Р Е Ш Е Н И Е

№ 96 13.04.2020 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 61 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Ж.С.Й. ***, против  Решение № 681/ 16.12.2019г., постановено по АНД № 2525/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К,  № 2585960 на ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод за процесуална и материална законосъобразност на издадения електронен фиш. Поддържа се, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства за надлежно въведено ограничение на скоростта в участъка от АМ“Тракия“, където е било установено твърдяното нарушение. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен ЕФ серия К № 2585960 на ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Ж.С.Й. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2585960 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Ж.Й. е наложена глоба в размер на 300лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 15.02.2019г., в 11.47ч., в област Стара Загора, АМ „Тракия”, км. 205, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 съгласно Заповед № РД-11-1330/ 19.12.2018г. на АПИ, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № ***, с установена скорост на движение от 125км/ч, при превишена стойност на скоростта 35 км/ч, като извършеното нарушение е заснето с мобилна радарна система TFR1-M автоматизирано техническо средство № 544, при отчетен километров толеранс -3%.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил електронния фиш по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а административното нарушение е било установено и заснето с техническо средство, изрично посочено и конкретизирано в ЕФ, което е било технически изправно и годно. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, за което на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ж.Й., с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Стара Загора намира за основателно направеното от касатора оплакване за липса на доказателства относно датата на реално въвеждане на ограничението на скоростта съгласно посочената в процесния ЕФ Заповед № РД-11-1330/ 19.12.2018г. на АПИ, който факт е от основно значение за преценката налице ли е извършено нарушение.

С процесния електронен фиш е ангажирана, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. По силата на сочената за нарушена законова разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В тази хипотеза обаче пътния знак се поставя въз основа на общ административен акт и се съобразява за времето му на действия тоест, въпреки поставен пътен знак, няма да е осъществено административно нарушение ако неговото действие не е започнало или е преустановено. Ето защо въззивния съд е длъжен да провери служебно дали е налице хипотезата на чл.21 ал.2 от ЗДвП като събере доказателства за времето на действие на въведеното с пътен знак ограничение. Следва да се каже, че разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП си служи с израза „сигнализира“, а не с израза „въвежда“, което означава, че пътния знак има уведомяваща водачите функции и поради това неговото поставяне няма правното значение на правопораждащ факт. За да се извърши нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП е необходимо да са изпълнение две условия – да е влязъл в сила общия административен акт, с който се определят други стойности на скоростта, различни от законоустановените в чл.21 ал.1 от ЗДвП и това да е доведено до знанието на водачите.

В случая става въпрос за движение в обхвата на пътен знак „В-26“, с който на посочен участък от АМ „Тракия“ е въведено ограничение от 90 км/ч. Следователно за да е налице доказаност на твърдяното нарушение е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че на мястото и по времето на неговото извършване, е действало въведеното със сочената Заповед № РД-11-1330/ 19.12.2018г. на АПИ ограничение в скоростта на движение от 90 км/ч. От събраните в хода на съдебното дирене пред въззивния съд доказателства обаче такъв извод не може да бъде направен. От съдържанието на цитираната заповед се установява, че със същата се изменя предходно издадена Заповед № РД-11-913/ 27.09.2018г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като се продължава срока – до 31.03.2019г., на въведена временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ чрез ограничение на скоростта на движение на 90 км/ч в участъка от км 168+000 до км 208+1000 на АМ „Тракия“. Видно от описаното в т.2 на Заповед № РД-11-913/ 27.09.2018г. обаче началната дата на въвеждане на ограничението е свързана с изпълнението на определени условия, за които по делото няма данни кога и дали въобще са се осъществили.

Не може да се приеме, че съставеният в изпълнение на т.2 от Заповед № РД-11-51 от 23.09.2018г. протокол е относим към влизането в сила на вписаната в процесния ЕФ заповед. На първо място срокът на действие на Заповед № РД-11-51/ 23.09.2018г., издадена от ОПУ Стара Загора е до 26.09.2018г., като е невъзможно да се обоснове, че със Заповед №РД-11-913/ 27.09.2018г на Председателя на Управителния съвет на АПИ се продължава разпореденото със заповедта на ОПУ Стара Загора ограничение за същия участък, защото друго сочи нейното съдържание, а именно: Да се въведе ограничена на скоростта на движение на 90км/ч в участъка от 168+00 до 208+100 – вляво и дясно платно на АМ „Тракия, но след като са налице всички условия за ВОБД, и конкретно приемането му с протокол на комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ Стара Загора и сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, като крайният срок на ограничението е до 20.12.2018г. След като няма протокол за приемане на ВОБД, въведена със Заповед №РД-11-913/ 27.09.2018г на АПИ, която е издадена след прекратяване на въведеното ограничението с изтичане на 24-чия час на 26.09.2018г, то се налага извода, че не е налице хипотеза на изменение на Заповед №РД-11-51/ 23.09.2018г на ОПУ Стара Загора в частта по отношение срока на действие на временното ограничение.

В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая е следвало да бъде установено и доказано както влизането в сила на заповед № № РД-11-913/ 27.09.2018г, изменена със Заповед № РД-11-1330/ 19.12.2018г, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. Липсата на доказателства в посочения смисъл има за последица необоснованост и недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение.

Като не констатирал това отменително основание, районният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърдения електронен фиш.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

ОТМЕНЯ Решение № 681/ 16.12.2019г., постановено по АНД № 2525/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2585960 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Ж.С.Й. е наложена глоба в размер на 300лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

2.