Р Е Ш Е Н И Е

№313 29.10.2020 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №273 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ИАРА – гр. Бургас, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт П.П.против Решение №201 от 30.06.2020 год., постановено по АНД №250/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №23-005/17.02.2020 год. на началник отдел „РК – Южна България” гр. Пловдив с наложено на А.Б.А. *** административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 лв. на основание чл.88 от ЗРА.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се извода на районният съд, че не е налице извършено нарушение от наказаното лице. В ЗРА няма легално определение на това какво представлява проверката, нито има описани етапите при нейното извършване. Съгласно разпоредбите на ЗРА и ЗАНН, проверката следва да завърши с акта за установяване на административно нарушение или с констативен протокол. В случая, въпреки че са отворили багажника на автомобила, лицата не са изчакали да приключи проверката от контролните органи. По този начин не са оказали необходимото съдействие на служителите на ИАРА. С действията си са прекъснали действията по извършване на проверката. Нито в чл.29 от ЗРА е указано до кой етап от проверката е необходимо оказването на съдействие на служителите. Чл.88 говори за лице, което препятства проверката, което означава, че разпоредбата е насочена не към извършване на действия или бездействия по време на проверката, а към определен резултат – провалена проверка. Моли решението да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНД №250/2020 год. на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Казанлъшкия районен съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №23-005/17.02.2020 год., издадено от началник отдел „РК – Южна България” гр. Пловдив, с което на А.Б.А., на основание чл.88 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 лв. за нарушение на чл.88 от същия закон. От фактическа страна административното обвинение се изразява в това, че на 25.06.2019 год. на язовир Копринка, местност Дупките, в процес на проверка, обективирана с КП №139/25.06.2019 год. По време на проверката са забелязани две лица с помощта на надуваема лодка да извършват риболовна дейност във водите на язовира. След приключване на риболовната дейност, лицата потеглиха към брега на язовира. С автомобила се отправихме към същия бряг на мястото, където излязоха. След което се летимирахме и поискахме от тях документите, които им дават право за осъществяване на риболовна дейност. Такива не ни бяха представени. Г-н А. и г-н Б. Н.стоях пред лекия автомобил с марка „Опел“ и по наше нареждане те отвориха багажника, в който се намираше гумена лодка и две гребла. Помолихме да ни представят личните си карти за последващи действия на проверката, но г-н Н.се качи в автомобила на своя приятел и тръгнаха в неизвестна посока. Поради препятствие по време на проверката се наложи да потърсим съдействие от МВР, като по този начин установихме самоличността на г-н А..

За да отмени наказателното постановление за извършено нарушение по чл.88 от ЗРА, районният съд е изложил съображения, че не може да се направи категоричен извод за извършено нарушение на чл.88 от ЗРА, тъй като лицата са съдействали отваряйки багажника на лекия автомобил. Посочено било, че осуетяването се изразявало в не представянето на лични карти, но това не може да се вмени в нарушение на жалбоподателят, защото е възможно такава да не е носил. Всичко това, го е мотивирало постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗРА който препятства проверките, извършвани от контролните органи се наказва с глоба в размер от 1000.00 до 2000.00 лева. При извършената преценка на представените доказателства въззивният съд е извел правилният извод за несъответствие на наказателното постановление със законовите изисквания, при наличното фактическото описание на нарушението и приетата за нарушена правна норма, съдържаща и санкцията, определена с наказателното постановление.

От внимателния прочит на обстоятелствената част на наказателното постановление не се установява да е налице конкретно описание на действията, с които А. да е осуетил проверката. Съдържа се описание на другото лице Б. Н.и неговите действия, но липсва каквато и да е описание на действията на А.. При така установеното, обжалваното наказателно постановление не отговаря на законовите изисквания за съдържание, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В наказателното постановление следва де се съдържат всички елементи от фактическия състав на вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение. Това обаче не е сторено. Подробно са описание действията на А. до отварянето на багажника, от които обаче не се установят действия по осуетяването на проверката – едва след това е налице осуетяване, но не е ясно в какви действия или бездействия на наказаното лице се изразява това осуетяване. Не е описано дали си е тръгнало, по какъв начин, с кола или без кола, управлявало ли е колата или се е возило и т.н.

Така от фактическа страна административно-наказващият орган е приел, че при опит да се установи самоличността му А. е отказал съдействие и си тръгнал, като „тръгването“ е възприето като препятстване на проверка по смисъла на чл. 88 от ЗРА. Дори и в съдебно заседание не са изложени конкретни факти и обстоятелства от страна на актосъставителя, от които да се изясни в какво се изразява възпрепятстването на проверката, каквито не са залегнали нито в АУАН нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съответно не могат да направи извод за извършване на нарушението и законосъобразността на наложената санкция. Излагането на нови фактически основания, нови факти и обстоятелства обуславящи законосъобразността на наложената санкция едва в съдебното производство е недопустимо, тъй като е накърнено правото на защита в развилото се административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа: описание на нарушението; датата и мястото където е извършено; обстоятелствата при които е извършено; доказателствата, които го потвърждават. От твърде общо формулираното „описание на нарушението“ в обжалваното наказателно постановление по никакъв начин не може да се установи въз основа на кои точно „факти и обстоятелства“ административнонаказващият орган е приел, че е налице препятстване извършването на проверка от страна на А. по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗРА. Съгласно тази разпоредба контролът по чл.54 се извършва чрез проверки. Разпоредбата на чл.54, ал.2, т.10 дава право на контролните органи по ал.1 да проверяват документите за самоличност, но при образуване на административнонаказателно производство, като дали извършената проверка е с тази цел не се установява по делото, не е посочена и в АУАН. В съдебно заседание е посочено от актосъставителят, че е съставен констативен протокол, който обаче не е приложен по делото. Какво е установено при проверката не е ясно, нито може да се направи извод, че е налице извършено административно нарушение от страна на А., което да предполага съставянето на АУАН, с който да се образува административно наказателно производство против него, което да предполага и изискването на лични карти от проверяваните лица. Както бе посочено, от съдържанието му се налага извода че е извършена проверка, но какво е установено при нея не е ясно. Освен това следва да се има предвид, че контролните органи по чл.54, ал.1 от ЗРА имат както правомощия да отведат принудително нарушителите с неустановена самоличност, както се твърди и в случая в най-близкото поделение на МВР, съгласно чл.54, ал.2, т.6 и 9, които права не се установява да са упражнени. Изложеното обуславя незаконосъобразността на обжалваното пред съда наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. за извършено нарушение на чл.88 от ЗРА.

Като отменил наказателното постановление районния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение №201/30.06.2020 год., постановено по АНД №250/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.