Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

                      

 

            №           11.03.2021 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Минка Петкова       

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                             

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 36 по описа  за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

            Образувано е по касационна жалба на „ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, подадена чрез пълномощника му адв. К.А., срещу Решение № 260157 от 04.11.2020г., постановено по АНД № 1451/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № КГ-2320 от 19.05.2020г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложената санкция - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът е приел, че при съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № А-060 от 12.12.2019г., не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, както и че наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1 досежно неговото съдържание. Оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото му нарушение. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, при постановяване на решението не са обсъдени и преценени всички доказателства по делото, съотв. съдът не е извършил цялостна служебна проверка за законосъобразното издаване на наказателното постановление. Счита за неправилен и направения извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че допуснатите от съда нарушения на правилата за оценка на доказателствения материал и липсата на установявания относно правно релевантни факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, обуславят необоснованост на формирания извод за законосъобразност на наказателното постановление. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № КГ-2320 от 19.05.2020г. на Председателя на ДАМТН и в условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.

 

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ПЕТРОЛ“ АД, гр. Ловеч, против Наказателно постановление /НП/ № КГ-2320 от 19.05.2020г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-060 от 12.12.2019г., на „ПЕТРОЛ“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 28.10.2019г. проверка на обект – бензиностанция 8120, управляван от „ПЕТРОЛ“ АД, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов“, от бензиноколонка № 1 е взета проба от разпространяването течно гориво – гориво за дизелови двигатели с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Хс-131/ 28.10.2019г., след изпитването на която контролна проба е установено, че течното гориво – гориво за дизелови двигатели, не съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура“. Прието е, че като е разпространявало течно гориво – гориво за дизелови двигатели, несъответстващо с изискванията за качество, „ПЕТРОЛ“ АД, в качеството му на краен разпространител по см. на § 1, т.20 от ДР на ЗЧАБ и § 1, т.19 от ДР на НИКТГУРНТК, е извършило нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК

 

          Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от „ПЕТРОЛ“ АД нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК, като основание за налагане на административна санкция по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, определена в законово регламентирания минимален размер.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.    

 

        Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за допуснато от „ПЕТРОЛ“ АД нарушение по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК, е фактически и правно обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени законово установените формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят отговорността по повдигнатото административнонаказателно обвинение и които са от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са установени и посочени в наказателното постановление. С посочването на мястото, от където е взета контролната проба на течно гориво – гориво за дизелови двигатели /бензиностанция 8120, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов“,  бензиноколонка № 1/, след изпитването на която контролна проба е установено, че течното гориво – гориво за дизелови двигатели, не съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура“, в необходимата и достатъчна степен се явява  конкретизирано мястото на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение. Несъстоятелно е възражението на касатора, че неконкретизирането по коя от хипотезите на § 1, т.19 от ДР на НИКТГУРНТК и за коя от дейностите по § 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, „ПЕТРОЛ“ АД, е определен като краен разпространител на течно гориво – гориво за дизелови двигатели, представлява нарушение на формалните изисквания досежно съдържанието на НП, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, „лишавайки го от възможността да разбере как точно е било осъществено вмененото му във вина нарушение, за да ангажира адекватно своята защита“.

         В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от съда извод, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доколкото не е спорно, че въпреки отправената писмена покана представител на дружеството не се е явил за съставянето на АУАН, противно на твърдяното от касатора, със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № А-060 от 12.12.2019г. в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, очевидно по никакъв начин не е опорочена процедурата, още по-малко са нарушени процесуални права на привлеченото към отговорност лице. Тъй като нарушението е установено при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН, съставянето и подписването на АУАН в присъствието на един свидетел, не представлява нарушение на процесуалните  правила.

         Следва да се отбележи и че съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита  на санкционираното лице, не са констатирани.

 

         Обосновано Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин са установени и доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от „ПЕТРОЛ“ АД нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК, като основание за налагане на административна санкция по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Този извод е направен след обсъждане и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,  като мотивирано е прието, че извършването на нарушението се потвърждава по категоричен начин. Материалната доказателствена сила на Протокол за проверка вземане на проба от течно гориво № Хс-131/ 28.10.2019г. /като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия/, по никакъв начин не е оборена от оспорващия, поради което правилно въззивният съд е приел, че вземането на пробата е извършено по начина, по който е удостоверено в съставения протокол и съотв. при спазване на нормативно регламентираните изисквания. Абсолютно недоказани и като такива неоснователни са твърденията на санкционираното лице за допуснато нарушение на чл.18, ал.1 от НИКТГУРНТК, както и за фиктивно изпълнено задължение по чл.18, ал.2 от НИКТГУРНТК. Обстоятелството, че предвиденото в чл.19 от НИКТГУРНТК като максимално допустимо количество гориво, което може да бъде взето за проба, е 6.5 л, само по себе си не може да обуслови извод, че в случая взетото като контролна проба количество гориво /6 л/, се явява недостатъчно за използването на част от него и за промиване на съдовете, в които са взети пробите. Останалите възражения на касатора досежно наличието на допуснати нарушения на нормативно регламентираните в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, процесуални правила и формални изисквания, са идентични с възраженията, направени във въззивното производство, които възражения са подробно разгледани, обсъдени, преценени и отхвърлени като неоснователни от Старозагорския районен съд, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. С оглед на което обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона Старозагорският районен съд е приел, че „ПЕТРОЛ“ АД е допуснало нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК, като основание за налагане на административна санкция по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.

 

В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Не представлява такова смекчаващо обстоятелство преустановяването на продажбите на гориво от бензиноколонка 1 и изтеглянето на горивото, доколкото очевидно тези действия са предприети в изпълнение на даденото от органите на ДАМТН Задължително предписание за забрана № Хс – 0644/ 30.10.2019г. А останалите сочени от „ПЕТРОЛ“ АД обстоятелства /за липса на причинени имуществени вреди на физически и юридически лица; за липса на данни за постъпили оплаквания от клиенти, закупили горива и т.н/, могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от наказващия орган при определянето на наложената на „ПЕТРОЛ“ АД имуществена санкция в нормативно регламентирания минимален размер.

 

         Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Въз основа на обстойно разглеждане, обсъждане и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е изложил съображения по всички възражения на санкционираното лице досежно незаконосъобразността на наказателното постановление, при подробно мотивиране защо не приема като основателни доводите в подкрепа на жалбата. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

          Не е налице и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието. Както беше вече посочено, наложената имуществена санкция е определена в законово предвидения минимален размер. При наличието на специална правна регламентация в ЗАНН относно определянето на административните наказания, е недопустимо прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а предвид разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, очевидно липсва нормативна възможност за исканото от касатора изменение размера на наложената санкция при определянето й под минималния размер.

 

         С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

        Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                           Р     Е     Ш     И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260157 от 04.11.2020г., постановено по АНД № 1451/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ-2320 от 19.05.2020г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.