Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

24.03.2021 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №26 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №260100 от 19.11.2020г., постановено по анд № 677/2020г., РС Казанлък отменил наказателно постановление №К-0048319 от 07.05.2020г., Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „ИВРА-2009”ООД, седалище в гр. Павел баня, ЕИК 200642334 било наложена административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1100лв.

Обстоятелства по обжалването

Касаторът – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, обжалва в срок решението.

Твърди, че решението било постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Неоснователно РС приемал допуснати съществени процесуални нарушения на норми от ЗАНН и в частност на чл.57, ал.1, т.6. Твърди, че в конкретния случай НП съдържало както описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, така и на законовите разпоредби, които били нарушени и това била именно законовата разпоредба на чл.114, т.2 от Закона за туризма. Действително нормата препращала към наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ, но същата била посочена в обстоятелствената част на НП, това че не била сочена и в диспозитива на постановлението, не водело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Действително нормата на чл.114, т.2 от ЗТ била препращаща, но в обстоятелствената част на НП се сочели конкретните изисквания по наредбата, които били нарушени. Поради това в случая те било допуснато съществено нарушение на императивните норми на ЗАНН, а административното обвинение било ясно и пълно формулирано. Липсвало противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на НП. Не била налице хипотезата на съществено процесуално нарушение, тъй като наказаният субект имал възможност в пълнота да разбере обвинението и не бил лишен от възможността да упражни правото си на защита.

На следващо място се сочи, че АНО правилно квалифицирал деянието като нарушение по чл.114, т.2 от ЗТ и тя било сочена както в акта, така и в НП, респ. правилно била посочена и санкционната норма – чл.208. Ето защо неправилно и при неясни мотиви РС сочел, че правната квалификация била непълна и нямала самостоятелно приложение. Съдът имат реална възможност да осъществи контролната се дейност до колко вменените изисквания съответствали на правната квалификация. Конкретните изисквания на наредбата, които не били спазени, се сочели в НП и била видна връзката на посочения подзаконов акт с разпоредбата на чл.114, т.2 от ЗТуризма, поради което нямало неяснота в административното обвинение. Нарушителят имал възможност да се запознае с всички факти и обстоятелства на същото и да разбере защо се ангажирала неговата административно наказателна отговорност и поради това имал реалната възможност за адекватна защита. Цитира се практика в този смисъл и в заключение се иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на процесното НП. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора на осн. чл.27е от НЗПП, съгласно представен списък на разноските.

В с.з. касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – редовно призован се представлява от адв. К., която счита въззивното решение за правилно и законосъобразно. НП страдало от пороците, описани в жалбата пред РС. Касационната жалба била неоснователна и се пледира за оставянето му в сила. Претендира и разноски, като представя списък на същите.

Представителят на ОП-Стара Загора пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за неоснователност на касационната жалба.

Правни съображения

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си за основателна.

За да отмени процесното наказателно постановление, въззивният съд, приел за установено, че на 29.01.2020г. в гр. Павел баня при проверка на ресторант „Аризона”, стопанисван и собствен на наказаното лице, проверяващите установили, ме обектът бил в работен режим, заведението било с категория от две звезди и капацитет при зимен сезон от 140 постоянни места, а през летен сезон с капацитет 30 постоянни места и 120 места на открито. Приел, че от проверката било установено наличието на три тоалетни, за жени, за мъже и за инвалиди, но липсвало по още една тоалетна за жени и за мъже, съгласно изисквания от Приложение №3, раздел I - Изисквания към изграждане, обзавеждане, оборудване на ЗХР, категория две звезди, забележка 2.

Фактите въззивният съд възприел въз основа на съставения АУАН, констативен протокол, удостоверение за категоризация, др. писмени доказателства и показанията на св. Мерджанова, както и приел, че фактите не се оспорват и от жалбоподателя.

При горните фактически установявания РС посочил, че в забележка 2 към Приложение №3 раздел I - Изисквания към изграждане, обзавеждане, оборудване на ЗХР, категория две звезди от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория и пр. от 2015г. се сочело, че при капацитет над 60 души било необходимо изграждането на четири тоалетни по две за жени и две за мъже, а в случая били констатирани три тоалетни, с което не била спазена въпросната Наредба.

В заключение на своето кратко изложение, РС посочил, че доколкото тези факти били определени от АНО като нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма, която норма обаче нямала самостоятелно действие, а препращала към коментирания по –горе подзаконов нормативен акт, която обаче не се сочела като правно основание на фактите, така бил нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и НП следвало да се отмени като незаконосъобразно.

При осъществения касационен контрол над въззивното решение, настоящата инстанция намира за неправилен единствения довод на въззивния съд, въз основа на които той постановява отмяна на процесното НП.

Макар в диспозитивната част на процесното НП да липса коментираната привръзка между препращащата норма на чл.114, т.2 от ЗТ с конкретните текстове от подзаконовия акт, т.е. там не се сочат цифрово специфичните изисквания към категоризирания туристически обект, стопанисван от наказания, то неправилно РС приема, че това в конкретния случай следва да се определя като съществено процесуално нарушение на изискванията за форма и съдържание на НП по см. на чл.57 от ЗАНН.

Макар и в акта, и в НП да се визира цифрово като нарушена само и единствено нормата на чл.114, т.2 от ЗТ, то и в акта, и в постановлението по несъмнен начин се установява, че текстово се сочи къде, в кой подзаконов нормативен акт конкретно се съдържат изискванията, на които трябва да отговаря едно категоризирано заведение  от две звезди, каквото се явява процесния ресторант. За тази категория обекти изискванията към изграждането, обзавеждането и оборудването им се съдържат именно във визираните в НП Приложение №3, към чл.17, ал.1, раздел II - категория „две звезди“, забележка 2 от отменената Наредба, приета през 2015г. Подробно в описателната част на акта и НП органът сочи, кои точно изисквания от визирания подзаконов нормативен акт не се установява при проверката да се спазват, съотв. не са налице и това не се оспорва от наказаното лице, нито се оборват констатациите на органа.

Ето защо, напълно се споделя доводът на касатора за неправилност на изводите на РС в насока допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и в частност на чл.57, ал.1, т.6. Такива ще бъдат налице, само ако допускането им води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице. В този случай такова засягане не е налице, защото изрично, ясно и много подробно органът сочи фактически какво се установява при проверката, че тези факти означават неспазване на особените изисквания, установени в изрично визирани текстове, на изрично посочен подзаконов нормативен акт.

Следва да се посочи, че е налице изцяло правилно приложение на визираната от органа санкционна норма на чл.208 от ЗТ. Същата предвижда налагане на административно наказание /“глоба“, съотв. „имуществена санкция“/ за лице, което в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не отговарят на изискванията за определената категория. Именно в чл.114,  т.2 от ЗТ се установява като задължение на тези лица да представят такъв вид услуги в категоризиран туристически обект, който да отговаря на всички изисквания за определената му категория, като се препраща към наредбата.

Горното обосновава извод за основателност на жалбата, поради което жаленото решение на РС Казанлък следва да се отмени. Доколкото съдът не се е произнесъл по същество на жалбата, а е отменил НП само на процесуално основание, следва да се постанови и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд.

Относно направеното искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение пред тази инстанция, по отношение на същото следва да се произнесе въззивния съд с решението си при новото произнасяне по спора.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. І- во от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №260100 от 19.11.2020г., постановено по АНД №677/2020г., Районен съд, гр. Казанлък и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.  

Решението е окончателно.                  

Председател:

         Членове: 1.                                                               

    2.