Р Е Ш Е Н И Е № 268

13.10.2020г., гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Стара Загора, на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в открито заседание, трети касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

Секретар: Зорница Делчева

Прокурор: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева к.а.н.д. №238 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид :

Производството е по реда на чл.63 ал.І изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №127/01.06.2020г. постановено по АНД №136/2020г. РС- Казанлък отменил НП №К-0048106/16.12.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на „БОБИ М ТРАНС” ЕООД, със седалище в гр. Казанлък и с ЕИК 123741956, представлявано от Управителя Б.М., било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева на основание чл.208 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл. 114, т.2 от същия закон.

Обстоятелства по обжалването

Касаторът – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, обжалва в срок решението.

Твърди, че решението било постановено в нарушение на материалния закон. Неоснователно РС приемал допуснати съществени процесуални нарушения на норми от ЗАНН и в частност на изискването за посочване на нарушената норма, както и че било налице неправилно приложение на закона. Според касаторът, именно чл.114, т.2 от ЗТ бил нарушената материална норма и с нейното визиране в акта и НП се изпълнявал императива на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И акта и наказателното постановление съдържали описание на релевантните от обективна страна факти на извършване на нарушението, а то сочело на не изпълнение на изискванията за предлагане на туристически услуги в туристически обект, който да отговарял на конкретните изисквания за неговата категория.

Касаторът признава, че нормата на чл.114, т.2 от ЗТ действително била препращаща и за пълнота следвало да се посочи конкретна разпоредба от наредбата, което не било сторено, но и в акта, и в НП се сочело, че обектът на отговарял на изискванията на цитираната в касационната жалба наредба и в частност на Приложение №3, раздел И. Поради това неправилно въззивният съд приемал допуснати съществено нарушения на императивни норми на ЗАНН. Принципно не посочването на конкретните норми от въпросната наредба не водело автоматично до визираното нарушение, тъй като именно чл.114, т.2 от ЗТ била нарушената норма, която и била посочена в НП. На второ място, било видно, че органът цитирал въпросната наредба, както и конкретизирал разпоредбите от нея. Освен това и били посочени конкретните изисквания към проверявания туристически обект, които жалбоподателят не спазил, тези в Приложение № 3, раздел И. Т.е. в случая нарушителят имал възможност да се запознаел с всички факти и обстоятелства, на които се повдигало административно- наказателното обвинение и да разбира въз основа на какво му се повдигало такова. Това било видно и от проведената адекватна и пълноценна защита от наказания.

Коментира се в касационната жалба и какво според съдебната практика се възприемало за допуснато съществено процесуално нарушение, а това било такова, което по естеството си водело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Не такъв бил обаче конкретният случай.

На следващо място се сочи, че неправилно било прието от РС, че НП било издадено и в нарушение на материалния закон, който бил един неясен довод, мотивиран с това, че между нарушената и санкционната норма не съществувало единство или връзка. Цитира се и съдебна практика на други административни съдилища.

По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на процесното НП. Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора на осн. ЗПП и НЗПП.

В с.з. касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът – „БОБИ М ТРАНС” ЕООД, редовно призован, не се представлява. В писмено възражение по касационната жалба заема становище за нейната неоснователност с доводи за правилност на изводите на РС, като допълнително и мотивира липса на материална компетентност за издателя на НП.

Представителят на ОП-Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за неоснователност на касационната жалба.

Правни съображения

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си за основателна.

За да отмени процесното наказателно постановление, въззивният съд, приел за установена, описаната в НП обективна фактическа обстановка по извършване на нарушение, което било определено като такова по чл.114, т.2 от ЗТ и което било санкционирано на осн. чл.208 от ЗТ.

Въз основа на същата, РС извел извод, че констатациите на проверяващите касаели състоянието на търговския обект, което явно не съответствало на нормата на чл.114, т.2 от ЗТ, въвеждаща задължение за лицата, които го стопанисват да предоставят услуги в обект, който отговаря на изискванията за определената категория, съгласно наредбата. РС съща така приел, че въпросното нарушение неправилно било санкционирано на осн. чл.208 от ЗТ, защото между двете норми не съществувало единство или връзка. Всяка от тях имала самостоятелно действие, като липсвала зависимост или допълване, същите ярко се различавали по предметен обхват и съдържание.

На следващо място РС сочи, че първата норма /вероятно чл.114, т.2/ определяла конкретни изисквания към туристическия обект, където можело да се предоставят туристически услуги, като не изпълнението на което и да е от тях, каквито де факто били констатациите на проверяващите, представлявало нарушение на същата, но нормата не съдържала санкционна част, вкл. липсвало препращане към конкретна санкционна норма. Втората, която била типична административно-наказателна по своя характер, която изрично сочела субект, деяние и санкция, не предвиждала да се прилага и за други нарушения на закона. Санкцията била за нарушение, свързано с оборудването на обекта. Според въззивния съд категорично деянието по чл.114, т.2 от ЗТ не подлежало на санкциониране на осн. чл.208 от ЗТ и това сочело на неправилност на процесното НП.

На следващо място РС посочил, че чл.114, т.2 от ЗТ била бланкетна норма, което налага и препращане към конкретни норми от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранени и развлечение, наричана по –долу Наредбата /обн. в ДВ бр.65/2015г., сега отм./.Именно в този подзаконов акт се определяли и конкретни изисквания към видовете туристически обекти за настаняване. Това налагало при визиране на нормата на чл.114, т.2 от ЗТ същата да се обвързвала със съответно правило за поведение от този подзаконов нормативен акт. Само така можело да се гарантира в пълен обем правата на наказаното лице и то адекватно и пълно да защитавало своите права. РС приел, че както в акта, така и в НП липсвало такова препращане и това определил за съществено процесуално нарушение, визирайки нормите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това обосновавало порочност на акта на наказващия орган и водел до извод за неговата отмяна само на основание допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационната инстанция намира за неправилни и двата довода на въззивния съд, въз основа на които той постановява отмяна на процесното НП.

Макар и до някъде да е основателен доводът на въззивния съд за липса на конкретно посочване на нарушената норма, с оглед не визиране по изричен начин на разпоредби от друг акт /в частност на подзаконов нормативен акт – Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и пр./, предвид несамостоятелното значение на чл.114, т.2 от ЗТ, то неправилно РС приема, че това съставлява съществено процесуално нарушение.

Макар и в акта, и в НП да се визира цифрово като нарушена само и единствено нормата на чл.114, т.2 от ЗТ, то и в акта, и в постановлението по несъмнен начин се установява, че текстово се сочи къде, в кой подзаконов нормативен акт конкретно се съдържат изискванията, на които трябва да отговаря едно категоризирано заведение от една звезда, в частност такова за хранене. За тази категория заведения за хранене изискванията към изграждането, обзавеждането и оборудването им са се съдържали именно във визираното в НП Приложение №3, раздел I от отменената Наредба, приета пред 2015г., като съгласно забележка 1.2. - за ЗХР /заведения за хранене и развлечения/, с изключение на заведенията за бързо обслужване /не от типа на проверяваното/ – тоалетни клетки за жени и за мъже (по една на 60 места), над 60 места – 2 тоалетни клетки за жени и 2 тоалетни клетки за мъже. Страните също не спорят, че заведението и с капацитет над 60 места, но въпреки това не се установява в него да има обособени по две тоалетни клетки за мъже и за жени. Дори и след извършената законодателна промяна и приеманото на нов подзаконов нормативен акт, регулиращ тези отношения, в сила от 20.07.2020г. изискванията за повече от една тоалетна продължават да са налице за този вид и категория ЗХР.

Ето защо, напълно се споделя доводът на касатора за неправилност на изводите на РС, че има допуснато съществено процесуално нарушение на тази плоскост. Такова ще бъде налице, само ако неговото наличие води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице. В този случай такова не е налице, защото изрично и ясно се сочи фактически какво се установява при проверката и че тези факти са при неспазване на особените изисквания, установени в изрично визирани текстове от изрично посочено подзаконов нормативен акт.

Не се споделя за правилен доводът на въззивния съд за неправилно приложение на санкционната норма, в частност на чл.208 от ЗТ. Както правилно сочи в жаленото решение, тази санкционна норма предвижда наказание /“глоба“, съотв. „имуществена санкция“/ за ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не отговарят на изискванията за определената категория. Именно в чл.114 т.2 от ЗТ се установява като задължение на тези лица /ресторантьори/ да представят такъв вид услуги в категоризиран туристически обект, който отговаря на всички изисквания за определената му категория, като се препраща към наредбата. Не става ясно, защо въззивният съд приема, че няма правилно приложение на санкционната норма и че същата не кореспондира с визираната като нарушена норма на чл.114, т.2 от ЗТ. Изцяло съдебната практика на административните съдилища приема, че при нарушение по чл.114, т.2, вр. с текст от специалната наредба, се следва наказанието по чл.208 от ЗТ.

Горното обосновава извод за наличие на визираното касационно основание и за основателност на жалбата, поради което жаленото решение на РС следва да се отмени, ведно с постановяване на решение, което потвърждава проверяваното наказателно постановление.

При извод за основателност на касационната жалба, основателно се явява и своевременно направеното искане за разноски за юрисконсулт, като такова следва да бъде определено съгласно чл.27е от НЗПП в минимален размер от 80 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. І- во от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №127/01.06.2020г., постановено по НАХД №136/2020г. на Районен съд- Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №К-0048106/16.12.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на „БОБИ М ТРАНС” ЕООД, със седалище в гр. Казанлък и с ЕИК 123741956, представлявано от Управителя Б.М., било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева на основание чл.208 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл. 114, т.2 от същия закон.

ОСЪЖДА „БОБИ М ТРАНС“, със седалище в гр. гр. Казанлък и ЕИК 123741956 да заплати на Комисия за защита на конкуренцията разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.