Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264 21.08.2020 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 229 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 126 от 29.05.2020г., постановено по АНД № 1393/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0284-001867 от 27.08.2019г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа че необосновано съдът е приел, че не е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Твърди, че доколкото законът предвижда две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства”, при проявлението на която и да е от тях се следва санкционирането на водача при прилагането на посочената административно наказателна разпоредба. Направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 19-0284-001867 от 27.08.2019г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Н.П.Н., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотива заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Н.П.Н. ***, против Наказателно постановление № 19-0284-001867 от 27.08.2019г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GА80157/ 27.07.2019г., на Н.Н. са наложени административни наказания – „глоба” в размер 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 27.07.2019г. в 15.55ч., в гр. Казанлък на улица „Олимпиада“ северно от блок номер 27 в посока изток – запад, Н.Н. е управлявал лек автомобил Мерцедес Ц180 с рег. № ******, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с фабричен номер №ARDN 0022, за установяване употреба на алкохол. Същият силно мирише на алкохол, говори заваляно и зА.та. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0011124, който отказва да подпише и получи и отказва да даде кръвна проба за химичен анА.з.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Приел е, че доколкото законът предвижда два състава на административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, с оглед формулировката на административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна, е нА.це неяснота за какво точно деяние и за кое нарушение е санкциониран Н.Н., което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита и представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неправилно въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, поради липса на изискуемата се конкретизация от фактическа и правна страна на обвинението. Административно наказателната отговорност на Н.Н. е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анА.затор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. Неправилно Казанлъшкият районен съд е приел, че в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП са предвидени два отделни състава на административни нарушения – 1. Отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества и 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване. От посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства”, а именно: 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анА.затор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на наказателното постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Противно на приетото от съда, не е нА.це формално нарушение на изискванията за индивидуА.зация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квА.фицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на алкохол. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” № ARDN 0022, за установяване употреба на алкохол, след което му е издаден талон за медицинско изследване № 0011124, който водачът отказва да подпише и получи и отказва да даде кръвна проба за химичен анА.з. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, е съставомерно поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол - административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.

След като осъществяването на която и да е от предвидените в условията на алтернативност законови хипотези по чл.174, ал.3 от ЗДвП дава възможност органът да упражни властническата си компетентност за издаване на наказателно постановление и налагане на административни наказания, с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че при проявлението и на двете форми на изпълнителното деяние „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС”, се следва съответното обосноваване на обвинението за санкционирането на водача при прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като с посочването и на двете осъществени форми на съставомерното изпълнително деяние не е нА.це нито вътрешно противоречие при формулировката на обвинението, нито неяснота за какво деяние е санкционирано лицето, още по-малко има за последица „невъзможност да се установи основанието за налагане на административно наказание“. А приетото от въззивния съд, че изложената „неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване“; че е „нА.це едно бланкетно обвинение“ и че санкционираното лице не може „да научи в извършването на какво именно нарушение е обвинен“, е абсолютно несъстоятелно.

Второто посочено основание за отмяната на наказателното постановление е несъответствие на съдържанието на АУАН и на НП с изискванията на чл.42, т.4, съотв. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от гл.т на пълно и точно описание на нарушението и обстоятелства, при които е било извършено. Така приетото от въззивния съд се основа на неяснота относно посоката на движение на автомобила, която констатация е направена с оглед показанията на разпитаните свидетели. Посоката на движение на автомобила не е съставомерно обстоятелство, което е необходимо да бъде обхванато от фактическите констатации по АУАН и сътв. НП, поради което противно на приетото от Казанлъшкия районен съд, дори и при неправилно посочване на посоката на движение на управляваното от Н. Н. МПС, не се следва извод за липса на описание на обстоятелства от значение за извършеното нарушение или за неистинност на относими към съставомерността на деянието фактически обстоятелства.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посочените по-горе формални /процесуални/ основания, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материА. и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е нА.це законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 126 от 29.05.2020г., постановено по АНД № 1393/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.