Р Е Ш Е Н И Е

№155 22.06.2020 г. гр. Стара Загора

Старозагорският административен съд, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

КРЕМЕНА ГРОЗЕВА

При секретаря Минка Петкова

В присъствието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №93 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №58/05.11.2019г., постановено по АНД №332/2019 г. по описа на Районен съд Чирпан, с което съдът е отменил Електронен фиш серия К №2673085/12.04.2019г от 13.04.2019г, издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на Щ.Х.Щ. глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182 ал.2 точка 3 за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП, за това, че на 12.04.2019г в 09.36ч по АМ Тракия, км.190, управлява собственото си МПС **** с рег. №**** със скорост от 120км/ч при въведено ограничение на скоростта от 90км/Ч с пътен знак В26, съгласно Заповед №РД-11-362/29.03.2019г на АПИ, заснето с мобилна радарна система TFR-1M 572 и отчетен километров толеранс -3км.

За да отмени Електронния фиш РС Чирпан е приел, че не са представени доказателства за поставяне и действие на пътен знак В26 за процесния участък към датата на управление на моторното превозно средство, а именно протокол за приемане на въведената ВОБД със Заповед №РД-11-362/29.03.2019г. на АПИ. Жалбата е разгледана по същество като са изложени мотиви относно законосъобразността на издадения електронен фиш, но поради липса на доказателства за въведено ограничение, а оттук и за задължение на водача да съобрази скоростта на движение с пътния знак по чл. 21 ал.2 от ЗДвП е формиран решаващ извод за спазване на ограничението по чл.21 ал.1 от същия закон – установената скорост е в рамките на законовите ограничения.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като изводите на съда досежно липсата на действащо към 12.04.2019г ограничение на скоростта за мястото на нарушението, не съответстват на установените факти. Освен това спрямо АНО е извършено и съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата му на участие, конкретно възможността му да докаже съставомерните факти, тъй като му се вменява тежест на доказване, която не му принадлежи. АНО като контролен орган по ЗДвП следи за спазване на въведените с пътните знаци ограничения, но не може да проверява дали заповедите за тяхното поставяне, издадени от собственика на пътя са влезли в сила. В тази връзка се твърди, че и водачите следва да съобразяват поведението си с поставените на място пътни знаци. Недопустим е и косвен съдебен контрол върху заповедите, представляващи административни актове. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на електронния фиш. Към въззивната жалба е представен протокол за приемане на ВОБД от 24.09.2018г, като са описани, но не са представени Заповед №РД-11-362/25.03.2019г, Заповед № РД-11-51/23.092018г и Заповед №РД-11-913/27.09.2018г, без посочен издател.

Ответника Щ. Х.Щ. в писмено становище поддържа доводи за правилност на въззивното съдебно решение като твърди, че документите за първоначална и последваща техническа проверка на същия модел АТСС се отнасят до друго средство с номер 4835, а не за номер 572. На следващо място към протокола за използване на АТСС не е приложена снимка с разположението на уреда, която позволява да се провери достоверността на фактите, за които контролните органи са направили официални удостоверителни изявление. Не е приложен и месечния план за използван на АТСС и конкретно местата за ежедневен контрол на пътната мрежа и автомобила, с който се използва. От представените доказателства не се установява и дали замерването на скоростта на движение на автомобилите е в зоната за контрол. От съда се иска да приеме, че въззивното съдебно решение е законосъобразно.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба. Издаденият ЕФ съдържа всички реквизити, изрично е посочено наличието на въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 -90км/ч. Пътния знак е този, с който водачът трябва да съобрази скоростта си, а не заповедта на АПИ, поради което мотивите на РС Чирпан са неправилни, а решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено с постановяване на друго за потвърждаване на електронния фиш.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално недопустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, чрез служебното събиране на доказателства за съществуване на съставомерните факти и обстоятелствата по извършване на административното нарушение. Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта, определени в зависимост от категорията и вида на пътя. За МПС от категория В, ограничението за скорост на движение по автомагистралата е 140 км/ч. По силата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В тази хипотеза обаче пътния знак се поставя въз основа на общ административен акт и се съобразява за времето му на действия тоест, въпреки поставен пътен знак, няма да е осъществено административно нарушение, ако неговото действие не е започнало или е преустановено – правните норми се прилагат, когато са действащо право, а пътните знаци имат значение да сигнализират за правилата за поведение на водачите. Ето защо въззивния съд е длъжен да провери служебно дали е налице хипотезата на чл.21 ал.2 от ЗДвП като събере доказателства за времето на действие на въведеното временно ограничение на скоростта, представляващо правило за поведение, с което водачите следва да се съобразят ако е действащо право доведено до тяхното съзнание по установения ред - с пътен знак, който указва ограничение. Следва да се каже, че разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП си служи с израза „сигнализира“, а не с израза „въвежда“, което означава, че пътния знак има уведомяваща водачите функция и поради това неговото поставяне има значението на факт след сбъдване на който, адресатите се считат уведомени и най-вече – знаят закона. Пътния знак указва правилото за поведение, поради което и при съответното посочване в ЕФ, че с конкретен административен акт е въведено отклонение от правилата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, то следва да се установи датата, от която ограничението на скоростта е задължително за спазване правило за поведение, отклонението от което ще консумира състав на административно нарушение. Тази проверка не представлява косвен съдебен контрол върху административния акт, а правилно приложение на закона към фактите и най-вече се дължи по силата на пълното служебно начало. Административно нарушение е деяние /действие или бездействие/, с което се нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно освен наличието на човешко поведение, за да бъде то квалифицирано като обективен елемент на административното нарушение /последното е правна категория/ е необходимо деецът да го е извършил умишлено / при съзнаване на обективните елементи от състава и поне допускане на резултата/ или непредпазливо / без да съзнава причинно-следствената връзка между поведението си и настъпилото накърняване на защитения обект, включително и при формалните/, и това деяние да нарушава установения ред на държавно управление / защитения обект/. Ето защо не представянето на доказателства за момента, от който е установен друг ред за скоростта на движение по автомагистралата, деянието дори да е виновно, ако се приеме, че поставен пътен знак, няма да е способно и няма да е нарушило установения ред. Представените от касатора схема на разположение на пътните знаци към обяснителната записка за проекта на ВОБД е в подкрепа на факт, по който не се спори – поставен пътен знак, но спорът се свежда до това дали същият сигнализира за действащи правила на поведение, с които водачите да са длъжни да се съобразят. Едно деяние не може да се квалифицира като административно нарушение, аналогично и за престъпление спрямо правила за поведение, които не са част от действащия ред за държавно управление. Представения протокол за ВОБД касае заповед №РД-11-51/23.09.2018г на ОПУ Стара Загора, а не на АПИ, поради което последващите заповеди на АПИ не могат да бъдат и не са нейно изменение, за да се ползват от този протокол. Заповедта на АПИ от 29.03.2019г изменя Заповед на АПИ от 27.09.2018г, за въвеждане на ВОБД, но без представен протокол, доказващ датата, от която изменената заповед от 27.09.2018г е в сила като общо валидно правило за поведение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №58/05.11.2019г., постановено по АНД №332/ 2019г. по описа на РС Чирпан.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.