Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

          

 

           №            09.03.2021 година   град Стара Загора

                

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  Минка Петкова         

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                                   

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 19 по описа  за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на „АУТО-72” ЕООД, ЕИК 123748018, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Кольо Райнов” № 18, ет.2, ап.4, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С.Ц.Т., подадена чрез пълномощника му адв. П.К. ***, против Решение № 260061 от 28.09.2020г., постановено по АНД № 1194/ 2020г. по описа на Старозагорския  районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № ТКО-3 от 16.03.2020г., издадено от Директора на Областно пътно управление – Стара Загора.     

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Поддържа, че административнонаказателното обвинение не е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа страна /с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства/ и от правна страна /поради непълнота на правната квалификация/, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Излага доводи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичането на сроковете по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че необосновано и в противоречие със закона съдът е приел, че вмененото на „АУТО-72” ЕООД, гр. Стара Загора нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита за неправилен и направения извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № ТКО-3/ 16.03.2020г. на Директора на ОПУ – Стара Загора.    

 

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление, като издадено при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания и при безспорна установеност и доказаност на вмененото на санкционираното лице административно нарушение.  

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставена в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „АУТО-72” ЕООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № ТКО-3 от 16.03.2020г., издадено от Директора на Областно пътно управление – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ТКО-3 от 16.01.2020г., на „АУТО-72” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., на основание чл.56, ал.3, т.1, предл. второ във вр. с чл. 54, ал.1, предл. второ във вр. с чл.53, ал.1 предл. 5 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 06.11.2019г. е установено, че на път II-66 , км 53+900 – в дясно, „АУТО-72” ЕООД, гр. Стара Загора експлоатира търговски крайпътен обект – „Автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава необходимото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация, издавано от Администрацията, управляваща пътя. Посочено е, че към момента на проверката в търговския крайпътен обект се осъществява продажба на автомобили, на които са поставени табели с техните характеристики с цел запознаване на клиенти, като в обекта има свободен достъп на хора през вход, който преминава през нерегламентирана пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона.

 

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и съотв. извършеното от „АУТО-72” ЕООД нарушение, изразяващо се в неспазване на императивната забрана по чл. 26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП, за което на нарушителя е наложено предвиденото в закона наказание, определено в минимален размер. В мотивите на решението са изложени и съображения защо са приети за неоснователни оплакванията и възраженията на санкционираното дружество.

 

           Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

         Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая от правна страна административното обвинение се основава на извършено от „АУТО-72” ЕООД нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б” от Закона за пътищата, регламентираща забрана за експлоатация в обхвата на пътя и обслужващите зони на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, без разрешение за специално ползване на пътя от Администрацията, управляваща пътя. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства по обвинение за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП. В случая противно на твърденията на касатора, мястото на нарушението е индивидуализирано и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, с оглед нормативно въведените техническите характеристики на понятията обхват на пътя и обслужваща зона, съгласно легалните им дефиниции по чл.5, ал.2 и чл.7, ал.2 от Закона за пътищата. От обстоятелствената част на наказателното постановление  еднозначно се установява, че пътната връзка към търговския обект се намира в обхвата на пътя, а самият обект - в обслужващата зона на пътя. Възраженията на касатора досежно липсата на конкретизация на мястото на нарушението и начинът, по който е установено местоположението на пътната връзка и отстоянието на обекта от пътното платно, са идентични с възраженията, направени във въззивното производство, които възражения са подробно разгледани, обсъдени, преценени и отхвърлени като неоснователни от Старозагорския районен съд, като изложените в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Решение от 16.04.2014г. по КАНД № 168/ 2014г по описа на Административен съд – Стара Загора, на което се позовава касационния жалбоподател, е постановено при различна фактическа обстановка и съотв. при липса на идентичност на начина, по който е било фактически и доказателствено обосновано административното обвинение. Несъстоятелно е и възражението за непълнота на административнонаказателната правна квалификация на деянието – противно на твърдяното в жалбата, разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б” от ЗП не е препращаща, като за изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, не се следва нито посочването на нормата на чл.18, ал.1 от ЗП /предвиждаща, че специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя/, нито на чл.26, ал.3  от ЗП /регламентираща компетентността за издаването на разрешенията/.

 

Законосъобразна е и преценката на въззивния съд по съществото на спора, мотивирала потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от „АУТО-72” ЕООД по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. По делото няма спор, че „АУТО-72” ЕООД не разполага с изискуемото се от закона разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект и пътна връзка, която експлоатация е доказана по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. С оглед на което правилно за допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б” от Закона за пътищата, на „АУТО-72” ЕООД е наложена административна санкция по чл.54, ал.1 във вр. с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, определена в предвидения от закона минимален размер.

 

         Несъстоятелно е и възражението, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичането на сроковете по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. В допълнение на мотивите, изложени в обжалваното решение, които касационната инстанция изцяло споделя, следва да се отбележи, че очевидно няма как към датата, на която от ОПУ – Стара Загора е съгласуван техническия проект за изграждането на обект „Пътна връзка с път II-66 , км 53+900, вдясно, за автокъща в имот 105012 в землището на с. Хрищени, Община Стара Загора“, наказващият орган да е узнал за извършваното нарушение – видно от съставения на 14.06.2018г. Протокол за съгласуването на проекта, на възложителя „АУТО-72” ЕООД е указано, че следва да отправи искане за получаване на Разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващите зони, като в противен случай, проектът губи правно действие в едногодишен срок от съгласуването на проект.

 

         В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Противно на твърдяното от касатора, по делото липсват доказателства за „инициирана“ през 2018г. от „АУТО-72” ЕООД, гр. Стара Загора, процедура за получаване на разрешение за специално ползване на пътя.

 

         Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Въз основа на обстойно разглеждане, обсъждане и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е изложил съображения по всички възражения на санкционираното лице досежно незаконосъобразността на наказателното постановление, при подробно мотивиране защо не приема като основателни доводите в подкрепа на жалбата. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

   С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

      Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 във вр. с ал.5 от ЗАНН, АУТО-72” ЕООД, Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на Областно пътно управление – Стара Загора сумата от 120 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

                          

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260061 от 28.09.2020г., постановено по АНД № 1194/ 2020г. по описа на Старозагорския  районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № ТКО-3 от 16.03.2020г., издадено от Директора на Областно пътно управление – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „АУТО-72” ЕООД, ЕИК 123748018, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Кольо Райнов” № 18, ет.2, ап.4, да заплати на Областно пътно управление – Стара Загора сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                          2.