Р Е Ш Е Н И Е

№ 82 11.03.2021г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №20 по описа за 2021 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против Решение №260201/24.11.2020г., постановено по АНД №2899/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №349а-1468/05.10.2020г, издадено от Директора на ОД МВР Стара Загора с наложено на Д.Б.Н. административно наказание глоба в размер на 300лв на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, за това че на 27.04.2020г около 14.10ч в град Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики“ пред Община Стара Загора, посещава обществено място без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г, изменена със Заповед №РД-01-236/24.02.2020г на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, а именно: всички лица, когато се намират на закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата“ с което виновно е нарушил чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. На основание чл.109а ал.4 предл. второ вр. с ал.1 от ЗЗ и чл. 53 от ЗАНН, след като преценил, че деянието не притежава качеството маловажност по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, като взел предвид въведеното извънредно положение, обявено с Решение от 13.03.2020г на Народното събрание на РБ, като и предвид епидемичната обстановка и нуждата от стриктно спазване на мерките за недопускане разпространението на КОВИД -19, в страната и обстоятелството, че всяко неизпълнение на мерките може да причини значителни и трудно поправими вреди за живота и здравето на хората, АНО наложил административното наказание.

С въззивната си жалба Н. е твърдял, че в АУАН е повдигнато правно обвинение за нарушение на чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, на който той не е субект, а това нарушение на правото му на защита е пренесено и в НП. Липсвало съответствие между правното обвинение по АУАН и по НП, тъй като в АУАН е нарушен чл.209а ал.1 от Закона за здравето, а в НП са посочени и чл.63 ал.1 от същия закон, ведно с трите заповеди на министъра и наказаното лице е объркано в правната квалификация, по която трябва да се защитава. Поискал е и прилагане на чл.28 от ЗАНН.

За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че НП не отговаря на чл.57 ал1 т.6 от ЗАНН, тъй като правната квалификация на деянието е непълна. Нормата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето е бланкетна и изисква посочване на онези разпоредби от Закона за здравето, които са нарушени. Приел е също, че като нарушена е посочена разпоредбата на чл.63 от Закона за здравето без конкретизация на хипотеза от нейните единадесет алинеи и множество предложения. Освен това Заповед №РД-01-197/11.04.2020г е отменена със Заповед №РД-01-236/24.02.2020г на Министъра на здравеопазването, а деянието е извършено на 27.04.2020г тоест според въззивния съд на тази дата посочената противоепидемична мярка не е действащо правило по установяване реда на държавно управление. В мотивите си съдът се е произнесъл по фактите, като е приел че всички фактически обстоятелства, вменени на жалбоподателя са доказани, но не противоречат на установено правило за поведение от категорията на уреждащите реда за държавно управление, предвид посочената отмяна на противоепидемичната мярка към 27.07.2020г.

С касационната жалба се твърди, че съгласно текста на чл.209 ал.1 от Закона за здравето, всеки който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването мерки по чл.63 ал.1 от същия закон, носи административно наказателна отговорност, поради което състава не е бланкетен, а конкретен. Необходимо е да се посочи противоепидемичната мярка и заповедта за нейното въвеждане. Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат, ако се присъжда на ответника при благоприятен за него изход от спора. Претендира възнаграждение за юрисконсулт при постигане на целения с касационната жалба правен резултат.

Ответника Д.Б.Н. не се явява, не се представлява, не представя писмен отговор в срок.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба. Не споделя изводите на съда, че към 27.04.2020г, противоепидемичната мярка, за чието неспазване е издадено отмененото наказателно постановление, не е била действащо правило за поведение. Предлага на съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г Министъра на Здравеопазването е изменил Заповед №РД-01-197/11.04.2020г, като думите в т.2 „26.04.2020“ да се четат „13.05.2020“. С тази заповед е удължен срокът, в който следва да се изпълнява противоепидемичната мярка за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата при посещение на закрити и открити обществени пространства. Със Заповед №РД-01-263/14.05.2020г, Министъра на здравеопазването е отменил своята Заповед № РД-01-1097/11.04.2020г, но във връзка с въведената с Решение №325 на МС от 14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка. Следва да се каже, че Заповед № РД-01-1097/11.04.2020г е подлежала на изпълнение от момента на издаването до момента на нейната отмяна, като в посоченото адм.д.№3626/20г на ВАС на РБ, съдът с изрично определение е отказал да спре нейното изпълнение. Ето защо противоепидемичната мярка е действаща правило за поведение към 27.04.2020г. На следващо място, обвинението от правна страна е за нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, която разпоредба изисква под страх от административно наказателна отговорност да се спазват въведените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като в зависимост от разпореденото поведение, деянието може да се изразява в нарушаването им, чрез активно поведение, или в бездействие да се изпълни предписаното. В настоящия случай е налице неизпълнение на задължението да се носи средство, покриващо носа и устата, когато се посещава открито или закрито обществено място. Никъде в АУАН и в НП не е повдигнато правно обвинение за нарушение на чл.63 ал.1 от Закона за здравето, а деянието е квалифицирано като неизпълнение на въведената с т.9 от министерска заповед №РД-01-124/13.03.2020г допълнена със Заповед №Рд-01-197/11.04.2020г противоепидемична мярка, издадени на основание чл.63 ал.1 от Закона за здравето. Така извършената правна квалификация от АНО покрива изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН по аргумент от състава на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, която разпоредба имплицитно съдържа и правилото за поведение, което субектите на мерките следва да спазват под страх от административно наказване или закон изисква от лицата да изпълняват противоепидемичните мерки, които компетентните административни органи са въвели по силата на компетентността си по чл.63 от Закона за здравето. Обратното – посочване на чл.63 от Закона за здравето като нарушена би довело до противоречие в правната квалификация, доколкото нормата е материална и оправомощаваща, насочена към органите на държавно управление, чиито разпореждания са въведени като нормативен ред на държавно управление по аргумент от чл.209а ал.1 от Закона за здравето. Следва да се каже, че правните норми – общо задължителните правила за поведение, имат своите хипотеза, диспозиция и санкция не винаги в една разпоредба, както и същите когато са въведени в един нормативен текст, могат да се извеждат от неговото съдържание, какъвто е настоящия случай. След като под страх от административно наказване се изисква спазване на мерките, въведени с акт по чл.63 от Закона за здравето, то диспозицията е, че всички техни адресати трябва да имат предписаното поведение, когато се окажат при съответните хипотези. Ето защо правилото на чл.209а от Закона за здравето е нормативен ред на държавното управление, за чието неспазване може и е предвидено носене на административно наказателна отговорност. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложени предвид липсата на обстоятелствата по чл.93 от НК за определяне на съставомерното деяние като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните форми на изпълнение на същото административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №260201/24.11.2020г., постановено по АНД №2899/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №349а-1468/05.10.2020г, издадено от Директор ОД МВР Стара Загора с наложена на Д.Б.Н. ЕГН ********** глоба в размер на 300лв /триста/ на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Д.Б.Н. ЕГН ********* да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 80 лв/осемдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.