О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                 

                                             

22     27.05.2014 година   град Стара Загора

 

 

         Старозагорският административен съд, в закрито съдебно  заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                              

 

                                               Председател:         БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                     Членове:          ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                 РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар: 

и с участието на прокурора:                                       

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  ЧКАН дело № 328 по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по частна  жалба на “ВИНСЕНТ И ВК” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Братя Жекови” № 3, ет.3, ап.14, представлявано от управителя Желязко Тилев Митев, против Определение  № 213 от 01.04.2014г., постановено по АНД № 395/ 2014г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е върната подадената от „ВИНСЕНТ И ВК” ЕООД жалба против Наказателно постановление № 52390-F053809/ 16.05.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора и е прекратено съдебното производство по делото. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е направено искане за неговата отмяна.

 

В срока по чл.232 от АПК не е постъпило възражение по частната жалба от ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

 

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

 

        Частната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество е основателна.

 

           С обжалваното определение Старозагорският районен съд е върнал подадената от „ВИНСЕНТ И ВК” ЕООД жалба против Наказателно постановление № 52390-F053809/ 16.05.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора и е прекратил производството по АНД № 395/ 2014г. по описа на съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания да посочи издателя на обжалваното наказателно постановление.

 

От материалите по делото се установява, че АНД  395/ 2014г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по жалба на „ВИНСЕНТ И ВК” ЕООД - гр. Стара Загора срещу НП № 52390-F053809/ 16.05.2013г., която жалба е подадена в РС – Стара Загора на 19.02.2014г. В жалбата е посочено, че наказателното постановление не е връчено на дружеството и че е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора. С разпореждане от 19.02.2014г. на Председателя на Районен съд – Стара Загора жалбата е изпратена за окомплектоване на административнонаказателната преписка на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. На 28.02.2014г. е постъпил отговор от Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, че Наказателно постановление 52390-F053809/16.05.2013г. е издадено от ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора. С разпореждане от 05.03.2014г. на съдията-докладчик по делото въззивната жалба е оставена без движение с указания да се посочи изрично органът - издател на наказателното постановление в 7-дневен срок от съобщението с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, жалбата ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. С молба вх. № 5801/ 12.03.2014г. дружеството-жалбоподател е посочило, че издател на наказателното постановление е Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара Загора.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема, че обжалваното определение на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение на закона, по следните съображения: 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН, съдът е длъжен да призове за участие по делото учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалваното НП, а не органа, който жалбоподателят сочи за издател. По правило жалбата се подава чрез органа, който е издал наказателното постановление, а ако е подадена директно в съда, се изпраща на издателя на НП за комплектоване на административнонказателната преписка. В настоящия случай жалбата е депозирана в съда и в нея подателят сочи, че Наказателно постановление № 52390-F053809/16.05.2013г. не му е връчено, представяйки като доказателство за начина и момента на узнаване за съществуването му покана за доброволно изпълнение, в която не е посочен издател на наказателното постановление.

      В хода на подготвителните действия за открито съдебно заседание съдът е узнал кой е издателят на наказателното постановление и в изпълнение на пълното служебно начало в административнонаказателното съдебно производство, е следвало да връчи препис от жалбата на това учреждение и да изиска преписката, а не да я оставя без движение. Дори да се приеме, че задължение на жалбоподателя е да индивидуализира оспореното от него наказателно постановление чрез посочване на номер, дата на издаване и издател, на него всъщност не му е предоставена реална възможност за посочване на издателя на процесното НП. Търговецът се позовава на нередовно връчване /липса на връчване/ на наказателното постановление т.е. няма как да му е известно кой е наказващият орган, след като и в получената покана за доброволно изпълнение не е отразен издателят на НП. Няма и данни отговорът на Дирекция „Инспекция по труда”, на който се базират мотивите на съдебния акт, да му е съобщен преди оставяне на жалбата без движение, а съдът е длъжен да осигури възможност на страните да се запознаят с всички становища и доказателства по делото.

     

     По аргумент от нормата на чл.59, ал.2 от ЗАНН въззивната жалба ще е недопустима, когато жалбоподателят не е адресат на наказателното постановление, когато обжалваното наказателно постановление не съществува, когато жалбата е просрочена, но не и когато погрешно е посочен издателят на правораздавателния акт или когато изобщо не е посочен.  Предвидените от закона случаи по чл. 63, ал.2 от ЗАНН за прекратяване на производството обхващат липсата на право на жалба поради неизпълнение на условията за възникването му, определени в чл. 59, ал.2 от ЗАНН, както и наличието на прекратителните основания по чл.24 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН. Невъзможността да се установи издателят на обжалваното НП може да бъде факт, обуславящ извод, че актът не съществува, но такъв довод липсва в обжалваното определение. Освен това от поканата за доброволно изпълнение е видно, че Наказателно постановление № 52390-F053809/ 16.05.2013г. съществува и служи като изпълнително основание  против жалбоподателя.

 

Като е прекратил производството по делото на основание, което не е посочено от закона като абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на “ВИНСЕНТ И ВК” ЕООД - гр. Стара Загора против НП № 52390-F053809/ 16.05.2013г. на ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора.

 

Водим от горното и на основание чл.235 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Определение  № 213 от 01.04.2014г., постановено по АНД № 395/ 2014г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

     ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на “ВИНСЕНТ И ВК” ЕООД - гр. Стара Загора против Наказателно постановление № 52390-F053809/ 16.05.2013г. на ТД на НАП - Пловдив – офис Стара Загора.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                 2.