Р Е Ш Е Н И Е № 398

29.12.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №371 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №260025 от 10.09.2020 г., постановено по АНД №1180/2020г., Районен съд, гр. Стара Загора, отменил наказателно постановление /НП/ №К-0048309 от 30.04.2020 г., издадено от Директор РД на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Профилактика, рехабилитация и управление“ ЕАД, град София, ЕИК 121577013 за нарушение на чл.114, т.2 от било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева на основание чл.208 от Закона за туризма за извършено нарушение на чл. 114, т.2 от същия закон.

Обстоятелства по обжалването

Касаторът – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, обжалва в срок решението.

Твърди, че решението било постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неоснователно РС приемал допуснати съществени процесуални нарушения на норми от ЗАНН и в частност на чл.57, ал.1, т.5 и т.6. Твърди, че в конкретния случай НП съдържало както описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, така и законовите разпоредби, които били нарушени и това била именно законовата разпоредба на чл.114, т.2 от Закона за туризма. Действително нормата препращала към наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ, но същата била посочена в обстоятелствената част на НП, това че не била сочена и в диспозитива на постановлението, не водело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Действително нормата на чл.114, т.2 от ЗТ била препращаща но в обстоятелствената част на НП се сочели конкретните изисквания по наредбата, които били нарушени. Поради това в случая те било допуснато съществено нарушение на императивните норми на ЗАНН, а административното обвинение било ясно и пълно формулирано. Липсвало противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на НП. Не била налице хипотезата на съществено процесуално нарушение, тъй като наказаният субект имал възможност в пълнота да разбере обвинението и не бил лишен от възможността да упражни правото си на защита.

На следващо място се сочи, че АНО правилно квалифицирал деянието като нарушение по чл.114, т.2 от ЗТ и тя било сочена както в акта, така и в НП, респ. правилно била посочена и санкционната норма – чл.208. Ето защо неправилно и при неясни мотиви РС сочел, че правната квалификация била непълна и нямала самостоятелно приложение.

По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на процесното НП. Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора на осн. ЗПП и НЗПП.

В с.з. касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – редовно призован не се представлява от юрк. Т., който поддържа представения отговор и направените с него алтернативни искания за недопустимост на касационната жалба, съотв. за неоснователност. В случай, че жалбата бъде приета за основателна, да се приложи чл.28 от ЗАНН, а ако не се приеме приложение на този текст, НП да се измени, като се присъди минимално предвиденото наказание. Претендира и разноски по реда на Наредба №1/2004г. Прилага списък на разноските, а в писмени бележки иска произнасяне от настоящия съд относно противоконституционността на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК.

Представителят на ОП-Стара Загора пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за неоснователност на касационната жалба. Споделят се доводите за отмяна на НП, които мотивирали въззивния съд.

Правни съображения

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си за основателна.

За да отмени процесното наказателно постановление, въззивният съд, приел за установена, описаната в НП обективна фактическа обстановка по извършване на нарушението, като се позовал на показанията на свидетеля А.К., писмените доказателства по преписката. РС посочил, че описаните в обстоятелствената част на НП липси в оборудването на обекта, категоризиран като туристически обекти с категория една звезда, установени при проверката от органите, безспорно водели до несъответствие с категорията на обекта, съгласно наредба за изискванията към местата за настаняване и пр. РС обаче приел, че дадената от органа правна квалификация на деянието по чл.114, т.2 не можело да се приема безрезервно. Същата била абстрактна и бланкетна, нямаща самостоятелно значение и препращала към Наредбата по чл.121, ал.5 от закона, където били доразвити изискванията към обектите, които имали съотв. категоризация като туристически. Изискванията към такива обекти следвало да бъдат конкретно и ясно съдържание. В случая органът следвало да конкретизира правната квалификация на деянието, като препрати към съотв. разпоредби от сочения подзаконов нормативен акт. Като не направил така, допуснал да сочи една непълна и нямаща самостоятелно значение правна квалификация на описаното деяние. Задължително било сочените изисквания, на които следвало да отговаря обекта да имали и своята конкретна правна квалификация. Нешо, което не било сторено и така се нарушавал чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като съдът бил поставен в невъзможност да осъществява контрол, а същото нарушение водело и до нарушение на правото на защита на наказаното лице. Съдът посочил още, че съответствието между обстоятелствената част на НП и правната квалификация на деянието била от решаващо значение за формата и законосъобразност на всеки административен акт, а в случая липсвала.

При извод за основателност на жалбата, Съдът приел за основателно и искането на процесуалния представител на жалбоподателя и присъдил такива в полза на страната, а именно разноски за юрисконсулт и пътни разходи.

С оглед довод за недопустимост на касационната жалба, настоящата инстанция следва първо да се произнесе по него. Същият е изцяло неоснователен. Жалбата е подадена от името на административно-наказващия орган чрез процесуален представител и по делото има представено неоспорено писмено доказателство за делегираните в полза на юрк. Б. права /л.5/. Касационният жалбоподател притежава активната легитимация да жали съдебния акт на РС Стара Загора, тъй като той е конституиран като страна в проведеното пред него съдебно производство. Налице е и надлежно упражнено право на подаване на касационна жалба чрез надлежно упълномощен процесуален представител и на това основание жалбата е редовна и допустима за разглеждане по същество.

При осъществения касационен контрол над въззивното решение, настоящата инстанция намира за неправилни доводите на въззивния съд, въз основа на които той постановява отмяна на процесното НП.

Макар и до някъде да е основателен доводът на въззивния съд за липса на конкретно цифрово посочване на специфичните изисквания към категоризирания туристически обект, стопанисван от наказания, предвид не визиране по изричен начин на разпоредби от друг акт /в частност на подзаконов нормативен акт – Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и пр./, предвид несамостоятелното значение на чл.114, т.2 от ЗТ, то неправилно РС приема, че това в конкретния случай следва да се определя като съществено процесуално нарушение на изискванията за форма и съдържание на НП по см. на чл.57 от ЗАНН.

Макар и в акта, и в НП да се визира цифрово като нарушена само и единствено нормата на чл.114, т.2 от ЗТ, то и в акта, и в постановлението по несъмнен начин се установява, че текстово се сочи къде, в кой подзаконов нормативен акт конкретно се съдържат изискванията, на които трябва да отговаря едно категоризирано заведение от една звезда, каквото се явява процесния хотел. За тази категория обекти изискванията към изграждането, обзавеждането и оборудването им се съдържат именно във визираните в НП Приложение №1, към чл.17, ал.1, Глава първа „Хотели“, раздел I- Хотели категория „една звезда“ от отменената Наредба, приета през 2015г. Подробно в описателната част на акта и НП органът сочи, които точно изисквания от визирания подзаконов нормативен акт не се установява при проверката да се спазват, съотв. не са налице и това не се оспорва от наказаното лице, нито се оборват констатациите на органа.

Ето защо, напълно се споделя доводът на касатора за неправилност на изводите на РС в насока допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и в частност на чл.57, ал.1, т.5-6. Такива ще бъдат налице, само ако допускането им води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице. В този случай такова засягане не е налице, защото изрично и ясно, и много подробно органът сочи фактически какво се установява при проверката, че тези факти означават неспазване на особените изисквания, установени в изрично визирани текстове, на изрично посочен подзаконов нормативен акт.

Следва да се посочи, че е налице изцяло правилно приложение на визираната от органа санкционна норма на чл.208 от ЗТ. Същата предвижда налагане на административно наказание /“глоба“, съотв. „имуществена санкция“/ за хотелиер, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не отговарят на изискванията за определената категория. Именно в чл.114, т.2 от ЗТ се установява като задължение на тези лица /хотелиери/ да представят такъв вид услуги в категоризиран туристически обект, който да отговаря на всички изисквания за определената му категория, като се препраща към наредбата.

Горното обосновава извод за основателност на жалбата, поради което жаленото решение на РС следва да се отмени. Доколкото съдът не се е произнесъл по същество на жалбата, а е отменил НП само на процесуално основание, следва да се постанови и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд. Решението на РС в частта на присъдените в полза на наказания субект разноски също следва да се отмени, предвид акцесорния характер на искането за разноски.

Относно направеното искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение пред тази инстанция, по отношение на същото следва да се произнесе въззивния съд с решението.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. І- во от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение №260025 от 10.09.2020г., постановено по АНД №1180/2020г., Районен съд, гр. Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1. 2.