Решение по Наказателно дело 108/2020г.

Р Е Ш Е Н И Е

№156 30.06.2020 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №108 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на „БЕСТДЕЙ“ ЕООД, гр. София, представлявано от адвокат И., редовно упълномощена, против решение №682/13.12.2019г., постановено по АНД №1315/2019 г. по описа на РС Стара Загора в частта му за потвърждаване на имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 63 т.1 и т.2 от и имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 6 т.4 от Закона за защита на потребителите, наложени на основание чл. 209 от същия закон с Наказателно постановление №К-0047915/20.03.2019г на Директора на РД КЗД гр. Пловдив. С НП №К-0047915/20.03.2019г Директора на РД „КЗД“ гр. Пловдив е ангажирал административно наказателната отговорност на касатора за това, че на 31.01.2019г, в аптека „Медея“, в град Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ №26 излага за продажба козметични продукти и санитарни материали /конкретно описани по вид, брой, цена, отстъпка, табели пред тях/, без в обекта да има съобщение за намаление на цените, което да посочва стоките или групата стоки, за което е валидно намалението на цените и условията , при които то се извършва – нарушение на чл.63 т.1 и т.2 от ЗЗП и без описаните стоки, които се продават с намалени цени да са изложени на специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, с което е нарушен чл.6 т.4 от ЗЗП. Нарушенията са установени с АУАН №К-0047915/06.02.2019г, съставен въз основа на протокол №К-2655250 от 31.01.2019г. за извършената в обекта проверка.

С въззивната си жалба дружеството е твърдяло, че видно от обстоятелствената част на НП няма извършени нарушения на посочените разпоредби, но освен това са допуснати нарушения на чл.18 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което е поискал да бъдат отменени наложените му три имуществени санкции – освен гореописаните и тази за нарушение на чл. 64 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗП.

РС Стара Загора е отменил имуществената санкция в размер на 500лв, наложена на основание чл.209 вр. с чл. 64 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗП, поради това, че правната норма предоставя избор между три начина, по които да се съобщи намалението на цените и след като дружеството е избрало един от тях – този по чл.64 т.3 от ЗЗП, който не е удовлетворен от съдържанието на съобщението, то не може да извърши едновременно нарушаване на три правила за поведение. Поради така констатирания порок, нарушаващ правото на защита, като изискващ доказване, че намалението е съобщено едновременно по трите начина при това със съдържание, което им съответства, РС Стара Загора е отменил НП в тази му част. Тя не е предмет на касационна проверка, поради липса на съответна жалба от АНО. Другите две имуществени санкции за нарушение на чл.63 т.1 и т.2 и на чл.6 т.4 от ЗЗП, наложени в размер на всяка от тях по 500лв на основание чл.209 от ЗЗП, са потвърдени с отхвърляне на доводите на дружеството за допуснати съществени нарушения на ЗАНН и за наличие на основание за приложение на чл.28 от същия закон. Съдът е приел за установени фактите, описани в НП и въз основа на тях е заключил правно, че липсата на съобщение за намаление на цените, което да посочва стоките или групата стоки, за които е валидно намалението на цените и условията, при които се извършва, както и не отделянето на тези стоки от другите, но вместо това поставянето им измежду тези с редовни цени, осъществява състава на чл.209 вр. с чл.63 т.1 и т.2 от ЗЗП и състава на чл.209 вр. с чл.6 т.4 от ЗЗП. Санкциите са в минималния размер, под който не могат да бъдат намалявани от съда, а с оглед формалния характер на нарушението, наред с големия брой намалени стоки, засегнати от нарушението, не може да се приложи чл.28 от ЗАНН като се приеме, че присъщата на деянието обществена опасност е незначителна – неспособна да засегне защитените обекти, чрез предвиждане на отговорност за тяхното накърняване, чрез неспазване на правилата за поведение.

С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като от събраните доказателства не следва извода за извършени нарушения на чл.63 т.1, т.2 и чл.6 т.4 от ЗЗП, поради което имуществените санкции и решението на съда е неоснователно, необосновано, и в разрез с изискването нарушението ад бъде доказано от АНО в условията на пълно и главно доказване по аргумент от чл.103 ал.1 от НПК. От съда се иска да приеме, че е накърнено правото на защита, тъй като не е ясна връзката между санкционираното дружество и търговския обект, нарушен е чл.18 от ЗАНН като е наложена една имуществена санкция за две нарушения по чл.63 т.1 и т.2 от ЗЗП, не е приложен чл.28 от ЗАНН. Моли съда след отмяна на въззивното решение в обжалваната му част да се постанови друго за отмяна на наложените с НП имуществени санкции.

Ответника –РД „КЗД“ гр. Пловдив не изпраща писмен отговор против касационната жалба и не представя становище по същество, не се явява представител.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за законосъобразност на въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В протокола за извършена проверка №К-2655250 от 31.1.2019г, който е официален писмен документ в частта му за извършените от и пред контролните органи действия, е вписано, че управителя на аптека «МЕДЕЯ» в град Стара Загора, бул. «Митрополит Методи Кусев» №26 е на длъжност «ръководител аптека» в «БЕСТДЕЙ» ЕООД. Този протокол съдържа доказателствата – конкретни факти от обективната дейноствителност, чрез които се стига до правния извод за осъщественото формално нарушение на чл.209 вр. с чл.6 т.4 и чл.209 вр. с чл.63 т.1 и т.2 от ЗЗП. Тези факти са отразени в АУАН, с който се образува административно наказателното производство, с чието съдържание дружеството е запознато, посредством връчване на препис от същия. Към АУАН е приложено Пълномощно от управителя на дружеството, с което се дава мандат на М.Х.Х.да представлява «БЕСТДЕЙ» ЕООД пред Комисята за защита на потребителите във връзка с извършената проверка от 31.01.2019г с Констативен протокол №К-2655250, като получава, подава и подписва от името на дружеството всички документи по повод на същата проверка. Следователно връзката между дружеството и търговския обект е изяснена в най-ранния етап преди образуване на административно наказателното производство и на дружеството е осигурена възможност да участва в него от момента на образуването му. АУАН е съставен в присъствието на Х.-същият е посочен и като управител на аптеката. С въззивната си жалба, както и с касационната, дружеството не оспорва фактическите констатации – местонахождение на намалените стоки, брой, вид, липсата на специално съобщение по смисъла на чл.63 от ЗЗП, както и съдържанието на съобщението по чл.64 от същия закон, което не е предмет на настоящото дело. Тези факти от обективната действителност, които доказват формалното като вид административно нарушение, извършено от дружеството, без да се изисква да съзнава фактическите обстоятелства, предвид качеството му на юридическо лице, са доказани от АНО, чрез показанията на разпитаните свидетели, приложените към констативния протокол снимки. В тази връзка следва да се каже, че необосноваността не е касационно основание, тъй като фактите, които са установени могат да бъдат правно квалифицирани като нарушение, или не, но тази дейност е правна по своя характер и представлява правилно приложение на материалния закон. По отношение на фактическите обстоятелства, съдът може да е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение като не спазва правилата на формалната, житейската логика или научните правила, съответно да е приел за доказани факти, събрани посредством нарушение на съдопроизводствените правила, но тези пороци като реални факти трябва да са наведени в касационната жалба, за да бъдат обсъдени като съществени процесуални нарушения. Следователно в настоящия случай с касационната жалба се иска проверка на правилното приложение на закона спрямо установените факти, като се приеме, че няма извършено нарушение, ако е извършено то неправилно е санкционирано с една имуществена санкция – конкретно за нарушението на чл.63 от ЗЗП, и най-сетне, че случаят е маловажен.

Изложените от въззивния съд доводи се споделят и не следва да се повтарят, като отговор изисква възражението, че деянието по чл.63 т.1 и т.2 от ЗЗП и това по чл.6 т.4 от ЗАНН не може правно да се подведе като административно нарушение, алтернативно първото деяние не е едно нарушение, за да се санкционира с една имуществена санкция.

Съгласно чл.6 т.4 от ЗЗП, търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага стоки с намалени цени. Това задължение не е изпълнено след като стоките с намалени цени са сред същите по вид, производител, марка, които са на редовно цени. Деянието консумира формален състав и само по себе си накърнява правата на потребители, поради което има присъщата му обществена опасност – да накърни защитения обект, при това, чрез въздействие върху предмета, който е съдържание на правоотношението. В случая се въздейства върху възможностите за заблуда и грешка у потребителя като се отделят стоките с намалени цени и така се защитава неговото право да пазарува информирано, без скрити уловки и възможности сам да се заблуди, ако не внимава специално за непозволени практики. Това е защитения обект – правото му на информиран избор при покупка, който се накърнява, ако не се спазват онези правила за поведение от вида на чл.6 т.4 от ЗЗП, които осигуряват потребителя против възможността да бъде поставен в условие на грешка при недостатъчно внимание. Множеството стоки с намалени цени от един и същи вид, марка и производител, разположени измежду тези с редовни цени, поставят потребителя в риск да пазарува стока, която не е с намалена цена. В тази връзка няма осноавние да се прилага чл.28 от ЗАНН към случай, който представлява обичайно нарушение на чл.6 т.4 от ЗЗП. С разпоредбата на чл.63 се въвеждат три кумулативни изисквания към съдържанието на съобщението, поради което липсата два от трите задължителни елемента на текста, винаги е едно административно нарушение. Едно деяние може да осъществи в идеална съвкпуност повече от един състав на нарушение, когато постига едновременно два резултата за два различни защитени обекта, което в случая не може да бъде прието за правно издържана теза. Съобщението е едно, а чл. 63 от ЗЗП визира задължителните му елементи, оттук липсата на който и да е от тях, както и на всички едновременно е доказателство за поведение, което се подвежда под състава на чл.209 вр с чл.63 ЗЗП. Само за яснота – задължителното съдържание на съобщението за намалението на цените по чл.63 от ЗЗП трябва да се различава от възможните начини за съобщаване на намалената цена, визирани в чл.64 от ЗЗП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №682/16.12.2019 год., постановено по АНД №1315/2019 год. по описа на районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.