Р Е Ш Е Н И Е

№241 11.08.2020 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №214 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Монидес“ООД, представлвано от управителя Ч.Р.Ч. против решение №706/20.12.2019 год., постановено по а.н.д. №2794 по описа за 2019 год. на Районен съд Стара Загора. С решението е потвърдено наказателно постановление №К-0047928/20.08.2019 год. на Директора на Регионална дирекция на комисията за защита на потребителите гр. Пловдив с наложено на „Монидес”ООД административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 100.00 лв. на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл.68в във връзка с чл.68д, ал.1, предложение първо във връзка с чл.68г, ал.4 от същия закон. От фактическа страна от наказващият орган е прието, че при извършена проверка на 12.02.2019 год. в семеен хотел „Терма“, находящ се в с. Ягода, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора е устновено, че при упражняване на своята дейност чрез интернет сайт https//hotelspa-terma.com/bg-bg и на място в обекта на фасадата на обекта, върху ценоразпис и на рекламни материали, визитни картички, на табела с графично изображение на предлаганите услуги се предоставя невярна информация относно вида на мястото за настаняване, като се посочва, че се касае за „спа хотел“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „семеен хотел“ и същият няма сертификат за „спа център“. Проверката е извършена във връзка с постъпила в КЗП, РД Пловдив жалба, касаеща възникнал инцидент при ползване услугите на Спа център, находящ се в семеен хотел „Терма“ с. Ягода, общ. Мъглиж, заведена с вх.№ П-03-47 от 09.01.2019 год., за което са съставени констативни протоколи №К-2658621 и №К-2658622 от 12.02.2019 год.. В хода на проверката на мястото за настаняване е установено, че на видно за потребителите място е поставено Удостоверение за категоризация №00154 от 17.11.2017 год. за утвърдена категория за обект семеен хотел „Терма“, находящ се с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.„Баненска“, издадено от Кмета на Община Мъглиж, валидно до 17.11.2022 год.; лице, извършващо дейността в обекта „Монидес“ООД ЕИК 202537524. На фасадата на обекта има поставен светлинен рекламен надпис „Хотел & Спа Терма“. В обекта има налични рекламни материали и визитни картички, на които се съдържа логото „Хотел & Спа Терма“. На рецепцията на хотела, на ценоразписа с цените на нощувки, на табела с графично изображение на предлаганите допълнителни услуги е поставено логото „Хотел & Спа Терма“. В хода на проверката е отворен интернет сайта на семейния хотел https//hotelspa-terma.com/bg-bg и са направени разпечатки на посочения сайт. При отваряне на сайта е налична следната информация: На страница „Начало“ в центъра е поставено лого „Хотел & Спа Терма“, в дясно са изписани телефони +359432202233 и 0885634810. На страницата има панорамни снимки на обекта. При отваряне на страницата „Местоположение“ се чете текст със следното съдържание: “В подножието на Стара планира между града на липите Стара Загора и града на розите Казанлък, в прочутото с лековитата си минерална вода с. Ягода се намира „Хотел & Спа Терма“. В хода на проверката на Спа центъра е установено, че същият разполага със закрит плувен басейн, водна секция, хидромасажна вана, сауна, парна баня, турска баня, помещение за контрастни процедури, зона за релакс, фитнес зала, зали за масаж, козметично студио, съблекални и се предлагат следните услуги: масажи, екзотични процедури, терапии за лице. При проверката е установено, че в туристическия обект няма сертификат за Спа център по чл.З, ал.1 от Наредба №2 от 29.01.2016 год. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“, издадена от Министерство на туризма и Министерство на здравеопазването.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд Стара Загора е приел, че е налице безспорното установяване на нарушението, а в производството по неговото налагане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ако и да е подал заявление по надлежния ред за издаването на този сертификат, то поставянето на съответното лого за спа център, следва да се осъществи едва след получаването на съответния сертификат. Приел е, че не са налице обстоятелства за квалифицирането на нарушението като маловажен случай. Всичко това е мотивирало въззивният съд да постанови решение за потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

С касационната жалба се твърди, че решението на районният съд е недопустимо, тъй като нарушението е извършено в съдебният район на Районен съд Казанлък, поради което и не е налице териториална компетентност да разглежда издаденото наказателно постановление. От друга страна изразява несъгласие с изводите на съда за безспорна установеност на административното нарушение. Съдът неснователно е игнорирал представеното доказателство, че в предвиденият от Наредбата срок е подал заявление още на 04.08.2016 год. в Министерство на туризма, но все още не е имал издадено сертификат за предоставянето на спа услуги към датата на проверката. В този смисъл, същият не би могъл да носи отговорност за бездействието на сертифициращите органи. Съдът не е обсъдил двете удостоверения на Община Мъглиж, съответно №12/24.07.2007 год. и №7/20.05.2008 год., от кокито е видно че работи като спа хотел от 2008 год. Целта на приетата през 2016 год. Наредба е да регламентира дейността на спа центровете и не е имало за цел затваряването на съществуващите към момента на приемането й центрове, а просто е определен ред за издаването на съответния сертификат. Моли от съдът, да отмени решението на Районния съд като незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника по Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба относно компетентността на Районен съд Стара Загора.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Решение №706/20.12.2019 год., постановено по а.н.д. №2794 по описа за 2019 год. на Районен съд Стара Загора е валидно и допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

На първо място съдът намира, че постановено решение не е допустимо. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Местоизвършването на нарушението се обективира в наказателното постановление. Аналогична е и разпоредбата на чл.36, ал.1 от НПК. Подсъдността в наказателните процедури, както всеки техен институт, подлежи единствено на стеснително тълкуване, и аналогии са недопустими. В този смисъл, в конкретния случай, в наказателното постановление е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Районен съд Стара Загора, поради което и жалбата е била подадена до този съд. Жалбоподателят обаче е бил наясно още с депозирането на жалбата, че по правилата за местната подсъдност компетентен е бил Районен съд Казанлък. В развилото се производство не е правено възражение за местна подсъдност от която е да е било страна, поради което и съдебното производство е приключило. Съдът намира, че не следва да приеме възражението на жалбоподателя, тъй като в случая правото му на съдебно обжалване е било гарантирано и ефективно упражнено от него т. е. няма нарушено право на защита.

По отношение на приложимия материален закон, съдът намира, че решението е правилно.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68д, ал. 1 от закона.

Съгласно тази разпоредба „Търговска практика“ е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил заблуждаваща търговска практика, прилагана в дейността на стопанисвания него хотел „Терма", предвид обстоятелството, че същият се обозначава като „СПА хотел“ и предоставя информация чрез използване на рекламни материали и интернет пространството за съществуващ и функциониращ такъв спа център, без да притежава, издаден по надлежния ред сертификат. По този начин се подвежда с невярна информация потребителя, който при така поднесената информация може да формира решението си да посети обекта въз основа на преценка, че хотелът притежава отговарящ на изискванията спа център.

Съгласно чл.138, ал.2 от закона за туризма право да използват в наименованието си абревиатурата „СПА“, съответно обозначенията „балнеолечебен (медикъл СПА)“, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили сертификат за „СПА център“, по реда на този закон. От страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства за притежаван от него сертификат за спа център. Приложено е единствено и само удостоверение от Община Мъглиж за извършена категоризация с три звезди на самия хотел, който обаче не отразява наличния и съществуващ спа център в хотела. Не са налични по делото и цитираните в касационната жалба удостоверения за въвеждане в експлоатация на хотела от 2007 и 2008 год., поради което и са неоснователни наведениет оплаквания в жалбата, че съдът не се е съобразил с тях. Не е спорно по делото, че действително в предведният в Наредбата шестмесечен срок, жалбоподателят е депозирал заявление в Министерство на туризма за издаване на сертификат за Спа център. Не е спорно също така, че стопанисваният от жалбоподателят хотел предлага в действителност такива спа услуги, както и че са налице условия за това, отговарящи на изискванията на закона. Събраните в хода на въззивното производство доказателства са достатъчни за да формират извод за осъществен състав на нарушение - в стопанисвания от жалбоподателя хотел има прилежащ и функциониращ обект, който се рекламира като спа център и в тази посока са приложените рекламни брошури, предоставяни на място в хотела, и материали от интернет сайта. Няма спор и за това, че при извършените административни проверки, както и към датата на издаване на оспорената заповед, намиращият се в хотела и функциониращ като такъв СПА център, не е бил сертифициран съгласно изискванията на приложимата към момента Наредба №2/29.01.2016 год. /отм. с Наредба №04-14 от 9.10.2019 год. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“ – обнародвана в ДВ №83/22.10.2019 год./. Такъв сертификат №РС-2-129 е издаден със Заповед №Т-РД-15-188/23.12.2019 год. на Министъра на туризма и е валиден до 23.12.2024 год. /видно от сайта на националния туристически регистър: https://ntr.tourism.government.bg/ CategoryzationAll.nsf/detailspa.xsp?id=AA283DF65C6F24EEC22580100035AB51&idb=4. Това лого за Спа център, за рекламирането на спа процедури, законодателят е предвидил да се осъществя едва след издаването на съответния сертификат. Подаването на заявлението не е гаранция, че такъв сертификат ще бъде издаден от една страна, а от друга страна нито в Закона за туризма, нито в Наредба №2/29.01.2016 год. е предвидено, че подаването на заявление от действащи спа центрове дава възможност на стопанисващите ги лица да се рекламират като СПА туристически обекти.

При така установените релевантни за спора юридически факти районният съд правилно е приел, че е налице заблуждаваща търговска практика, т. к. обозначавайки туристическия обект като „СПА хотел“ без функциониращия в него СПА център да е преминал през процедура на сертификация като гаранция за качество, търговецът представя невярна за потребителите информация, която е и заблуждаваща, доколкото създава у средния потребител впечатлението, че се касае за обект, отговарящ на нормативните изисквания за изграждането, обзавеждането, оборудването и обслужването на СПА центъра, както и че предлаганите в него услуги ще бъдат извършени от персонал с нужната професионална и езикова квалификация. Правните изводи за извършено от дружеството нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗПП, обуславящи законосъобразност на административния акт, кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №706/20.12.2019 год., постановено по АНД №2794/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.