Р Е Ш Е Н И Е № 166

08.07.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №123 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №8 от 22.01.2020г. РС Чирпан отменил електронен фиш, серия К №2949197, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на И.С. ***, ЕГН-********** за нарушения на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останал административно-наказващият, който чрез процесуален представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон.

Според касаторът, РС отменил електронния фиш /ЕФ/, за това, че ОДМВР не представила доказателства за валидно въведеното с пътен знак В 26 ограничение на скоростта на АМ „Тракия“ от 90 км. ч. Такива доказателства с оглед разпореждането на съда били изпратени от ОДМВР Стара Загора, че в посочения отрязък от пътя имало наложено ограничение на движението от 90 км.ч. Представени били писмени данни, с които разполагало ОДМВР относно въведеното ограничение. ОДМВР Стара Загора имала задължение да следи за спазване на предписанието на пътните знаци, но не можела да представя доказателства за влизане в сила на актове, издадени от други администрации, нито да поемала негативните последици от не представяне на такива данни. Следвало да се отчете, че водачите били длъжни да съобразяват поведението си предписанието на поставените знаци.

На последно място се сочи, че заповедта на АПИ не била предметна на този производство и поради това не можело да се проверява дали била влязла в сила. По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение. Прилагат се към жалбата писмени доказателства.

Касаторът, редовно призован за с.з., не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява.

ОП Стара Загора се представлява от прокурор Арабаджиков, който дава заключение за неоснователността на касационната жалба.

По същество на спора

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.

За да постанови отмяна на въпросния ЕФ, съставът на РС Чирпан приел жалбата за допустима. Въззивният съд приел, че ЕФ съдържал всички изискуеми се реквизити, съгасно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Във фишът издателят изрично сочел, че за участъка от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 въз основа на Заповед №РД-11-362/29.03.2019г. на АПИ. Коментирайки съдържанието на въпросната заповед и представен единствено констативен протокол, съставен въз основа на напълно друга заповед на АПИ /не представена по делото/, но служебно известна на съда и че тя била със срок на действие до 10,00 часа на 26.09.2018г., но предвид липсата на други представени доказателства, въпреки изискването на такива от РС, чрез което да се удостовери, че за периода на нарушението имало валидно въведено ограничение на скоростта на движение, се стигало до объркване, като се цитира и съдена практика на касационната инстанция.

При това фактическо положение, въззивният съд приел, че с представения констативен протокол от 24.09.2018г. била установена ВОБД по Заповед №РД-11-362/м.03.2019г., която заповед била близо шест месеца след съставянето на протокола, който пък бил съставен на основание на друга заповед на АПИ. В крайна сметка бил изведен довод за незаконосъобразност на ЕФ и за отмяната му като такъв.

Като краен резултат решението се явява правилно. Въззивният съд е длъжен поп правилата на НПК да установи обективно и всестранно релевантните за спора обстоятелства. Самият издател на ЕФ- ОДМВР Стара Загора, сочи, че фишът се издава за констатирано нарушение на ограниченията за скорост по АМ „Тракия“, въведено с пътен знак В26, съгласно Заповед №РД-11-362/29.03.2019г., като въведеното ограничение от 90 км./ч. обхваща и км. 190 на автомагистралата.

Данните от делото пред РС еднопосочно сочат, че още с разпореждането си по хода на делото съставът на РС е изискал и от АПИ да представят доказателства за ясно и конкретно посочени обстоятелства, свързани именно с визираното в ЕФ друго въведено ограничение на скоростта на движение по АП „ Тракия“, като допълнително е уточнено и, че те касаят датата 08.08.2019г. От АПИ са изпратили единствено Заповед № РД-11362/29.03.2019г., но не и данни за съставен констативен протокол по т.2 от нея.

При тези данни изцяло правилно се явява приетото от фактическа страна от РС, че към датата на нарушението, за което е издаден и оспорвания ЕФ, не се удостоверява въпросното ограничение да е валидно въведено и това да е именно въз онова на визираната в самия фиш Заповед № РД-11-362/29.03.2019г. Правилни са съжденията на долустоящия съд, че този извод не може да бъде изведен и чрез данните от констативния протокол, приложен по делото, тъй като същият е от предходна година и съставен във връзка със съвсем друга заповед, не и тази която се сочи в обжалвания акт. Този извод не се променя и с оглед представените пред касационната инстанция писмени доказателства, тъй като те отново касаят период преди извършване на процесното нарушение и сами по себе си също не удостоверяват факта от кой момент следва да се счита за валидно въведеното временно ограничение на скоростта на движение в участък 190 км. от АМ „Тракия“ към дата 08.08.2019г., а този факт е от съществено значение не само за правилното и законосъобразно ангажиране на административно наказателната отговорност на наказаното лице, но и за безспорното удостоверяване на релевираните от самия наказващ орган факти от обективната действителност, чиято доказателствена тежест е изцяло негова.

При това положение жаленото решение следва да се счита за валидно, допустимо и правилно постановени в съотв. с процесуален и материален закон. Липсва визираното касационно основание по чл.368, ал.1, т.1 от НПК и жалбата се явява неоснователна, а решението на РС следва да се остави в законна сила.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8 от 22.01.2020г., постановено по анд №414/2019г. по описа на РС Чирпан.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.