Р Е Ш Е Н И Е № 303

27.10.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №283 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С решение №377 от 20.07.2020 г., постановено по АНД №1445/2020 г., Районен съд-Стара Загора потвърдил Наказателно постановление /НП/ №349а-15 от 29.04.2020 г. на Директор ОДМВР Стара Загора, с което на Г.И.М. ***, ЕГН-********** за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и на осн. чл.209а, ал.4, пр. 2, вр. с ал.1 от с.з. било наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението станало наказаното лице, което го обжалва в срок.

В касационната жалба се съдържат оплаквания, за неправилност на решението на РС, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

На първо място се твърди, че РС нарушил правата за оценка и проверка на доказателствения материал, като едностранчиво кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля полицейски служител и не ги обсъдил подробно и задълбочено в мотивите си. От друга страна не било обсъдено изложеното от жалбоподателя /настоящ касатор/, макар и същото да не се подкрепяло с доказателства.

Видно било от данните от протокола от с.з., че М. не се разхождал пеш, както пишело в НП, а бил клиент на таксиметрова услуга. Именно поради спиране на таксиметровия автомобил за проверка било причината, поради която наказанията се забавил навън след 21,00 часа, за което му бил съставен и АУАН. Важното било, че фактическите установявания на съда били в противоречие с показанията на свидетелите.

На следващо място се твърди, че РС не обсъдил в мотивите си твърденията в жалбата, че имало допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по ЗАНН, като се конкретизират в какво се изразяват те.

На трето място се сочи, че НП било съставено на основание АУАН №8245а-665 от 07.04.2020 г., като наказващият орган не съобразил, че нарушената забрана била отпаднала от 00,00 часа на 06.04.2020г. В тази насока липсвали мотиви в решението на РС, въпреки наведените доводи в тази насока.

На четвърто място се сочи, че РС не обсъдил и приложението на чл.28 от ЗАНН, като се твърдят наличия на няколко обстоятелства, които предпоставят приложението на тази норма. Поради това и при липса на неговото прилагане решението следвало да се отмени, ведно с отмяна на НП. Моли се и за присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции.

Редовно призован в с. з., касаторът се представлява от адв. К., който поддържа жалбата по наведените доводи в нея и моли за разноските пред двете инстанции.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено възражение, счита касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за присъждане на такива в полза на органа.

Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за правилност и законосъобразност и че същият следва да се потвърди, предвид липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на закона от РС.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна и за неоснователна по същество.

За да потвърди жаленото пред него НП, въззиваемият съд приел за безспорно установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, че на 05.04.2020г. около 21,35 часа в град Стара Загора, кв. „Три чучура“ до бл.52 се придвижва пеш без основателна причина. Фактическите изводи на РС били обосновани чрез разпита на свидетелите на органа и приетите писмени доказателства, които еднопосочно установявали придвижване пеш на наказания след 21,00 часа. Това мотивирало съда да приема за доказано въпросното нарушение, като извършено от жалбоподателя.

Въззивният съд не констатирал и наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на конкретното административно-наказателно производство, вкл. приел за неоснователни твърдените такива от жалбоподателя. Съдът приела, че административното обвинение било достатъчно ясно и пълно формулирано и поради това нямало как да бъдело адекватно разбрано от наказания и същият можел да организира защитата си. Мястото на нарушението било в достатъчна степен конкретизирано и установено от служителите на МВР.

На следващо място, въззивният съд посочил, че наложеното наказание било в минимален размер било безпредметно обсъждането на въпроса дали било съобразено с тежестта на конкретното нарушение. Предвид извод за неоснователност на жалбата, Съдът осъдил жалбоподателя да заплати и разноските на ответника в размер на 80 лева.

На първо място настоящата инстанция намира за правилен изводът на РС, че не се установява да има допуснати съществени процесуални нарушения на производството по на съставяне на акта и издаване на НП. Императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са спазени, като АНО дава достатъчно пълно описание на извършеното от М. от обективна страна, която не е надлежно оборена от касатора.

Касационната инстанция намира и че РС правилно прилага закона, като съобрази следното:

Видно от описанието в НП, с така извършеното от М. деяние се претендира нарушение на т.1 от Заповед № РД-01-100/01.04.2020г., издадена от Директора на РЗИ Стара Загора. От приложеното заверено копие на тази заповед се установява, че същата се издава на осн. чл.63, ал.2 от ЗЗдравето, във връзка с обявеното с решение на НС от 13.03.2020г. извънредно положение и редица заповеди на Министъра на здравето. Принципно на осн. чл.63, ал.7 от ЗЗдравето със своя заповед директорът на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор, може да въвежда за територията на отделна област /в случая Стара Загора/, веременни противоепидемични мерки по ал. 4. Такава заповед се доказва пред РС да има издадена и тя е действаща към датата на извършване на описаното деяние, което е прието за административно нарушение. Същата в нейната т.1 определя, че временно се ограничава придвижването на граждани на територията на област Стара Загора за времето от 21,00 ч. до 05,00 часа, считано от 01.04.2020г., до отпадане на необходимостта от това. Макар и да има данни, че тази заповед е отменена от издателя си, то същата е валидно действаща към посочената дата на нарушението – 05.04.2020г. В тази насока следва да се посочи, че неоснователно касаторът претендира издаване на НП въз основа на акт от 07.04.2020г., т.е. след тмяната на заповедта на Директора на РЗИ Стара Загора. Видно е, че датата на съставяне на акта е 05.04.2020г., което е в периода на действие на административния акт, издаден от Директора на РЗИ Стара Загора, а поставеният административен регистрационен номер и дата са неотносими.

Неоснователни са възраженията на касатора, че РС не изяснил пълно фактическата обстановка, а напротив показанията на свидетелите на органа не потвърждавала описаната в НП. Фактите на административното обвинение сочат на придвижване пеш на М. на 05.04.2020г. след 21,00 часа, като за това той не изтъква /не сочи/ някаква основателна причина. Напротив същият изрично сочи, че се прибира от посещение на гости. Ирелевантно за отговорността на дееца е начинът му на придвижване, важното е, че това става след 21,00 часа и лицето няма основателна причина за това си поведение, като в конкретния случай М. дори не сочи такава пред РС. Релевантните факти, които се доказват по несъмнен начин, са напълно достатъчни за ангажиране на административно-наказателна отговорност на касатора и това е факт чрез процесното НП, поради което изводът на РС за неговото потвърждаване е изцяло правилен и съответен на закона, защото се доказва осъществяване на състава на нарушение по чл.63, ал.7 от ЗЗдравето, което е наказуемо с глоба от 300 лева на осн. чл.209а, ал.1 от с.з.

Що се отнася до наведените с касационната жалба допълнителни доводи за нарушение на закона, поради не приложение на чл.28 от ЗАНН, касационната инстанция намира, че липсата на конкретни мотиви в тази насока не следва да се възприемат нито за допуснато съществено процесуално нарушение, нито за неправилно приложение на закона, защото АНО изрично приема, че не са налице предпоставките за прилагане на тази норма, а и това е законосъобразно изведен извод. Петте конкретни довода за прилагане на чл.28 от ЗАНН, които се сочат в касационната жалба, не обосновават по никакъв начин приложението на този текст от закона, а само могат да имат значение при индивидуализация на санкцията, която обаче е определена в твърд размер от 300 лева. Няма нито едно изключително смекчаващо по своя характер обстоятелство, което да води до извод за маловажност на конкретното деяние, което извършва М. на 05.04.2020г.

Също не се споделят за основателни доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, които въззивнят съд не обсъдил и не констатирал, като се мотивират такива с липса на подпис на свидетеля в екземпляра от акта, връчен на М.. Несъмнено приложеното копие от връчения акт на касаторът сочи на неговата изключителна нечетливост, но приложения от органа екземпляр, който не е оспорен по надлежния начин от жалбоподателя, сочи на ясно и видимо четливо описание на фактите, на положен подпис на актосъставител и свидетел, вкл. и подпис на наказаното лице, като в акта липсват каквито и да е възражения в момента на връчването му на наказаното лице. Още повече и видно от съдържанието на самата жалба до РС, наказаният има пределна яснота за какво се ангажира неговата административно-наказателна отговорност. Ето защо неоснователно се навеждат въпросните твърдения, вкл. и че същите водят до накърняване правото на защита на касатора.

При извод за неоснователна на касационната жалба, настоящата инстанция намира за основателно и своевременно поисканите разноски за юрисконсулт, като определя същите в размер на 80 лева, на осн. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №377 от 20.07.2020 г., постановено по АНД №1445/2020 г. по описа на Районен съд-Стара Загора.

ОСЪЖДА Г.И.М. ***, ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.