Р Е Ш Е Н И Е

№374 20.11.2020 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №344 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен надзор гр. София, представлявана от Председателя П. С. Г. чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт М. М. – В. срещу решение №71/19.08.2020 год., постановено по н.а.х.д. №103/2020 год. по описа на Районен съд гр. Раднево. Излага съображения, че не е установена фактическата обстановка, поради което и съдът е направил неправилен извод и е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. По делото е безспорно установено, че проверяваното лице е разпространител на течни горива по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ връзка с §1, т.20 от ЗЧАВ и за него като такъв е налице задължение да предлага горива за автомобилни двигатели в съответствие с изискванията на чл.47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ. Тъй като не е бил налице предупредителен надпис или някакво друго ограничение или уговорка, адресирана до потребителите, то това гориво се е предлагало на пазара. Нарушението по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ се осъществява чрез изпълнителното деяние „предлагане на пазара“ от страна на краен разпространител. Дори и това да е ставало само за лични нужди, то дружеството е субект на административното нарушение по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ. Твърди на следващо място, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди оспореното наказателно постановление.

Ответникът „Мини Марица изток“ЕАД гр. Раднево, представлявано от Изпълнителния директор А. А., редовно призовано, в представеното възражение против касационната жалба излага подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба. В съдебно заседание това становище се поддържа и от процесуалния представител юриск. С.Ж..

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд като валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила .

Административен съд – Стара Загора, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и против акт подлежащ на касационен контрол е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №КГ-2307/19.05.2020 год. на Председателя на ДАМТН, с което на „Мини марица изток”ЕАД гр. София, на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.47, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ. От фактическа страна административно наказателното обвинение е повдигнато затова, че при извършена проверка на 10.10.2019 год. в обект - бензиностанция №2, управляван от „Мини марица изток”ЕАД, находящ се в с. Ковачево, Рудник Трояново север, обл. Стара Загора, от бензиноколонка №1 е взета проба от разпространяваното течно гориво – автомобилен бензин А-95Н, с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №Хс-121/10.10.2019 год. При проверката е установено, че последната доставка на течното гориво – автомобилен бензин А 95Н е в количество 17 630 л. с експедиционна бележка №028121/15.08.2019 год., с декларация за съответствие №35/08.07.2019 год. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“АД за партида №35, в количество 4 010 л. Наличното количество в резервоара, свързан бензиноколонка №1 в момента на проверката е 5 720 л. След изпитване на контролна проба в стационарната Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД ККТГ - гр. София, сертификат за акредитация на БСА рег.№35-ЛИ/30.09.2016 год., валиден до 30.09.2020 год., е издаден Протокол от изпитване №С-0418-1/16.10.2019 год. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен констативен протокол №КП-0603-Е/16.10.2019 год., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво – автомобилен бензин А 95Н се отклонява от допустимата гранична стойност, както следва: Съгласно чл.47, ал.1, т.5 и ал.4 на ЗЕВИ изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин е минимум 9 % обемни биоетанол и или етери произведени от биомаса., които са кислородосъдържащи съединения по смисъла на §1,т.1, буква „в” от ДР на ЗЕВИ. В съответствие с §1, т.1, б „б” и б.“в“ от ДР на ЗЕВИ, съдържанието на биогориво в автомобилен бензин е 1,61 % обемни. В протокола от изпитване няма посочена точна стойност за съдържанието на компонентите етанол и ЕТБЕ, тъй като получените резултати били под обхвата на стандарта. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК при получен резултат от изпитването под 8,77 % обемни, продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин. Протоколът за изпитване и констативния протокол били изпратени на дружеството с посочено писмо от 16.10.2019 год. и с известие за доставяне от 24.10.2019 год. С писмо покана с изх.№84-00-170/21.10.2019 год. и известие за доставяне от 24.10.2019 год. дружеството е поканено да се яви за съставяне и връчване на АУАН на 12.12.2019 год., като на посочената дата и час се е явил пълномощник на дружеството. Представено е възражение от дружеството срещу съставения на същата дата акт за установяване на административно нарушение. Приемат, че е налице извършено нарушение, тъй като на бензиностанцията на дружеството се разпространявало гориво, с декларация за съответствие за Автомобилен бензин А-95 Н, към което добавката на минимум 9 % обемни биогориво била задължителна.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че административно наказателното производство е протекло в съответствие с административно наказателните процесуални правила. АУАН бил връчен и получен от пълномощник на нарушителя, депозирал е възражения. Приел е обаче, че не е доказано по безспорен начин, че дружеството има качеството на краен разпространител по смисъла на закона. Гориво се намира в бензиноколонка находяща се на територията на Рудник Трояново и достъпа до нея е ограничен единствено и само за служители и работници от дружеството. Това обстоятелство се установява със свидетелските показания на св. М.Д.. Дружеството не е предоставяло на пазара провереното гориво, а го е използвало единствено и само за лични нужди. В преписката не се съдържат данни автомобилния бензин за дистрибуция да се предоставя чрез заплащане или безплатно на трети лица. Това го е мотивирало да отмени обжалваното наказателното постановление като незаконосъобразно.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

За да постанови решението си, Районен съд Раднево е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора писмени и гласни доказателства. Преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е установил фактическата обстановка, в смисъл, че касаторът е търговско дружество, което не предлага на пазара течно гориво, съдържанието на биогориво в което се отклонява от допустимата гранична стойност. Обосновано съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазена процедура по чл.40 и чл.43 от същия закон и съдържат задължително изискуемите реквизити.

Касационната инстанция възприема изводите на въззивния съд, че протоколът за изпитване е връчен надлежно на представител на дружеството, както и че е налице надлежно съставяне и връчване на АУАН. Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че крайният разпространител, какъвто се явява касаторът, носи самостоятелна отговорност за предлаганото на пазара гориво с влошено качество, но не е доказано обстоятелството на предлагане на гориво на трети лица. Достигайки до изводи в този смисъл, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него да бъде отхвърлена.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната жалба, настоящият съдебен състав не намира такива, които да водят до отмяна на обжалвания съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилното приложение на материалния закон.

Съдът споделя мотивите на районният съд, поради което и не следва същите да бъдат преповтаряни.

Правилни са изводите на районния съд, че по делото не са доказани всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на вмененото на санкционираното лице административно нарушение на чл.47, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ. За да бъде осъществено това нарушение, е необходимо да се установят две кумулативни предпоставки: субектът да е краен разпространител и да предоставя на пазара течни горива от нефтен произход с отклонения от изискванията на ЗЕВИ. Безспорно касаторът „Мини Марица Изток“ ЕАД гр. Раднево притежава качеството „краен разпространител” съобразно легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в §1 от ДР на ЗЧАВ вр. §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ. Изложените в тази връзка мотиви както в наказателното постановление, така и в обжалвания съдебен акт, са правилни и законосъобразни.

Не е налице обаче вторият съставомерен елемент от вмененото нарушение, а именно „предлагане на пазара”. Легална дефиниция на това понятие не се съдържа нито в ЗЕВИ, нито в ЗЧАВ. То е въведено в ЗЕВИ след изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 91 от 2018 год., като както в предходната редакция на чл.67, ал.2, сегашна ал.3 от ЗЕВИ, изпълнителното деяние се е изразявало в „предоставяне на пазара“. Съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕВИ, „предоставяне на пазара“ е понятие по смисъла на чл.2, §1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 год. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 - всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Предвид липсата на законово определение и доколкото понятията „предлагане на пазара“ и „предоставяне на пазара“ имат идентичен смисъл, първото също следва да бъде прието за дефинирано в смисъла на чл.2, §1 от Регламент (ЕО) №765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 год., а именно, че предлагането на пазара представлява доставка на гориво като част от търговската дейност на субекта. Действително касаторът не е обсъдил възражението на наказаното лице, че горивото се използва само за зареждане на извън пътна подвижна техника, при което би стигнал до други правни изводи. С това е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон от страна на контролните органи. В случая се установява от събраните гласни доказателства, че отклоняващото се от изискванията към съдържанието му гориво от бензиноколонка, се ползва само за техниката на „Мини Марица Изток“ЕАД гр. Раднево на територията на Рудник Трояново Север, с. Ковачево, свързана с осъществяване основната дейност на дружеството по въгледобив. Следователно горивото не е предмет на търговската дейност на ответника по касация, респективно не се предлага на пазара на трети лица с цел печалба.

Няма спор по делото, че за иззетата от обект на „Мини Марица Изток“ЕАД гр. Раднево и изпитана контролна проба полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност за съдържание на биогориво. Но отговорността по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ е само за разпространител на горива, който предлага на пазара некачествено гориво, а точно това действие като елемент от състава на нарушението не е доказано по отношение на санкционираното дружество. Административните наказания са форма на държавна принуда и законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност като всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановлвение и е основание за неговата отмяна. В случая нито са описани обстоятелства по предлагане на горивото на пазара, нито наличието им е надлежно доказано, както правилно е прието от районният съд. За постигане целта на ЗЕВИ по защита на околната среда от вредни въздействия на горива, които не отговарят на изискванията за съдържание на биогориво, отговорност може да бъде търсена само от лица с посочени в закона характеристики и/или извършващи точно определени действия. Противното означава административното наказване да се прилага по аналогия, което е недопустимо поради незачитане принципа на законоустановеност на нарушението и наказанието. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ.

Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в касационната жалба, че липсата на предупредителен надпис или някакво друго ограничение или уговорка, адресирана до потребителите, означава, че това гориво се е предлагало на пазара. Дали това гориво се предлага на пазара подлежи на доказване от страна на наказващият орган и това не зависи от наличието или липсата на указателни табели, ограничение или уговорки. Предлагането на пазара не следва да се предполага поради липсата на табели, доколкото в закона не съществува такова изискване. Дори и това да е така обаче, в диспозитива на наказателното постановление липсва отразяването на такова обстоятелство и е недопустимо твърдението за това обстоятелство да се излага едва с касационната жалба. Дори и да е налице табела обаче, наличието не води до единствения извод, че горивото от бензиноколонката не се предлага на пазара по смисъла на закона. Предлагането е деяние, което се осъществява с фактически действия на собственика на колонката и същото се доказва със съответните доказателства по предвиденият от закона процесуален ред.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. първо АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №71 от 19.08.2020 год., постановено по АНД №103/2020 год. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.