Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 300

29.10.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

                                                                               2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №249 по описа на съда за 2020 г.

               

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №156 от 17.06.2020г., постановено по анд № 282/2020г., РС Казанлък потвърдил 6718/19.02.2020г. наказателно постановление № 6461 от 17.10.2019г. на Началник отд. „Контрол по републиканската мрежа“, дир. „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ-София, с което на Д.Т.Б., ЕГН-********** *** за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на осн. чл. 53, ал.1 от същия закон му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението, останал административно-наказаният, който го обжалва в срок, с доводи за неправилността му, поради неправилно приложение на материалния закон.

Касаторът претендира, че РС неправилно възприел изводи за законосъобразност на процесното НП.

В касационната жалба се навеждат доводи основно за незаконосъобразност на НП /възприето за административен акт/, като се оспорва приетото в решението, че ППС било както извънгабаритно по см. на закона, така и тежко, каквото тълкуване правел и АНО, което ограничавало правото на защита на наказания, за кое от двете ППС било прието, че се движи по републиканската мрежа. Приетото обаче от съда, че ППС било едновременно извънгабаритно и тежко не било вярно, тъй като управляваното от наказания превозно средство било само тежко.

На следващо място касаторът счита, че било ограничено правото му на защита от органа, вкл. и от съда, тъй като в НП се сочело, че наказаният не предоставил на контролния орган валидно разрешение или квитанция за платена такса за дейността по специалното ползване на пътищата, без да липсвала конкретизация за кое от тези обстоятелства се приемало от органа, нито било разяснено какво точно разрешение следвало да представи. Ако следвало да се представя разрешително, то задължение на собственика било да подаде документи, да заплати съотв. такса и да я предостави на наказаното лице. Поради това не можело да се вменява във вина неизпълнение на чуждо задължение. На последно място се претендира и приложение на чл.28 от ЗАНН.

В допълнение към касационната жалба касаторът уточнява, че жали и осъдителната част на решението на въззивния съд, тъй като неправилно били определени разноските, които следвало да се определят на осн. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, където се предвиждал размер на възнаграждението от 80-120 лева. доразвива се и довода от основната касационна жалба, че наказаният не следва да носи административно-наказателна отговорност за това нарушение, защото нямал качеството на „превозвач“ по см. на легалната дефиниция на закона и съотв. конкретно извършеното от касатора било несъставомерно от субективна страна. Дори обаче да се приемало, че водачът на такова ППС било субект на нарушението по чл.26 от ЗП, то следвало органът по безспорен начин да докаже, че този водач е знаел, че превозва тежък товар и за това нямало издадено разрешително. Такива доказателства не били представени от АПИ, поради което не бил доказан субективният елемент.

По тези доводи претендира отмяна на решението на РС и отмяна на процесното НП.

Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от адв. П., който моли съда да отмени въззивното решение и НП. Претендира и разноски по делото.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. Чрез процесуален представител се депозира по делото молба с характер на писмено становище, в която се моли Съдът да остави без уважение жалбата и за правилност на съдебния акт. Било видно от данните по делото, че два дни след констатиране на конкретното нарушение, била заплатена съотв. такса за издаване на разрешително, а в последствие и самата такса спрямо установеното претоварване на ППС. Това сочело по несъмнен начин, че водачът осъществил претендираното нарушение на чл.26, ал.1, т.1 от ЗП и осъществяващ състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.

Не била налице хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредба №11, тъй като видно от заявлението за издаване на разрешителното, общата маса на ППС била 48,800 тона, т.е. над 45 тона и натоварването на ос не било в допустимите параметри. Това сочело, че било необходимо издаване на разрешително за ползване на пътищата, а не само заплащане на такса.

ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Тачев, който счита решението на РС за правилно и законосъобразно и като такова следвало да се потвърди.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е основателна.

 За да потърди наказателното постановление, РС приел, че доказателствата, събрани пред него, установяват описаната в НП фактическа обстановка. Според РС фактите, които се сочели от органа в НП се свеждали до това, че при проверка от контролните орган на 03.02.2020г. към 16,10 часа на път I-6, км. 322+500 в посока гр. Сливен – гр. Казанлък се осъществявало движение на извънгабаритно и тежко ППС по см. на закона, а именно съчленено ППС с пет оси, от които МПС с две оси и полуремарке с три оси, индивидуализирани чрез ДКН, като това движение се осъществявало без разрешение /разрешително или квитанция за заплатени пътни такси/, издадено по реда на Раздел IV от Наредба №11 от администрацията, управляваща пътя.

Според РС, чл.53 от ЗАНН задължавал органа, когато установи, че нарушителят извърши виновно деяние, да издава НП, а в чл.57 от ЗАНН изчерпателно се сочели реквизитите на постановлението, които следвало да са налице, за да било законосъобразно то. Изведен бил извод за наличие на всички реквизити и за спазване на формата на НП.

Според РС деянието било правилно квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т. 1, б. „а“ от ЗП, нарушена била обща забрана без разрешение от администрацията, управляваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя. Пред РС безспорно се доказвало, че проверяваното ППС било извънгабаритно по см. на закона и представлявало състав от ППС, като то било едновременно и тежко такова съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба №11, като за такива се изисквало разрешително по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, каквото дееца нямал в момента на проверката.

От правна страна и въз основа на събрания доказателствен материал, въззивният съд извел извод за правилност на дадената правна квалификация от АНО на нарушението и за законосъобразното му санкциониране на осн. чл.53, ал.1 от ЗП. РС приел за неоснователни възраженията на наказания, че той не можел да носи административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.26 от ЗП, тъй като физическите лица били изрично посочени като субекти на това нарушение в нормата на чл.53 от ЗП. За неоснователно било прието и възражението за посочването и на двата вида ППС /тежко и извънгабаритно/ ограничавало правото на защита на наказания. Съдът посочил, че в случая управляваното ППС било едновременно и тежко, и извънгабаритно, което било съставомерно обстоятелство за нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.

В заключение РС посочил и доводи относно извода си за правилността на наложената санкция и за спазване на нормата на чл.27 от ЗАНН. При извод за потвърждаване на НП, Съдът приел за основателна и претенцията за разноски на представителя на органа, като осъдил жалбоподателя да заплати такива в размер на 300 лева.

Касационната инстанция намира въззивното решение за неправилно и в двете му жалени части по следните съображения:

Спор относно установената фактическа обстановка, така както се описва в процесното НП, не се повдига пред тази инстанция. Според нея, на 03.02.2020г. в 16,10 часа по път I-6, км. 322+500 в посока гр. Сливен – гр. Казанлък, наказаният управлява /осъществява движение/ на съчленено ППС с пет оси, от които МПС „Скания“ с две оси което е с две оси и полуремарке с 3 оси. При направено измерване на съчлиненото ППС за установяване спазване на нормите, установени в Наредба №11/2001 на МРРБ, контролните органи установяват, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 14,250 тона при максимално допустимо натоварване на същата от 11,500 тона /съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“/, както и че при измерено разстояние между осите от 1,32 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,250 тона, при максимално допустимо натоварване от 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от наредбата. ППС било тежко по см. на чл.3, ал.2 от наредбата и извънгабаритно съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ. Посочва се в НП, че за тези надвишения, водачът не представя на проверяващите лица от АПИ валидно разрешение или квитанция за заплатени пътни такси за движение на такъв вид ППС. Нарушението не прието за маловажно.

Настоящата инстанция принципно приема, че конкретно визираните факти в НП следва се определят като  нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, според която норма -  „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, предвид безспорния факт на движение по път на ППС. Пред РС по несъмнен начин е установено, че на посочената дата и време в НП е осъществявано движение на ППС чрез управлението му от наказания водач, което ППС е такова по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г., а за това движение законът изисква да има валидно издадено разрешение от компетентния орган, съотв. квитанция за заплатена такса, каквато водачът не притежава. Административно отговорно лице, според чл.53, ал.1 от ЗП, е всяко физическо лице, което нарушава посочените норми, сред които е и тази на чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗП, както правилно приема и въззиният съд.

Описаното в НП съчлинено ППС следва да се определя за такова, попадащо под определението, дадено в §1, т.1 от ДР на наредбата, като представляващо състав от ППС по см. на чл.3 от наредбата, който текст препраща към нормите на чл.6 и чл.7 от наредбата.  Съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от наредбата, състав от ППС с пет оси /каквото се описва в НП/, следва да има допустима максимална маса от 40 тона. Отделно в чл.7, ал.1 от наредбата, законодателят установява и допустимо максимално натоварване на ос за ППС, които обаче са важими само, ако ППС има допустима максимална маса по чл.6 от наредбата. Освен това и видно от текста на чл.7, ал.1 от наредбата, посочените там стойности се обвързват не само с факта ППС да има допустима максимална маса от 40 тона, но и с факта дали ППС е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, или е такова без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване.
 Самият орган в даденото от него описание на фактите от обективната действителност не сочи на първо място дали проверяваното ППС /съчлинено и с пет оси/ е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или е с такова без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване и на второ място не визира изрично каква е общата маса на ППС, дали е под 40 или над 40 тона, т.е. дали е в рамките на установеното в чл.6 от наредбата. Едва в последствие се представят писмени доказателства, че масата е над 40 тона, но тези факти не намират отражение в наказателния акт.

Както се приема в Решение №119/29.06.2020г. по канд № 97/2020г. и Решение № 245/28.098.2020г. по канд №200/2020г. на същия състав,  налице е непълнота на описанието от обектвна страна на извършеното деяние, определяно от органа като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Органът претендира вменяване на  нарушение, свързано с превишаване на допустими максимални натоварвания на ос за ППС, регламентирани в разпоредбата на чл.7 от Наредбата, които обаче са важими само и единствено, ако ППС има допустимата максимална маса съгласно посоченото в чл.6 от същата Наредба. Изрично в този смисъл е чл.7, ал.1 от Наредбата, който гласи „допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1…“, т.е., за преценката дали има допустимо или е налице надвишение на допустимото максимално натоварване на ос за ППС, това ППС трябва да има допустими максимални маси по чл.6, ал.1, а не да ги превишава. В разглеждания случай се визира движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси и полуремарке с три оси, което съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредбата, трябва да е до 40 тона, а се установява едва в последствие, че то няма допустима максимална маса, факт който обаче не намира израз в НП. В конкретно даденото описание на нарушението нито в АУАН, нито в наказателно постановление се визира и стойност на максималната маса на процесното ППС, но за квалифициране на деянието като нарушение на стойностите на допустимо максимално натоварване на оси, следва ППС да има допустима максимална маса. В случай обаче, че процесното ППС има маса, по-голяма от максимално допустимата такава по чл.6, ал.1, тя от своя страна няма да се явява определяща за стойностите на максимално допустимото натоварване на ос по чл.7, ал.1 от наредбата. Тогава обаче ще има нарушение на изискванията за достима максимална маса на ППС, което от друга страна няма да подкрепя конкретната правна квалификация, която органът дава на описаните в акта и НП факти от обективната действителност.

Касационната инстанция обаче приема извод за допуснато съществено процесуално нарушение на проведеното АНП, което не е коментирано в процесния съдебен акт. ЗАНН задължава органа да спазва изискването за пълен идентитет на описаната в АУАН фактическа обстановка и тази, дадена в НП. Нещо, което в процесното АНП не е налице. Видно от обективираното в акта фактическо описание на установеното противоправно деяние на 03.02.2020г., актоставителят сочи, че водачът на проверяваното ППС го управлява без разрешение за дейности по специалното ползване на пътищата, издадено по реда на Наредба №11. В НП обаче изпълнителното деяние се определя като „непредставяне от водача на длъжностните лица валидно разрешително за движение на извънгабаритно ППС“. От една страна е налице въпросното разминаване в описанието на изпълнителното деяние, така както е определено в акта, с това което се визира в НП, а от друга страна ЗП не предвижда отделна санкционна разпоредба само за „не представяне“ на въпросното разрешително. Т.е. допуснато е нарушение на императивно правило от ЗАНН, което не е констатирано от РС, а същото поради императивния характер на нарушената разпоредба, установяваща изискване за пълен идентитет на факти от обвинението по акта и тази в НП, несъмнено и винаги води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. В този смисъл изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното АНП се явяват неправилно изведени и в нарушение на закона.Неправилен се явява и изводът на РС за наличие на всички релевантни от обективна страна обстоятелства по извършване на нарушението, тъй като, както по-горе се сочи в това решение, такива липсват в издаденото НП.
Ето защо крайният правен извод на долустоящия съд за потвърждаване на процесното НП не се споделя за правилен. Налице е визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и поради това съдебният акт следва да се отмени, ведно и с отмяна на НП, като незаконосъобразно издадено.
При този изход основателна е касационната жалба и в частта й, с която се претендира отмяна на осъдителния диспозитив на решението. Следва да се посочи, че РС дори неправилно определя размера на юрисконсултското възнаграждение, който следва да се определя на осн. чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ, а не по Наредба №1/2004г.
По делото се претендират разноски /вж. протокола от с.з./, но заплащане на такива за представителство пред тази инстанция не се доказва да е налице. Видно от представения пред РС договор за правна защита и съдействие, същият е за процесуално представителство само пред РС по анд № 282/2020г. по описа на РС Казанлък, които обаче не са поискани нито с жалбата, нито в с.з. от пълномощник адв. П..
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорски административен съд, трети касационен състав

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №156/17.06.2020г., постановено по а.н.д. № 282/2020г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

Решението е окончателно.

  

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                  2.