Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                 

 

           № 106     13.04. 2020 година    град Стара Загора

 

             

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                       Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                 Ч                                                                 Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  Зорница Делчева      

и с участието на прокурор Константин Тачев                                             

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 58 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

           Образувано е по касационна жалба на С.С.Д. ***1 , чрез пълномощника му по делото адв. Е.Б. срещу Решение № 11 от 07.01.2020 г., постановено по АНД № 908/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-004219 от 05.12.2018г., издадено от Началник сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „ Пътна полиция” –Стара Загора .

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вменените му административни нарушения по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП , чл. 174,ал.3, пр.2 от ЗДвП , чл. 177,ал.1,т.4, пр. 1 от ЗДвП  и чл. 183,ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП  са доказани по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че бил неправоспособен водач, защото не било изследвано обстоятелството на какво се дължи неправоспособността му. Не съществували никакви доказателства, че управляваният от него лек автомобил бил спрян от движение , както и че лицето е знаело този факт. Със заповедта за прилагане на ПАМ № 18-1228-001200 от 23.09.2018 година МПС-то било спряно от движение за един месец, считано от 23.09.2018 г., а НП е било издадено за нарушение, извършено на 12.11.2018 година, когато автомобилът вече не бил спрян от движение. Оспорва извода на съда, че водачът бил отказал да бъде тестван с Дръг Чек 3000 не бил посочен идентификационния номер на техническото средство, което възпрепятствало възможността да се разбере дали то било годно за употреба. Отказът му  бил правомерен и не следвало да се санкционира. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-004219 от 05.12.2018г., издадено от Началник сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „ Пътна полиция” –Стара Загора .

 

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е  частично основателна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.С.Д. от гр. Стара Загора против Наказателно постановление № 18-1228-004219 от 05.12.2018г., издадено от Началник сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „ Пътна полиция” –Стара Загора, с което  въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 854777/ 12.11.2018г., на С.Д. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177,ал.1, т.2 от ЗДвП  за нарушение на чл. 150 от ЗДвП , глоба в размер на 2 000 лева  на основание чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177,ал.1,т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,ал.3, т.2 от ЗДвП и   глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.11.2018г. около 14.05 часа в гр. Стара Загора , на бул. „ Цар С. Велики” в посока изток до № 134  С. Д. управлява лек автомобил БМВ 325 И с рег. № ********, собственост на И.П.К., като водачът е неправоспособен – не притежава СУМПС, отказва да бъде тестван с Дръг Чек 3000 за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Издаден е талон за медицинско изследване с № 0010561. Не е дал кръв за медицинско изследване, Управлява МПС, което е спряно от движение. Водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. 

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателното постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.  Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение.  Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения  по .177,ал.1,т.2 от ЗДвП , чл. 174,ал.3, пр.2 от ЗДвП , чл. 177,ал.1,т.4, пр.1от ЗДвП   и чл. 183,ал.1,т.1, пр.3от ЗДвП   , за което на С.Д. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

 

Решението на Старозагорският районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона по отношение на наказанията, наложени по  чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП , чл. 174,ал.3, пр.2 от ЗДвП , и чл. 183,ал.1,т.1, пр.3 от ДвП и неправилно по отношение на наказанието , наложено по чл. чл. 177,ал.1,т.4, пр. 1 от ЗДвП    . 

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършените от С.Д. нарушения по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП , чл. 174,ал.3, пр.2 от ЗДвП , и чл. 183,ал.1,т.1, пр.3 от ДВвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Изводът, че извършването на вменените на санкционираното лице административни нарушения е установено и доказано по несъмнен начин, е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обосновано е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Старозгорският районен съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като подробно е разгледал, обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства. Обосновано от гл.т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона въззивният съд е приел, че С.Д.  е осъществил виновно съставите на административните нарушения по чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП , чл. 174,ал.3, пр.2 от ЗДвП , и чл. 183,ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП

 

Деянието, за които е привлечен към отговорност С.Д. по т.1 от НП е  за управление на автомобил без правоспособност,

      

   С  нормата на чл. 150 от ЗДвП е създадено задължение за водачите да управляват пътно превозно средство при наличие на правоспособност, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му, и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС без да е правоспособен водач. Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил нарушението по чл. 150 от ЗДвП.

 

Възражението на касатора, с което се оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод по т.2 от НП , че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е бланкетно – не са релевирани каквито и да и било допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство, като такива не са констатирани и от съда. Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употреба на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при издаването на талон за изследване № 0010561 в хипотезата на обективиран отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на наркотици при надлежно удостоверен отказ на проверяваното лице да подпише и да получи талона за изследване.

 

               По отношение на нарушението на т. 3 от НП съдът приема, че съдебното решение е неправилно. Безспорно е че към момента на издаване на НП  МПС-то вече не е спряно от движение, считано от 23.10.2018 г. Дали лекият автомобил е пуснат в движение е неотносимо към предмета на спора В случая при конкретната фактическа обстановка това доказване е следвало да бъде извършено чрез представяне на надлежни писмени доказателства /вкл. справка от информационните масиви на МВР/, че към момента на проверката управляваното от С Д. МПС е било спряно от движение. Санкциониращият орган не е представил доказателства в посочения смисъл и съответно не е установил и доказал осъществяването на обективните признаци на административно наказателния състав по чл.177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Липсата на представени такива доказателства от страната, в чиято тежест е да докаже наличието на съставомерно деяние по вмененото на санкционираното лице нарушение,  обуславя извод за недоказаност на обвинението. В този смисъл Наказателно постановление № 18-1228-004219 от 05.12.2018г., издадено от Началник сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция” - Стара Загора  в частта за наложеното на С.Д. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП, се явява материално незаконосъобразно и неправилно е потвърдено от Старозагорския районен съд.

 

      С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание по отношение на наложените наказания чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП , чл. 174,ал.3, пр.2 от ЗДвП , и чл. 183,ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП поради което обжалваното решение в тази си част  като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. , а по отношение на наложеното наказание по чл. чл. 177,ал.1,т.4, пр. 1 от ЗДвП   следва да бъде отменено, ведно с оспореното в тази част НП    . 

 

         

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

 

           ОТМЕНЯ Решение № 11 от 07.01.2020 г., постановено по АНД № 908/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд  в частта , с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-004219 от 05.12.2018г., издадено от Началник сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „ Пътна полиция” –Стара Загора, с което на С.С.Д. е наложено административно наказание „ глоба” в размерна 100 лева на основание  чл. 177,ал.1,т.4, пр. 1 от ЗДвП   за нарушение на чл. 5,ал.3., т.2 от ЗДвП , като незаконосъобразно, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:  

          

                 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1228-004219 от 05.12.2018г., издадено от Началник сектор  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „ Пътна полиция” –Стара Загора в частта , с която на С.С.Д. е наложено административно наказание „ глоба” в размерна 100 лева на основание  чл. 177,ал.1,т.4, пр. 1 от ЗДвП   за нарушение на чл. 5,ал.3., т.2 от ЗДвП , като незаконосъобразно

          

    

                

               ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 07.01.2020 г., постановено по АНД № 908/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд  в останалата част , с която на С.С.Д. са наложени административни наказания по чл. 177,ал.1,т.2 от ЗДвП , чл. 174,ал.3, пр.2 от ЗДвП , и чл. 183,ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП.

         

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                    

   

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                   2.