Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 170

 

07.07.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                                                                                               

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                            2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора  Румен Арабаджиков

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №138 по описа на съда за 2020 г.

               

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

            С решение №88 от 11.02.2020 г., постановено по АНД №11/2019 г., Районен съд-Стара Загора потвърдил Наказателно постановление /НП/ №24-002213 от 12.03.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, с което на основание чл.416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за извършено нарушение на чл.245, ал.1 от КТ от ДП„Транспортно строителство и възстановяване“ – поделение Пловдив, с ЕИК 1308471160016 била наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.

 

                                                                Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението останал административно-наказаният субект, който го обжалва изцяло и в срок. Касаторът счита, че неправилно РС достигнал до извод, че липсвали допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на НП. Както в АУАН, така и в НП, посоченото изпълнително деяние не съответствало на визираната санкционна правна норма и сочената за нарушена норма на чл.245, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ въвеждала общата дължимост на уговореното трудово възнаграждение, а в чл.245, ал.1 се гарантирало изплащането на поне един минимален размер от това трудово възнаграждение. Тази разпоредба регулирала един частен случай, а не била общо правило. Развиват се допълнителни доводи в тази насока.

            На следващо място се твърди, че в НП липсвало законосъобразно посочване на нарушението, датата и мястото на извършването му и така бил нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

            На трето място, касаторът не бил съгласен и извода на съда досежно размера на наложената му санкция. Въпреки, че правило РС установил затрудненото финансово положение на наказания, то санкцията от 3000лв. при минимума в закона от 1500лв. противоречала на целите, установени в чл.12 от ЗАНН.

Касаторът, рдовно призован в с. з., не се представлява. По делото е подадена молба от адв. Росен А.в, който поддържа жалбата на доверителя си и моли за отмяна на решението на РС и отмяна на НП. Претендира разноските пред РС и пред настоящата инстанция. Прилага пълномощно.

            Ответникът, редовно призован, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба като необоснована и неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

            Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуано допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество й за основателна.

Производството пред въззиния съд е второ по ред, след връщането му от касационната инстанция след отмяна на първото постановено по спора решение на РС Стара Загора, като са дадени задължителни указания за преценка по същество на спора.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд приел за установена описаната в НП фактическа обстановка, като доказана от събрания доказателствен материал /чрез писмените доказателства и гласни доказателствени средства/. Съдът не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, позовавайки се на приетото от касационната инстанция при първото разглеждане на спора пред нея.

РС изложил и съотв. доводи в насока правилността на определения конкретен размер на санкцията, която макар и да не била на минимума, то била определен близко до него и при отчитане и превес на смекчаващите вината обстоятелства – затрудненото финансово състояние на задълженото лице, но и при отчитане на тежестта на извършеното – не плащане на трудово възнаграждение на общо девет работници. На последно място РС посочил и, че липсвали условията за прилагане хипотезата на чл.415в от КТ.

Настоящата инстанция намира, че не се установяват визираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Наведените конкретни доводи за неправилността на решението на въззивния съд, който е предметен на жалбата, не се споделят от този състав. РС постановява своя съдебен акт при спазване на задължителните указания, дадени при първото разглеждане на делото от Административен съда Стара Загора, където е преклудирана възможността за преценка дали има допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното АНП, тъй като се установява, че такива няма, вкл. и досежно правилната правна квалификация на деянието и спазване изискванията на чл.57 от ЗАНН. Въззивният съд правилно установява чрез приетия от него доказателствен материал, надлежно посочен в решението, че се доказва от обективна страна извършване на нарушението на чл.245, ал.1 от КТ. В крайна сметка и извършването на самото нарушение не се оспорва от касатора. При доказаност обаче на извършено нарушение на визирания текст от КТ, правилно органът издава акт за налагане на административно наказание на осн. на посочените санкционни разпоредби, като определя и конкретен размер на санкцията.

В тази насока, настоящият касационен състав намира, че наложеното на касатора наказание не е несправедливо, както той претендира. Безспорно то не е определено на минимума, но данните по делото сочат, че то в достатъчна степен е определено при съобразяване на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което изводът на РС за правилно определен размер на наложената на наказания санкция е законосъобразно изведен, вкл. и съобразен с постановките на чл.12 от ЗАНН.

При липса на визираните касационни основани, жаленото решение не страда от пороци и същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в законна сила.

В представеното становище по делото от процесуалния представител на ответника по касация, същият претендира заплащане на юриск. възнаграждение. Искането, като направено в допустимия срок, се явява основателно до размера от 80лв., определен на осн. чл.27е от Закона за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88 от 11.02.2020 г., постановено по АНД №11/2019 г., Районен съд-Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №24-002213 от 12.03.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ – поделение Пловдив, с ЕИК 1308471160016 да заплати на Изпълнителна Агенция „Инспекция по труда“ разноски за юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Настоящото не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                            2.