.10.2019 год. год. на Началник ОО”АА” гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, на основание чл.96г, ал.1 пр3дложение второ от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, за нарушение чл.7а, ал.2, предло. трето от същия закон. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 22.08.2019 год. в сградата на ОО“АА“ гр. Стара Загора, след извършена тематична проверка на фирма ЕТ“И.П.“, притежаваща лиценз за превоз на пътници на територията на Република България №01502 – валиден до 17.11.2025 год., се установило следното нарушение: привозвачът извършва превоз на пътници по маршрут от АГ Стара Загора до АГ Чирпан с автобус марка „Мерцедес“ с рег. №***видно от пътен лист серия ВА №018776 от 14.08.2019 год. и справка от Автогара Чирпан, приложение №9 за пристигащи и заминаващи автобуси за дата 14.08.2019 год. Водачът К.З.С.с ЕГН ********** извършил превозът не отговаря на изисквания за психическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, пт.2 от ЗДвП. Срокът на валидност на удостоверението за психологическа годност е изтекъл на 07.08.2019 год. – видно от справка в регистъра за психологическите изследвания на водачите, направена в информационната система на ИА“АА“ гр. София. Приел е, че наказващият орган не е допуснал процесуални нарушения при в производството по налагане на административното наказание, установил по безспорен начин извършеното нарушение, извършил е правилна квалификация на деянието и е наложил съответстващото на поведението наказание. С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Изложените в касационната жалба оплаквания са несъстоятелни.

Производството по налагането на административното наказание е проведено в съответствие с императивните изисквания на ЗАНН. Същият е бил връчен на пълномощник на жалбиподателят, видно от приложеното пълномощно, с което касатора е упълномощил съпругата си да го представлява пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с възможност да съставя, подписва и подава от негово име всякакви молби, декларации, както и да получава актове за собственост, скици и други документи и подписва, където това е необходимо. С така описаните правомощия /да получава документи и подписва, където това е необходимо/, съставеният акт за пустановяване на административно нарушение е връчен на упълномощено лице, като по този начин е осигурено участието му в производството за налагането на административното наказание и е гарантирано в пълна степен правото му на защита. Всъщност не се твърди по делото, че така връченият акт за установяване на административно нарушение не е стигнал до знанието на наказаното юридическо лице. Доколкото в самата жалба се твърди, че актът е бил връчен на упълномощено лице, е безспорно, че същият е знаел за съставянето му и за това какво административно нарушение е допуснал. Пълномощникът не е вписал възражения, нито пък касаторът е депозирал писмени такива в тридневен срок. С оглед на гореизложеното, съдът споделя мотивите на районният съд, за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него на наказателното постановление.

Споделят се и мотивите на районният съд за съответствие на обжалваното наказателно постановление със законовите изисквания за съдържание. Посочената е датата на установяване на нарушението, датата на неговото извършване, като подробно са описани обстоятелствата по извършване на нарушението /маршрут, водач, валидност на картата за психологическа годност/. Всъщност спор относно извършването на самото нарушение не е налице – не са изложени никакви доводи в тази насока нито в жалбата, с която е сезиран Районен съд Стара Загора, нито в касационната жалба против постатовеното решение. Единствено се оспорва наличието на субективна вина при извършването му. Това оплакване обаче е неоснователно, тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, която отговорност е обективна и не се изследва субективният елемент при извършването на административното нарушение.

В обжалваното решение са изложени мотиви относно липсата на предпоставките за квалифицирането на деянието като маловажен случай, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Характерът на регулираните обществени отношения, свързани с гарантирането на безопасността на превоза на превозваните пътници, изключва хипотезата на маловажен случай. Безспорно е, че в случая нарушението е формално по своя характер и не изисква каквито и да е било последици от осъществяването му.

Касаторът е наказан за нарушение на чл.7а, ал.2 от Закона за автомобилните превози, която разпоредба предвижда задължение на лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Безспорно се установява, че в конкретния случай касаторът е допуснал назначеният от него водач, да управлява превозно средство за обществен превоз на посочената дата с маршрут Стара Загора – Чирпан, без този водач да отговаря на законовите изисквания за психологическа годност, тъй като свидетелството му е било с изтекъл срок на 07.08.2019 год. Безспорно е също така, че същото е било подновено на 25.08.2019 год., което обстоятелство обаче не променя факта на извършване на административното нарушение.

Законосъобразно на превозвача е наложена имуществена санкция на основание санкционна разпоредба на чл.96г, ал.1 предл. второ от ЗАвП. Последната предвижда, че който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000.00 лв. Размерът на санкцията е фиксиран и наказващият орган няма възможност да го променя.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е положил усилия да събере относимите към спора доказателства, като е дал възможност на жалбоподателя да сочи доказателства и да прави доказателствени искания, с което е изпълнил задължението си по чл.107 от НПК. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.първо АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №719 от 27.12.2019 год., постановено по АНД №2845/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.