Р Е Ш Е Н И Е № 99

13.04.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАРИНА ДРАГНЕВА

2. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №69 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С решение №21 от 10.01.2020г. РС Стара Загора отменил наказателно постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“, с което на Б.Х.Б. ***, ЕГН-********** за нарушения на чл.150 от ЗДвП му била наложена административна санкция „глоба“ на осн. чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП в размер на 300 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останал административно-наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител го обжалва в срок и с доводи за неправилност и незаконосъобразност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретните съображения се свеждат до следното: за да отмени процесното НП, въззивният съд приел, че нарушението не било квалифицирано правно правилно, тъй като с оглед факта, че наказаният притежавал СУМПС, но с изтекъл срок на валидност, то тогава същият следвало да се наказва за нарушение на чл.150а от ЗДвП, а не на за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Тези доводи обаче не били правилно, защото към датата на нарушението редакцията на чл.150а /ал.1/ от ЗДвП гласяла, че „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него“. С изменението на текста от Дв бр.2/2018г. били вече допълнени изискванията, на които трябвало да отговаря водачът, за да управлява МПС, вкл. и СУМПС да е в срока на валидност.
Съгласно чл.1, ал.5 от ЗБЛД, СУМПС било личен документ и индивидуален удостоверителен такъв за правоспособността да се управлява МПС. В съдържанието на този документ задължително се сочела неговата дата на изтичане на валидност. Ето защо СУМПС с изтекъл срок на валидност, следвало да се възприема за документ не удостоверяващ надлежно, че водачът притежава правоспособност за управление. В този смисъл бил и §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД.
В разглеждания случай наказаният притежавал СУМПС от съотв. категория на управлявания лек автомобил, но същото било с изтекъл срок на валидност. Извършеното нарушение бил могло да се квалифицира като такова по чл.150 от ЗДвП, която норма установявала, че всяко ППС следвало да се управлява от правоспособен водач. Тъй като Б. се движел по път, отворен за обществено ползване, а неговото СУМПС било с изтекъл срок на валидност, трябвало да се приеме по арг. на горните разпоредби, че същият бил неправоспособен. Сочи се, че това се потвърждавало и от сложната процедура по придобиване на правоспособност за водач на МПС.
По тези съображения се моли съда да отмени жаленото решение и да потвърди процесното НП. Претендират се и разноски.

Касаторът, редовно призован в с.з. не изпраща представител.

Ответникът, се представлява от пълномощник адв. Г., който оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на ОП Стара Загора счита решението на РС за неправилно и незаконосъобразно, като се споделят доводите на касатора, че органът правилно приложил закона при издаване на НП, поради което решението на РС следва да се отмени, а НП да се потвърди.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.

Конкретни доводи относно допуснати от съда съществени процесуални нарушение не се навеждат в касационната жалба и поради това не следва да се обсъжда този довод, а на преценка за основателност следва да се подлага единствено довода за неправилност на съдебния акт поради нарушение на закона.

Производството пред РС Стара Загора е второ по ред, след връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция със задължителни указания. В изпълнение на същите съставът на въззивния съд приема, че описаната в НП фактическа обстановка се доказва по един безспорен начин, като съдът кредитира показанията на свидетелите от страна на АНО, а показанията на другите разпитани свидетели не кредитира, възприемайки ги ти за дадени про кауза. РС обаче приема, че фактите, описани в НП, не са правилно правно квалифицирани от органа, тъй като същите сочат на нарушение на чл.150а от ЗДвП, а не на чл.150 от същия закон, както се визира от наказващия орган. Този извод е обоснован с това, че пред съда се установява от представена справка за водача Б., че същият притежава СУМПС, но с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението, поради което същият не е неправоспособен водач.

В процесното НП, издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН се визира следната фактическа обстановка: на 17.02.2017г. около 15,35 часа неправоспособния Б. *** в посока запад МПС с рег. хххх, чужда собственост, като водачът не притежава валидно СУМПС. Тези факти правно се квалифицират от органа като нарушение на чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач и е наказано на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 300лв.

Към датата на нарушението – 17.02.2017г., редакцията на чл.150 от ЗДвП гласи следното: „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“. Към дата на нарушението в ЗДвП съществува и разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, изм. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., според чиято приложима редакция „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“.
 Няма спор и това се удостоверява чрез писмените доказателства, събрани пред РС, че Б. към датата на нарушението не притежава валидно СУМПС от категорията на управляваното МПС. Именно и този факт се твърди от обективна страна в процесното НП. Задължението водачът да управлява МПС, само ако притежава валидно СУМПС от съотв. категория МПС, обаче се субсумира от хипотезата на чл.150а от ЗДвП, в действащата й към момента на нарушението редакция, а не в чл.150 от ЗДвП. Ето защо изцяло правилен и съответен на закона е изводът на РС, че обективно установените факти неправилно се квалифицират правно от АНО като нарушение на чл.150 от ЗДвП, вместо като нарушение на разпоредбата на чл.150а от закона. При това положение издаденото от АНО наказателно постановление се явява незаконосъобразно и правилно съдът постановява неговата отмяна като такова. 

Предвид на горното, настоящата инстанция приема за правилен, като съответен на приложения закон решението на РС Стара Загора, поради което касационната жалба се явява неоснователна. При този изход на спора, не основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

Оставя в сила Решение №21 от 10.01.2020г., постановено по АНД № 1770/2019г. по описа на РС Стара Загора.

Настоящото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 
 
 
 
  2.