Р Е Ш Е Н И Е № 387

18.12.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №353 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №260031 от 14.09.2020 г., постановено по АНД №352/2020г., Районен съд, гр. Стара Загора, отменил наказателно постановление /НП/ №К-0048163 от 22.01.2020 г., издадено от Директор РД на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „С.Е.С.“ ЕООД, със седалище глад Стара Загора и ЕИК ХХХХ, за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите и на осн. чл.233, ал.2 от с.з., било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв. и осъдил КЗП да заплати на „С.Е.С.“ ЕООД разноски в размер на 360 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останал административно-наказващият орган, който чрез процесуален представител го обжалва в срок и изцяло с довод за неправилност.

Касаторът твърди, че неоснователно РС приемал, че при съставянето на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на процесното НП и по-конкретно, че там не се съдържали задължителните реквизити – дата на нарушението и описание на нарушението. Тези мотиви на въззивния съд били противоречиви и не кореспондиращи на събрания доказателствен материал, като се мотивират конкретни доводи за това. Нямало нарушение и на нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като преди да се произнесе АНО извършил необходимата проверка на акта и обстоятелствата по него, а в АУАН и НП имало посочена конкретна дата на нарушението – 24.10.2020г.

Нарушението било описано в пълнота с всички обективни признаци на деянието и по никакъв начин не се стигало да неразбиране, нито до ограничение правото на защита на наказаното лице. Коментира се правно и текстът на нарушената норма на чл.127, ал.1 от ЗЗП, като се мотивира в заключение, че следвало да се приеме, че в настоящия казус рекламацията била надлежно предявена пред упълномощено лице на търговеца и за последния възникнало задължение да я впише в регистъра на предявените рекламации и за целта не били необходими документи. Цитира се съдебна практика. В заключение се сочи, че съгласно чл.127, ал.4 от ЗЗП правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежала изцяло на потребителя. В случая имало предявена устно рекламация в склада на търговеца, която обаче не била вписана в регистъра на рекламациите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован в открито съдебно заседание, касаторът не се представлява, както и не представя допълнително становище по спора.

Ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощник адв. М.. В представено по делото писмено становище, излага съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба, съответно за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като се споделяли мотивите на процесния съдебния акт, поради това същият следвало да бъде потвърден.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата се явява неоснователна.

За да отмени процесното пред него НП, въззивният съд приел от фактическа страна описаната от органа фактическа обстановка, я чрез разпита на св. Д. и св. В. приел, че потребителят, подал жалбата до КЗП не им бил известен да бил посещавал обекта на търговеца и да е предявявал рекламация. Същите предложили на проверяващите да прегледат охранителните камери, налични в обекта, но те отказали.

От правна страна, РС посочил, че макар да следвало чл.127, ал.1 от ЗЗП да се тълкува в полза на потребителя, с оглед законово установената цел за защита на правната сфера на потребителите, участващи в търговския оборот, в конкретния случай обаче не можело да се приеме за безспорно установен фактът на предявяване на рекламация от потребител на стоки, продавани от наказания търговец, което да задължавало последния да впише същата в нарочен регистър. Според съда липсвали несъмнени доказателства, кога и от кого била направена въобще рекламация, съгласно реда и начина, посочени в чл.125 от ЗЗП, а от тук не можело да се установи по несъмнен начин и фактът на нарушението. Този довод мотивирал съдът да приеме за недоказано по несъмнен начин от обективна страна на вмененото на търговеца нарушение на чл.127, ал.1 от ЗЗП.

В решението си РС посочил още и че била нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП липсвало точно описание на нарушението и конкретно на датата на извършването му, липсвали посочени доказателствата, които установявали нарушението и не бил индивидуализиран в пълнота потребителят. Посочената в НП дата 07.11.2019г., когато била извършена проверката била различна от датата на извършване на нарушението. Това се определило от РС като съществено процесуално нарушение, достатъчно за отмяна на НП само на негово основание.

Касационната инстанция, намира, че фактите, релевантни за решаващата воля на съда са правилно и в пълнота установени от него чрез допустимите доказателствени средства, което сочи и на правилност на изградените фактически изводи на РС досежно описаната в АУАН и НП обстановка от обективна страна на нарушението, определяно от органа като такова на установеното в чл.127, ал.1 от ЗЗП правило за поведение на всеки търговец, качество, което наказания субект притежава.

Касационната инстанция споделя изцяло доводите на долустоящия съд, че от събрания доказателствен материал не се доказва по несъмнен начин твърдения от органа факт, че за закупена от наказания търговец стока, потребителят на тази стока е подал по установения в чл.125, ал.1-2 от ЗЗП ред и начин рекламация за същата. Данните по делото установяват факт на подадена жалба от Н.Т., но до КЗП, в която той твърди, че предявил рекламация пред търговеца, защото не получил изцяло заплатеното количество дървесина. Въпросната жалба е основание за АНО да извърши проверка по нея в обекта на търговеца, но също така е негово задължението изцяло и по несъмнен начин да удостовери чрез допустимите доказателствени средства фактът на подадена устно или писмено пред търговеца или пред негов упълномощен представител на рекламация за закупената от този търговец стока, защото само след установяване на този факт, за търговеца възниква задължението, което се установява в чл.127, ал.1 от ЗЗП. Именно това не се удостоверява по безспорен начин пред РС, защото пред същия е наличен доказателствен материал /вж. показанията на св. Д. и В./, които изрично сочат, че в търговския обект на наказаното лице не е идвало лицето Н.Т., нито то е предявявало пред него или пред упълномощен негов представител, рекламация за стока, която е закупил от наказания. В този случай съставеният АУАН не се ползва з материална доказателствени сила за фактите, които се описват в него и органът носи пълната доказателствена тежест да удостовери релевантните за спора обстоятелства. Разбира се отрицателния факт на не вписана рекламация в регистъра на рекламациите от търговеца не подлежи на доказване, но на пълно такова подлежи положителният факт на предявена от потребител спрямо търговеца рекламация относно стоките, закупени от този търговец, защото само при това обстоятелство за задълженото по закон лице дължи вписването на същата в специален регистър, както повелява нормата на чл.127, ал.1 от ЗЗП.

Ето защо, с оглед горното и като се съобрази целокупният доказателствен материал по делото, касационната инстанция приема за правилен, като обоснован и изграден съобразно закона изводът на РС за недоказаност от обективна страна на вмененото на наказания нарушение на чл.127, ал.1 от ЗЗП.

В заключение настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че не се споделят за правилни доводи на РС за допуснати нарушения на императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в издаденото НП, тъй като не се установява да се соми датата на нарушението, доказателствата, които го подкрепят и даденото описание не било в пълнота индивидуализирано, тъй като липсвало името на потребителя.

Тези доводи не кореспондират на данните по делото и поради това се явяват неправилно изградени. Действително в НП се сочат няколко дати, но много ясно органът визира, че датата 07.11.2019г. е тази на установяване на нарушението, а органът приема, че нарушението е извършено на датата 24.10.2019г. и изрично я визирана в постановлението. Датата на нарушението е идентична с момента на предявяване на рекламация от потребител, защото противоправното деяние се осъществява под формата на бездействие и настъпва именно в момента, за който се сочи, че е предявена вероятната рекламация, защото именно в този момент за търговеца възниква задължението да я впише в съотв. регистър. Липсата на конкретни данни за потребителя, който твърди, че е подал рекламацията в НП не е съставомерен признак от обективна страна на деянието, поради което не посочването на неговите имена не съставлява непълнота в описанието на нарушението, още по-малко съставлява съществено нарушение на императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочат се и доказателства, които установяват претендираното нарушение.

При извод за неоснователност на касационната жалба, следва решението на въззивния съд да се остави изцяло в законна сила по изложените по-горе съображения, вкл. и в частта на присъдените с него разноски пред въззивния съд.

Ответникът по касация претендира и разноските пред тази инстанция в размер от 360 лв. с ДДС, като представя доказателства за тяхното реално заплащане /л.16/. Липсва надлежно възражение за прекомерност на това възнаграждение. Ето защо, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация и възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. с ДДС, като разноски пред настоящата инстанция.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260031 от 14.09.2020 г., постановено по АНД №352/2020г. по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „С.Е.С.“ ЕООД, със седалище глад Стара Загора и ЕИК ХХХХ, разноски за един адвокат пред тази инстанция в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.