Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 400

29.12.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                    

                                                            

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                            2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора  Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №380 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл.63 ал.І изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

 

Обжалваното решение

 

С Решение №260101/19.10.2020г., постановено по АНД №1095/2020г., Районен съд – Стара Загора потвърдил Наказателно постановление №F 527505 от 09.01.2020г. на Заместник Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“, ЕООД  град Раднево, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството и на основание чл.74, ал.1 от същия закон, било наложено административно наказание „имуществена санкция “ в размер на 2615 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Касаторът – МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“, ЕООД, обжалва в срок решението с твърдения, че същото било постановено при допуснато нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че в решението си РС не обсъдил направеното възражение за отсъствие на каквито и да било вредни последици от нарушението, което давало основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че ГФО за 2018 г. бил заявен за вписване ва Търговския регистър при Агенция по вписванията на 30.09.2019г., което било преди датата на образуване на АНП и този факт не бил взет под внимание и не бил обсъден в контекста на приложение на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че публичният характер на ТР изключвал необходимостта нарушението да се установявало след изрично уведомление от страна на АП до НАП.

Касаторът, редовно призован не се представлява.

Ответникът – редовно призован, се представлява от пълномощник юрк.Т., която оспорва жалбата като неоснователна и поддържа доводите в представеното писмено становище. В него се сочи, че не били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, като този довод се мотивира надлежно. На следващо място се мотивира, че публичността на ТР не изключвала необходимостта НАП да бъдела уведомявана от АВ, още повече, че такова правило било установено в чл.38 от ЗСч. Претендират се разноски за юрисконсулт.

Представителят на ОП-Стара Загора счита въззивното решение за правилно и законосъобразно и че същото следвало да се потвърди. Не били налице основания деянието да се квалифицирало по чл.28 от ЗАНН като маловажно.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови решението си, районният съд приел, че описаното от обективна страна деяние, като извършено от наказаното лице /настоящ касатор/ за безспорно установено, а именно, че  МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“, ЕООД заявило за вписване в ТР при АВ и представил за обявяване в ТР ГФО за 2018г. извън установения в чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Срок  - до 30.06.2019г., който в конкретния случай изтичал на 01.07.2019г., тъй като денят 30.06. бил неприсъствен.

Съдът не установил допускане на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на НП. Приел за спазен 3 месечният срок за съставяне на акта, като мотивирал извода си. В заключението посочил, че санкцията също била правилно и законосъобразно определена в размер от 2615 лева. При извод за неоснователност на жалбата пред него, въззивния съд уважил искането на ответника за присъждане в негова полза на разноските за юрисконсулт и присъдил такива в размер на 80 лева.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при правилно изясняване на релевантна фактическа обстановка, от която по несъмнен начин се установява извършването от обектива страна на вменетото на касатора нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Самите фактически обстоятелства, които релевира органът в своите актове не се оспорват нито пред въззивната инстанция, нито пред тази инстанция. Изцяло се споделя изводът на РС, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, предприятията -търговци по смисъла на Търговския закон са длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган,  чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според нормата на чл.74, ал.1 от ЗСч., който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. 

Безспорно е, че наказаният субект е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон и като такова е длъжно да съставя и публикува  в Търговския регистър годишен финансов отчет (ГФО)  на  дружеството. Несъмнено от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на дружеството за 2018г., не е публикуван в Търговския регистър, в срока по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. – до 30 юни 2019г., /в случая до 01.07.2019г./, т.е. с пропускане на този законоустановен срок от обективна страна лицето осъществява нарушението, описано в НП. Визираната дата на нарушението в АУАН и в НП – 02.07.2019г. е именно датата на извършване на същото, защото е денят следващ деня, в който е можело и е било длъжно задълженото лице да изпълни установеното в негова тежест законовото задължение.

Настоящият съдебен състав не намира, че районният съд допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не извършва преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че такъв довод не е навеждат от жалбоподателя нито в жалбата му до РС, нито по какъвто и да е друг начин в проведеното въззивно производство. Едва за първи път се претендира приложение на тази норма. Същото обаче е изцяло неоснователно, защото данните по преписката не сочат на настъпване на такива обстоятелства, които да обосновават извод, че конкретно извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая няма никакви данни за наличие на обективна причина, която да възпрепятства точното и своевременно изпълнение на задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., поради което наршунието не се отличава от други случаи на същото нарушение, нито е с явно незначителна степен на обществена опасност в сравнение с други случаи. Следователно не са налице материално-правните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, независимо от факта, че с деянието не са причинени вредни последици за фиска. Нарушението е формално, не резултатно. Изцяло правилно е приетото от РС, че наложената конкретна санкция и правилно определена и тя е в минимален размер, поради което е невъзможно изменението й, така както претендира касаторът.

Решението на РС е валидно и правилно и като такова следва да се остави в законна сила. При този изход на делото ответника по касация основателно претендира присъждане на разноски, каквито му се следват в размер на 80 лева на осн. чл.27е от НЗПП.

Водим от горното съдът на осн. чл.221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260101/19.10.2020г., постановено по АНД №1095/2020г. на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“, ЕООД  град Раднево,  ЕИК 123545288 да заплати на НАП разноски за юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 Председател:                                 

 

 

          Членове: 1.

 

 

                            2.