Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

 

       140      09.06.2020 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                 

                                                

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА  

 

при секретар Зорница Делчева       

и с участието на прокурор Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 76 по описа  за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на А.Н.А. ***, против Решение № 24/ 13.01.2020г., постановено по АНД № 2968/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено  Наказателно постановление № F495422 от 18.09.2019г., издадено от Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, като е намален размера на наложеното на А.А. административно наказание глоба от 300 лева на 200 лева.   

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че следва да носи административно наказателна отговорност за допуснатото нарушение. Сочи, че доколкото Потребителна кооперация „Нов живот“, на която е председател, е в лошо финансово и икономическо състояние, няма счетоводител, нито касиер и не осъществява търговска дейност, наложената му глоба се явява прекомерно завишена и заплащането й ще бъде затруднено. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № F495422 от 18.09.2019г. на Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив и в условията на алтернативност – да бъде намален размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.    

           Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е изменил обжалваното наказателно постановление, като е намалил размера на наложената санкция до законово регламентирания минимален такъв.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                                                                                                                                                              

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.   

         

           Разгледана по същество е неоснователна.

 

           Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на А.Н.А. ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № F495422 от 18.09.2019г., издадено от Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на  Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ F495422 от 22.06.2019г., на А.Н.А., на основание чл. 264, ал.1 от ЗПКО във вр. с чл. 261, ал.1, предл. първо и чл.92, ал.1 от ЗПКО, е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че А.Н.А., в качеството си на управител на Потребителна кооперация „Нов живот“, с. Винарово /данъчно задължено по ЗПКО лице/, е допуснал нарушение на чл. 261, ал.1, предл. първо от ЗПКО – не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗПКО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г. Декларацията е следвало да бъде подадена в ТД на НАП – Пловдив офис Стара Загора в законово установения срок по чл.92, ал.2 от ЗПКО – до 01.04.2019г. За данъчен период 2018г. данъчно задълженото лице е осъществявало дейност по см. на Закона за счетоводството – има реализирани обороти чрез фискално устройство в размер на 4002лв. Към датата на съставяне на АУАН годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗПКО за годишния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г. не е била подадена от Потребителна кооперация „Нов живот“.

           Старозагорският районен съд е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на АУАН и на НП. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. По съображения за липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по-висока степен на обществена опасност на конкретното нарушение и за явна несправедливост на наложеното наказание, наказателното постановление е изменено при определяне на санкция в законово регламентирания минимален размер.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

 

Обосновано от гл.т на събраните по делото доказателства и правилно от гл.т на закона въззивният съд е приел, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушението, като основание по чл. 264, ал.1 от ЗПКО във вр. с чл. 261, ал.1, предл. първо и чл.92, ал.1 от ЗПКО за налагане на административно наказание на А.Н.А., за това, че в качеството си на управител /председател/ на Потребителна кооперация „Нов живот“, с. Винарово /данъчно задължено по ЗПКО лице/, не е подал ГДД по чл.92 от ЗПКО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г. Мотивиран се явява и извода на съда, че санкцията за допуснатото нарушение следва да бъде определена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и на това основание е изменил наказателното постановление, като е намален размера на наложеното на А.А. административно наказание глоба от 300 лева до предвидения в закона минимален такъв - 200 лева.  

            Всъщност касационния жалбоподател не оспорва описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, нито извършването на нарушението, като претендира освобождаване от административнонаказателна отговорност поради лошото финансово и икономическо състояние на кооперацията. Установените по делото факти обаче не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Касаторът нито твърди, нито сочи доказателства дори и като индиция, за съществуването на обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да се изпълни вмененото със закон задължение за подаване на ГДД  по чл.92 от ЗПКО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г., респ. за наличието на обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН и за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното нарушение наказание и които са взети предвид от въззивният съд, при определяне на налаганата санкция в законово регламентирания минимален размер.  

           Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – по делото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наложеното наказание по см. на чл.348, ал.5 от НПК т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Както беше посочено, по съображения за липса на данни за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства и след извършена преценка на тежестта на конкретното нарушение и други обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на санкцията, съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното на А.А. административно наказание глоба, до законово предвидения минимален размер. А съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

            Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/  29.11.2019г./, А.Н.А. следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

 

  Р     Е     Ш     И :

 

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/ 13.01.2020г., постановено по АНД № 2968/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд. 

 

ОСЪЖДА А.Н.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

     Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

        

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                          

 

                                                                                   2.