Р Е Ш Е Н И Е № 92

09.04.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора Нейка Тенева

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №88 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С решение №10 от 07.01.2020г. РС-Стара Загора отменил т.2 от наказателно постановление № 18-1228-004489 от 14.01.2020г, издаден от началник на група към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“, с която на В.Х.В. ***, ЕГН-********** била наложени на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административна санкция „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право на управление за срок от един месец за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП и потвърдил горното наказателно постановление в частта на т.1, в която за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.182, ал.2, т.11 от ЗДвП била наложена санкция „глоба“ в размер на 20 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останал административно-наказаният, който чрез процесуален представител, го обжалва в срок и в частта, с която се постановява отмяна на процесното наказателно постановление. Касаторът счита, решението в тази му част за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Съображенията се свеждат до следните доводи: в случая на нарушението по т.2 от НП наказаният не останал на мястото на ПТП до момента на пристигане на органите на МВР и за това той бил санкционират. Съдът обаче отменил тази част с довода, че деянието не било извършено виновно. От събраните в хода на делото пред РС доказателства безспорно се установявало, че вследствие на ПТП, в което участвал наказаният, пострадала г-жа М.. Въпреки нейното желание да отиде до съпруга си и отказът й да бъде заведена в лечебно заведение за оказването й на медицинска помощ, наказаният е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП. В конкретният случай имало виновно поведение от наказания във формата на небрежност, доколкото дееца все пак възприел наличие на наранявания върху пострадалата от причиненото ПТП.

По тези доводи се иска отмяна на жалената част от решението на РС и потвърждаване на т.2 от процесното НП.

Редовно призован в с.з., касаторът не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. В писмено становище сочи, че оспорва касационната жалба и не взема становище по жалбата.

Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата е основателна.

За да отмени т.2 от процесното НП, въззивният съд приел за безспорно установена описаната в НП и в решението фактическа обстановка, която се изразявала в това, че на 10.04.2019г. около 16,50 ч. в град Стара Загора по обособена улича пред блок, находящ се на ул. „В. Левски“ №81 деецйт управлявал МПС, чужда собственост, като при маневра – движение на заден ход, автомобилът контактувал с пресичащата улицата пешеходка С. М.. В следствие на това последната паднала, а наказаният веднага излязъл от автомобила, като предложил на пострадалата да бъде откарана от него в Бърза помощ. М. обаче отказала и поискала да отиде до съпруга си, който я чакал наблизо. След като предоставил телефонния си номер на пострадалата, наказаният се прибрал в сградата на Здравната каса. След това обаче пострадалата отишла при личния си лекар, който тогава бил заместван от друг и той се обадил на тел. 112, като дошлата линейка откарала пострадалата в медицинското заведение, тъй като от носа й течала кръв.

От правна страна въззивният съд приел, че по времето и на мястото на извършване на деянието наказаният имал качеството „водач“ на МПС и при извършената от него маневра „движение на заден ход“ причинил ПТП с щети – причинени на преминаващата пешеходка М. телесни повреди. Въпреки това и коментирайки процесната тук т.2 от НП, въззивният съд извел извод, че не се доказвало от целокупния доказателствен материал, че деянието, определено като нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, било извършено виновно. Обосновката на този извод се свежда до това, че деецът оказал помощ на пострадалата, предложил й да я откара за преглед, но предвид отказа на същата да остане на мястото на ПТП и поведението й веднага да напусне мястото, не можело да се приема за довод, че наказаният виновно извършил нарушение на вмененото му законово задължение да повика и изчака органите на МВР.

Касационната инстанция не споделя за правилни гореизложените доводи на въззивния съд, както и неговият извод, че не се установява виновно поведение от страна на наказаното лице. Несъмнено е налице виновно поведение. Безспорно в следствие на извършвана от наказания маневра с управлявания от него автомобил, същият причинява ПТП, като блъска пресичащата пешеходка М. и на същата й са причинени телесни повреди. Т.е. водачът В. безспорно има обективната и субективната възможност да възприеме факта на извършено от него ПТП, при което има пострадал човек. Това го задължава именно по силата на чл.123, ал.1, т.2, б. „ Б“ от ЗДвП той да остане на мястото на ПТП и да изчака пристигането на органите на МВР.

Ирелевантни за отговорността на дееца са причините и мотивите на другия участник в ПТП, в случая пострадалата, защо тя отказва да остане на мястото. Задължението по закон е за самия водач, който причинява ПТП, а в случая това е В. и той е и наказан. Изтъкнатите във въззивното решение доводи, чрез които се търси обосновка на извода за не установеност на субективния елемент от деянието имат значение главно при обосновка на размера на наложената санкция, но те не опровергават факта на знание у В., че при управлението на МПС причинява ПТП с пострадал човек и поради това той не следва да напуска мястото на това произшествие и да изчака да пристигнат контролните органи на МВР. Нещо, което не е изпълнено от наказания. По делото има достатъчни и не опровергани доказателства, които удостоверяват виновното поведение на дееца. Поради което, изводът на РС, че такова не се установява е изграден неправилно и в нарушение на закона.

Описаните в т.2 от процесното НП факти правилно се подвеждат от АНО под нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП. Въпросното нарушение се санкционира именно на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, който е и визирана в НП. Неправилно обаче според касационната инстанция наложеното наказание „глоба“ се определя в среден размер, за разлика от другото кумулативно наказание „лишаване от право на управление“, което е в минимума си. Нито има мотивировка на това решение, нито и фактите на самото нарушение и дееца оправдават по-завишена санкция. Ето защо и за нуждите и целите, преследвани с чл.12 от ЗАНН санкция „глоба“ и в размер на минималния законово определен такъв от 50 лева е напълно достатъчен, което сочи, че НП следва да се измени, като наложената от органа глоба от 100 лева бъде намалена на 50 лева.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, от АПК, вр. с чл.63, ал.1, от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №10 от 07.01.2020г. на РС-Стара Загора, постановено по анд №1828/2019г. в частта, в която е отменена т.2 от наказателно постановление № 18-1228-004489 от 14.01.2020г, издадено от началник на група към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“, с която на В.Х.В. ***, ЕГН-********** била наложена на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административна санкция „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право на управление за срок от един месец за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ т.2 от наказателно постановление № 18-1228-004489 от 14.01.2020г, издадено от началник на група към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“ в частта на наложената на В.Х.В. ***, ЕГН-********** санкция „глоба“, като намалява размера на същата от 100 лева на 50 лева.

Настоящото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.