Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152 30.06.2020 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор К. Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 107 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, срещу Решение № 57 от 24.01.2020г., постановено по АНД № 1974/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 235 от 30.04.2019г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, като е намален размера на наложеното на К.К. на основание чл.63, ал.1, т.5.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, административно наказание глоба от 50 лева на 20 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени в нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на решението не са обсъдени и преценени направените от него възражения, съотв. не са изложени мотиви за релевантни обстоятелства, касаещи приложението на конкретни правни норми досежно административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Твърди, че въпреки правилно възприетите от съда факти и обстоятелства, направения извод за материална законосъобразност на наказателното постановление се явява неправилен. Счита, че доколкото от доказателствата по делото се установява, че не е паркирал на място, за което е въведен режим за кратковременно платено паркиране, незаконосъобразно е бил санкциониран. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 235 от 30.04.2019г. на Заместник кмета на Община Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Община Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на К.К. ***, против Наказателно постановление № 235 от 30.04.2019г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 20166 от 10.04.2019г., на К.К. е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева, на основание чл.63, ал.1, т.5.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, за нарушение на чл.34 от същата Наредба. Актът за установяване на административно нарушение е съставен след подадена от К.К. жалба против фиш за налагане на глоба № 50839/ 25.03.2019г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 25.03.2019г. в 11.49 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Свети Княз Борис I“ № 84, К.К. е паркирал лек автомобил с рег. № ******, негова собственост, без заплатена такса за паркиране в „Зелена зона“. На предното стъкло на автомобила е била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, но МПС е било паркирано на неопределено с маркировка и пътни знаци място за хора с трайни увреждания.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от К.К. административно нарушение по чл.63, ал.1, т.5.2 във вр. с чл.34 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. По съображения, че не може да бъде влошаване положението на жалбоподателя във връзка с оспорването на фиш за налагане на глоба № 50839/ 25.03.2019г. и съотв. не може да бъде налагана глоба в по-висок размер от първоначално определената с оспорения фиш, въззивният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на санкцията от 50 лева на 20 лева.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция. Несъмнено е установено, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е определено за кратковременно платено паркиране /“Зелена зона“/ със Заповед № 10-00-1416 от 02.07.2014г. на Кмета на Община Стара Загора. Съгласно заповедта в границите на „Зелена зона“ се въвежда режим за кратковременно платено паркиране по посочените улици, площади и паркинги, вкл. при предвидено обособяване на паркоелементи за паркиране на МПС. Събраните по делото доказателства еднозначно установяват, че в случая автомобилът е бил паркиран на специално обособено място за паркиране върху тротоара в границите на „Зелена зона“, без заплащане на изискуемата се такса, в нарушение на нормативно регламентираната забрана по чл.34 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, което релевира състовомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение и основание за налагане на санкция по чл.63, ал.1, т.5.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Не е налице твърдяната от касатора липса на мотиви относно приложимите правни норми за ангажирането на административно наказателната отговорност. При формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение, като направените в тази връзка възражения на касационния жалбоподател са абсолютно бланкетни и необосновани.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 24.01.2020г., постановено по АНД № 1974/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.