Р Е Ш Е Н И Е

№ 239 11.08.2020 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли и през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело №209 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Т.М. против Решение №109/18.03.2020г, постановено по АНД №764/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-035/21.06.2019г на Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр. Бургас с наложена на касатора глоба в размер на 1000лв и отнета в полза на държавата 1 бр мрежа тип „сетка“ с дължина 50м и ширина 80мм., на основание чл. 73 ал.1 и за извършено нарушение на чл.39а ал.1 от ЗРА за това, че на 01.03.2019г, около 6.05ч, при извършена проверка на яз. Копринка, на носа между местностите „Шейтана“ и „Паметника“, обл. Стара Загора, община Павел баня, лицето П.Т.М. е наблюдавано да извъжда от брега хрилна мрежа и в последствие заловено. Мрежата е тип "сетка“ с дължина 50м и големина около 90мм. По време на проверката е установено количество риба, в следствие на осъществявани от страна М. риболов, както следва: 4кг риба от вида шаран и платика. Деянието е извършено в обект по чл.3 ал.1 т.2 от ЗРА, което представлява нарушение по чл.39а ал.1 от ЗР, за което следва да се наложи глоба по чл.73 ал.1 от същия закон. Деянието не е маловажен случай, поради несъответствието му с въздигнатите основни принципи по чл.1 ал.2 от ЗРА, включително с правилата за отговорен риболов. За нарушението е съставен АУАН №В0015276/01.03.2019г от главен специалист РК в отдел „РК-Южна България“ Пловдив. В акта е вписано, че след установяване на нарушението и изземването на рибата, същата е върната във водата. Възраженията против акта се състоят в посочване на обстоятелството, че мрежата не е на нарушителя.

С въззивната си жалба М. е твърдял, че НП незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията на ЗАНН, включително същото се отнася и за АУАН. В пледоария по същество процесуалния му представител е поддържал тезата, че обвинението не е доказано, тъй като обстоятелството, че е наблюдаван остава спорно и по-точно не е ясно защо е наказан – за това, че е поставял мрежите или за това, че ги изважда, които действия са на две различни дати. С това са нарушени правата на защита. Позовал се е на решението на РС Казанлък, с което е било отменено НП на свидетеля на защитата за същото нарушение, извършено на същите дата, час и място, тъй като не е описано изпълнително деяние извършване на риболов с мрежени риболовни уреди, като това се изисква от чл.39а ал.1 от ЗРА, в който е посочено, че изпълнителното деяние е риболов с мрежени риболовни уреди.

За да потвърди НП съдът е приел за установено фактическото обвинение, а правната му квалификация за съответна като се е позовал на гласните средства за доказване - разпитал актосъставителя Стефан Тодоров, и единия от двамата свидетели по извършване и установяване на нарушението, посочени в АУАН, а именно Стоян Стоянов, както и един свидетел на защитата Слави Костадинов Костов. Свидетеля на защитата потвърждава факта, че касаторът е бил на мястото, по времето и в посочения час на язовир „Копринка“, както и че двамата са вадили мрежи от водата, които случайно намерили, докато оглеждали места за риболов. Свидетелите на обвинението заявяват, че на 28.02.2019г с помощта на термо камери забелязали три лица да разполагат мрежи в местностите „Паметника“ и „Шейтана“. Организирали се и още от 03.00ч сутрина на 01.03.2019г отишли на същото място, където са разположени мрежите. Около 6.00ч сутрина се появил джип, който спрял на 15 метра от тях, слезнали две лица и се насочили към мрежите, които са били във водата, вързани за брега. Извадили и чували, след което извадили мрежите и започнали да събират рибата в чувала. Проверяващите изчакали около 5 минути, за да бъдат събрани мрежите в чувала и ги заловили. Нарушителите нямали документи за самоличност, което наложило да се потърси помощ от МВР, а актовете за установяване на административни нарушения били съставени в РУ Павел баня по причина, че полицейските органи имали работа там. Според контролните органи спирането на МПС-во на мястото, където са мрежите и насочването на лицата към тях, с изваждането им и приготвените чували са факти, доказващи знание за съставомерните обстоятелства и съзнателно извършване на нарушението, за което е достатъчно изпълнителното деяние по вадене на мрежите и събиране на уловената риба. В нощта срещу 01.03.2019г не са установили личността на лицата, поставили мрежите, но кой ги е заложил нямало значение. Мрежите са описани така, както всеки е казал и рибата е разделена на две, защото мрежите били вързани една за друга и двамата участвали – единия вади, другия прибира. Мрежата е вързана за едно колче на брега, което не може да се забележи, освен ако не знаеш къде е поставено. Но свидетеля на защитата и нарушителя знаели, защото джипът им спрял точно до мрежата. До там има автомобилен път. Пътят е на 15 метра над мястото на мрежите, по които нарушителите слезли по пясъка. Свидетеля на защитата твърди, че акта не може да е съставен в 6.05ч, защото в 6ч още започвало да става светло, а той самият имал риболовен билет и е запознат със закона за риболов, освен това на мястото имало две въдици. Свидетеля на обвинението Стоянов твърди, че не е бил до мрежите по време на тяхното вадене, а до в служебната кола, но слезнал след като мрежите били извадени. Установил почти извадена мрежа от водата са уловена риба и лицата, както и техния джип. Това е възприел. Рибата върнали във водата. Бил вечерта на наблюдението на лицата с термокамерите, когато е наблюдавано поставянето на мрежите. Образът на лицето, което е поставяло мрежите не е ясен и поради това, че се наблюдава от голямо разстояние.

С касационната жалба се иска от съда да отмени въззивното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление като се приеме, че е нарушен материалния закон. Поддържа се довода, цитиран по-горе, на който се основава пледоарията по същество пред въззивния съд, а именно непълнота на фактическото обвинение, в което липсва съответно на правната квалификация изпълнително деяние – никъде не е описано, че се извършва риболов с мрежени риболовни уреди, както е посочено в чл.39а ал.1 от ЗРА.

Ответника по касация не представя писмен отговор и становище по същество.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

При формулировката на административното обвинение не е допусната твърдяната от касатора неяснота относно деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно сочената за нарушена в случая разпоредба на чл.39а ал.1 от ЗРА се забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова, извършван: 1. във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17; 2. от лица, регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена регистрацията. Обстоятелствата, изключващи забраната се установяват от привлечените към отговорност лица, когато спрямо тях е повдигнато обвинение за риболов с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3 ал.1 от същия закон, сред които и са и изкуствените водни обекти – язовирите / чл.3 ал.1 т.2 от ЗРА/. За яснота на процесуалния представител на касатора следва да се каже, че преписването на текста на нарушената разпоредба не би изпълнило изискването за отправяне на фактическо обвинение, тъй като то изисква описание на конкретните действия, които представляват риболов и средствата, с които е извършван. Обвинението за риболов с мрежени риболовни уреди е отправено с подвеждане на фактите, като такива които не спазват забраната на чл.39а ал.1 от ЗРА – това е правна дейност по квалификацията им като не съответни, противоречащи на задължението за въздържане от риболов с мрежени риболовни уреди. Съгласно определението „Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване тоест не само поставянето на разрешени уреди и средства във водата, предназначени и способни да уловят риба и други водни организми, но и действията по изваждане на улова, неговото пренасяне и превозване, също отговарят на определението за риболов. Следователно описаните действия в АУАН и в НП по изваждането на брега на хрилната мрежа представляват изпълнителното деяние, чрез което е осъществено нарушението на забраната по чл.39а ал.1 от ЗРА. Знанието на другите фактически обстоятелства от състава, а именно съзнаването на вида на мрежата и на обекта сочат, че деянието е умишлено, каквото форма на вина се изисква за този състав. Знанието на фактическите съставомерни обстоятелства, извън изпълнителното деяние, което наред с тях е елемент от състава на нарушението е потвърдено от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели като не може да се приеме тезата, че мрежата случайно е забелязана и съвсем несъзнателно е извадена без да има за цел извършване на риболов. Деянието е от вида на формалните, поради което и количеството на рибата няма значение за неговата завършеност. Ето защо са допустими и свидетелски показания за факта, че улов е изваден от водата, като неговия вид – риба или други водни организми може да се установява със свидетелски показания. Количеството има значение за тежестта на нарушението, но в случая наложената глоба е в минимално определения размер. Деянието не е маловажен случай, тъй като описаните факти сочат, че то е засегнало защитения обект, посочен в чл.1 от ЗРА, което правилно е съобразено от АНО в мотивите към НП.

Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Казанлъшкия районен съд като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/ 18.03.2020г., постановено по АНД № 764/ 2019 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.