Р Е Ш Е Н И Е

№ 98 13.04.2020 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 68 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Т. 84“ ЕООД ХХХХ, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Св.Патриарх Евтимий“ № ХХ, представлявано от управителя К.П.Д., подадена чрез пълномощника адв. Р.С., против Решение № 9 от 07.01.2020год., постановено по АНД № 2606/ 2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 449029-F488132/ 17.07.2019год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неправилно районният съд е приел липса на предпоставките, регламентирани в закона, процесният случай да бъде квалифициран като маловажен Т.ъв. Поддържа, че в случая е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, както и множество смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи маловажността на случая и съотв. предпоставка за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП - Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Т. 84“ ЕООД против НП № 449029-F488132/ 17.07.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F488132/ 23.05.2019год., с което на касатора, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.185, ал.2, предложение второ, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при проверка на 16.05.2019г. в 13:00 часа в обект, представляващ ресторант – бистро “Бялата къща“, находящо се в гр.Стара Загора, ХХХ, стопанисвано от „Т. 84“ ЕООД, е била извършена контролна покупка от орган по приходите, като е установено, че в издадения фискален бон с номер 0000672/ 16.05.2019г. липсват изискуемите реквизити, а именно наименование на закупената стока или услуга. На издадения ФКБ е изписан текст „ястия“ и не е изписано като наименование на закупените стоки „вода“, „кафе“, супа“, „хляб“, „пилешко филе“. Нарушението не води до неотразяване на приходи. Нарушението е установено и документирано с ПИП № 0408331/ 16.05.2019 год.

За да потвърди наказателното постановление Старозагорският районен съд е приел, след анализ на събраните по делото доказателства, че нарушението е безспорно установено. При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. А неизпълнението на задълженията по наредбата са довели до извършването на деяние, което покрива белезите на твърдяното в случая административно нарушение. В мотивите към решението са изложени съображения, че в случая не са налице основания за квалифициране на конкретното деяние като маловажен случай по см. На чл.28 от ЗАНН. Въз основа на което районният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Т.е. постановеното решение е правилно.

По делото, както във въззивното съдебно производство, Т.е. и пред касационна инстанция, спор между страните относно описаната в наказателното постановление и установена въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка няма. Спорният въпрос се свежда до това може ли в конкретния случай допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В случая извода на въззивния съд, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН, е правилен и законосъобразен. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като Т.ова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Касаторът нито твърди, нито ангажира доказателства дори и като индиция, за съществуването на причини от обективен характер /напр. внезапно възникнал технически проблем/, възпрепятстващи издаването на фискални бонове със съдържанието, съответстващо на изискването по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. Сами по себе си обстоятелствата, че търговецът не е няма извършвани предходни нарушения на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.; издаденият касов бон е отразявал действителната стойност на закупената стока; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не са достатъчни нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер. Ето защо обосновано от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилно от гл. т. на закона въззивният съд е мотивирал извод, че в случая не са налице основания, обосноваващи приложението на чл.28 от ЗАНН и отмяна на издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение № Решение № 9/ 07.01.2020год., постановено по АНД № 2606/ 2019год. по описа на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./, „Т. 84““ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛЯ Решение № 9 от 07.01.2020год., постановено по АНД № 2606/ 2019. по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА „Т. 84“ ЕООД ХХХХ, седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Св.Патриарх Евтимий“ № ххх, представлявано от управителя К.П.Д., да заплати на Териториална дирекция на НАП Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.