Р Е Ш
Е Н И Е № 89
гр.
Стара Загора, 08.04.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Ива Атанасова
и с
участието на прокурора: Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 64 по описа за 2020г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт А. Т. – Г., против Решение №688/17.13.2019г. по
АНД № 2147/2019г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №6249/25.07.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, и необоснованост. Според касатора фактите, установени с наказателното
постановление, сочат вина за извършеното деяние от водача, квалифицирано като
нарушение на Закона за пътищата и Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). Не
се споделят доводите на съда за приложимост на чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) като се счита, че особеността на
изпълнителното деяние – управление на извънгабаритно ППС без съответното за
това разрешение, е причина то да се квалифицира като нарушение на чл.53, ал.1 от ЗП. Сочи се, че
извода на съда е направен при неправилно тълкуване на разпоредбите на закона за пътищата, Закона за
движение по пътищата и Наредба № 11. В подкрепа на това е направен анализ на
приложимите разпоредби на ЗДвП и Закона за пътищата, както и на
целите на всеки един от тези закони. Поддържа се, че установеното нарушение не
е неизпълнение на задължението за снабдяване с разрешително по реда на раздел
IV от Наредбата, което е в кръга на задълженията на собствениците на извънгабаритни
и/или тежки МПС или лицата, осъществяващи превоза, а в случая е констатирано
осъществяване на движение на извънгабаритно ППС, което фактически се
осъществява само и единствено от водача на това ППС. В този смисъл се оспорват
изводите на съда, че жалбоподателят не е адресат на вмененото нарушение и че не
е извършил сочените в санкционния акт законови норми. Въз основа на подробно
изложени в касационната жалба съображения е направено искане за отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация М. Е. Ш., редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като
сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е
наказателно постановление № 6249/25.07.2019г., издадено от Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на АУАН №
6800/02.07.2019г., с което на М. Е. Ш., на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 02.07.2019
г., в 13:50 часа, на път I-5, км.234+300, на разклона за гр. Раднево, в посока
Стара Загора – Хасково, Ш. е управлявал и осъществявал движение на МПС с две
оси марка ***, модел *** с рег.№ ****. В процеса на проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а
именно: 1. измерената широчина на ППС е 3,10м, при максимално допустима широчина
2,55м, съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата; 2. Измерената височина на ППС е
4,20м, при максимално допустима височина 4,00м, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата.
При осъществения контрол за законосъобразност въззивният съд
е обосновал извод, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Прието е, че е налице
разминаване между описаното деяние като фактическа обстановка и сочената за
нарушена правна норма. Обосновано е, че Ш. не е собственик на процесното ППС и
съответно няма задължение за снабдяване със съответното разрешително. Изложени
са съображения, че в санкционния акт са посочени две хипотези и правни норми,
без да е посочено за кое от двете нарушения е санкционирано лицето. Прието е
също, че описаното в наказателното постановление административно нарушение сочи
на изключението по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Посочено е, че когато движението на извънгабаритно ППС се извършва
без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата е налице нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14, ал.3
от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. С оглед на тези
мотиви районният съд е постановил решение, с което е отменил обжалваното
наказателно постановление.
Решението
на Районен съд Стара Загора е постановено в съответствие със закона.
Наложената от наказващия орган санкция на М.Ш. се
основава на нормата на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25,
чл.26, ал.1,
т.1, букви „в“ и „г“, т.2,
ал.2
и ал.5 от ЗП
или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности – движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна
регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово
установената забрана по чл.26, ал.2,
т.1, б. “а“ от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства без надлежно разрешение, като в този смисъл настоящият
касационен състав не споделя извода на въззивния съд, че след като Ш. не е
собственик на процесното ППС, то няма задължения за снабдяване със съответното
разрешително. По смисъла на приложимото законодателство движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (чл.8, ал.2 от
Наредба №11/03.07.2001г.) или след заплащане само на дължимата такса
(чл. 14, ал. 3 от наредбата).
Споделят се обаче изводите за незаконосъобразност на
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, че при ангажиране
отговорността на Ш. са допуснати съществени нарушения на закона. От правна
страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е
управлявал ППС с две оси като измерената широчина на ППС е 3,10м при максимално
допустима широчина 2,55м, а измерената височина на ППС е 4.20м при максимално
допустима 4.00м, като тези параметри надвишават нормите на Наредба № 11/03.07.2001г.,
с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т.1 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) от администрацията, управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата.
Управляваният от санкционираното лице състав от ППС
има широчина от 3,10м и височина от 4,20м, които надвишават посочените
максимално допустими такива в чл.5, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредбата на МРББ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но установените широчина и
височина сочат и на изключението по чл.8, ал.5
във връзка с чл.14, ал.3
от същата Наредба, а именно: широчина - до 3,30 м, височина - до
4,30 м. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение
на чл.26, ал.2,
т.1, б „а“ от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на
тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е
предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени
параметри на височината без издадено разрешение при заплащане на определена
такса и доколкото в случая управляваното от Ш. отговаря на условията на чл. 14,
ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. (относно габаритите широчина – до 3,30м и височина
– до 4,30 м), административнонаказателната разпоредба, която съдържа в
хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на
чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на
административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС,
което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи
нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен
установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и
реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба №
11/ 03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно
единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и
когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, буква „а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3
от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и
от кметовете на съответните общини - за общинските пътища), а в хипотезата на
чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален
административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено
само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за
това административен орган в определен срок. Поради това няма как да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3
от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен
елемент от нарушението на чл.26, ал.2,
т.1, б. „б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на чл.37, ал.3 от
Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след заплащане на таксата,
обществената опасност на деяние като процесното не може се отъждестви с тази
при липса на разрешение по чл.26, ал.3
от ЗП, при което движението продължава едва след издаване на
разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне от комисия и
възможно поставяне на допълнителни условия – чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Като е
съобразил тези обстоятелства въззивния съд правилно е отменил санкционния акт.
Отделно от изложеното правилно районният съд е констатирал и
че отправеното фактическо и правно обвинение не съответства на основанието за
ангажиране административната отговорност на ответника по касация, тъй като в
санкционния акт алтернативно са посочени две хипотези и две правни норми, без
да е посочено за кое от двете нарушения е санкционирано лице – без разрешително
или без квитанция за платена пътна такса. АНО не е съобразил, че установените широчина
и височина на ППС сочи на изключението по чл.8, ал.5 вр. с чл.14, ал.3 от
Наредбата и не е отправил съответно на фактите словно фактическо и правно
обвинение за движение на ППС без документ за платена такса и това е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, тъй като е нарушено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Наказаното лице няма яснота кой от
двата документа следва да представи, за да опровергае повдигнатото му
алтернативно обвинение за движение без разрешително или документ за платена
такса.
Сочените оплаквания на касатора за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на
решението на районния съд не са конкретизирани в жалбата, а касационната
инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока, с
оглед на което следва да се приеме, че същите са неоснователни.
В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че
решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към
който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт
като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде
обсъждано от настоящия съдебен състав.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №688/17.12.2019г. по а.н.д.№ 2147/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.