Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 142

 

        гр. Стара Загора, 02.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора  Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 101 по описа  за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

  Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор чрез процесуалния й представител ст. експерт юрист Р.Ш. против Решение № 10/17.01.2020г., постановено по АНД № 17/2019г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-453/ 28.12.2018 г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН срещу Община Гълъбово. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за формална незаконосъобразност на НП. Според наказващия орган обвинението е формулирано ясно, точно и конкретно като са описани констатациите на служителите при извършената проверка и последствията от тези констатации. Касаторът счита за доказано, че Община Гълъбово не е извършила действия, осигуряващи поддържането в техническа изправност на съоръжения към язовирната стена. По съображения, че деянието е установено по безспорен начин и наложеното наказание е справедливо, моли за отмяна на решението и  постановяване на  друго, с което НП да бъде потвърдено  като законосъобразно.

 

Ответникът – Община Гълъбово, чрез процесуалния си представител адвокат Б.Е., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди атакуваното решение като съобразено със закона и установените факти.

 

        Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Гълъбово е НП № НЯСС-453/28.12.2018 г., издадено от Зам.-председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-165/01.10.2018 г., с което на Община Гълъбово, на основание чл.201, ал.12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена проверка на 18.07.2018г. на язовир „Соатя“, находящ се в поземлен имот №00026 в землището на с. Помощник, община Гълъбово, собственост на Община Гълъбово съгласно Акт за публична общинска  собственост №42/15.09.1998г., чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че входът и изходът  на плочестия  водосток, разположен в левия скат, са обрасли с гъста храстовидна растителност, която намалява пропускателната способност на преливника и същият не може да изпълнява функциите си; отводняващият канал след преливника, представляващ необлицован земен канала, е обрасъл с храстовидна растителност, намаляваща пропускателната му способност: основният изпускател е стоманена тръба ф300мм и  при затворен кран на същия  се наблюдава теч от него, т.е. че съоръженията към язовирната стена не се поддържат в техническа изправност. Техническата неизправност  на съоръженията  към язовирната стена, установена от контролните органи, се потвърждава и от Констативен протокол от 12.04.2018г., изготвен по Заповед №330/05.04.2018г. на Кмета на Община Гълъбово. Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 

   При осъществения контрол за законосъобразност  Районен съд Гълъбово  е приел, че в производството по издаване на  обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновава  несъответствие на съдържанието му с императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като административнонаказващият орган не е посочил всички релевантни факти и обстоятелства за съставомерността на вмененото неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1 т.1 от Закона за водите /бездействие/. В мотивите към решението са изложени съображения, че допуснатите нарушения са съществени такива, имащи за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на санкционираното лице административно обвинение и представляващи абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. 

 

Решението е валидно, допустимо и правилно.

 

Административнонаказателната отговорност на Община Гълъбово е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите /нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв за юридическо лице, което не  изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от същия закон. Разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите регламентира задължение на собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях да ги поддържат в техническа изправност. Сама по себе си тази норма съдържа общо правило за поведение, насочено към субект като наказаното в случая лице. Конкретните дейности по поддържане на техническа изправност са разписани в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние.

 

     При така очертаната нормативна уредба изцяло се споделя направения от въззивния съд извод за фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение поради несъответствие на съдържанието му с императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че липсва ясно, точно и конкретно формулиране на обвинението от фактическа страна и правна страна. Изложената в обстоятелствената част на НП фактическа обосновка е неясна и непълна,  като непълното и неточно описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението. Всъщност съдържащото се в НП изложение като описание на нарушението се свежда до възпроизвеждане на констатациите, обективирани в съставения Констативен протокол № 07-06-47/ 18.07.2018г. от извършената проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация, без по някакъв начин да е обосновано фактически и  правно с оглед нормативната уредба по Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние. Липсва посочване в какво точно се изразява техническата неизправност на язовирната стена и на съоръженията към нея  - защо описаните констатации се приемат за водещи до техническа неизправност на язовирната стена и съоръженията към нея /доколкото сами по себи си тези констатации не сочат пълна или частична невъзможност за функциониране/, кои регламентирани в посочената Наредба изисквания за техническа и безопасна експлоатация не са спазени, какви действия е следвало да бъдат предприети от страна на собственика, неизвършването на които да се квалифицира като неизпълнение на задължението по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите за осигуряване поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея и съответно като основание за налагане на административна санкция по чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите.

 

Позоваването на констативния протокол от 12.04.2018г е само относно техническата неизправност на съоръженията, а не относно дължимото поведение на собственика, поради което не води до промяна на извода за формална незаконосъобразност на НП.

 

Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, било то от фактическа или от правна страна, опорочава НП и е основание за неговата отмяна. Ето защо правилно допуснатото  нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е квалифицирано от Районен съд Стара Загора като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на НП. Такова нарушение представлява абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. 

 

  С оглед изложеното Старозагорският административен съд приема за законово обосновани съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за незаконосъобразност на издаденото НП № НЯСС-453/ 28.12.2018 г на Заместник-председателя на ДАМТН. При постановяване на решението правилно е приложен материалният закон, поради което не е налице наведеното в касационната жалба основание за отмяната му и то следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,      Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

   ОСТАВЯ  В СИЛА Решение № 10/ 17.01.2020г., постановено по АНД № 17/ 2019 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

 

      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.               

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                   

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                            2.