О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 31                                                    02.10.2017г.                          град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                  Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                                Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

              

              МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова ЧКАНД № 386 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по частна жалба на П.Х.К. против Определение № 1096/ 14.08.2017г., постановено по АНД № 2248/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по компетентност на Община Стара Загора за произнасяне по реда на чл.66, ал.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на определението в нарушение и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят поддържа че доколкото в случая като основание за издаване на фиша се сочели разпоредби от два нормативна акта – чл.186, ал.3 от ЗДвП и чл.66, ал.3 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, неправилно съдът е приел, че в случая се касаело за процедура по чл.66, ал.2 от цитираната наредба и е върнал делото на АНО като му е предоставил възможност да поправи производството по издаване и обжалване на фиша. Въпросът относно правилната правна квалификация бил такъв по същество и е следвало да бъде разгледан с финалния съдебен акт, а не да се връща преписката за изпълнение на процедура, която съдебният състав приема, че е следвало да бъде извършена.  

 

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Частната жалба е подадена в срок от страна с право и интерес от обжалване на прекратителен съдебен акт, поради което е  процесуално допустима. Разгледана по същество,  се явява неоснователна.

Производството по АНД № 2248/ 2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на П.Х.К. против фиш № 16165 от 13.07.2017г., съставен от ст.полицай при ОД на МВР – Стара Загора, с който е наложена глоба в размер на 50лв., на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП и във връзка с чл.66, ал.3 и чл.63, ал.1, т.8 от Наредба за ОРИПСОП на територията на община Стара Загора, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. 

С обжалваното Определение № 1096/ 14.08.2017г. Старозагорският районен съд е прекратил производството по АНД №2248/2017г. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на Община Стара Загора за произнасяне по реда на чл.66, ал.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора /Наредбата/. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният фиш е издаден на основание чл.66, ал.3 от Наредбата, даваща възможност да се състави фиш в отсъствието на нарушителя при спазване на съответните законови правила. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от същата наредба обаче оспорването на издадения фиш се извършвал пред АНО, като не е предвидено такова оспорване да се прави пред съд. Едва в случай на издадено впоследствие наказателно постановление, същото подлежало на съдебен контрол по реда, предвиден в ЗАНН.

Настоящият състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното определение е правилно.

В случая подадената до Районен съд – Стара Загора жалба следва да се приеме като такава, изразяваща несъгласието на нарушителя с вмененото му нарушение и обективираща както оспорване на извършването на нарушението, така и отказ да се плати наложената за това нарушение глоба. Съгласно изискванията както на чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.66, ал.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора /доколкото като правни основания за издаване на фиша се сочат разпоредби от тези два нормативни акта - чл.186, ал.3 ЗДвП и чл.66, ал.3 от Наредбата/, така и съобразно общата разпоредбата на чл. 39, ал.3 от ЗАНН,  ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. В случая не е съставен АУАН и няма образувано административно наказателно производство и съответно издаден санкционен акт по чл. 59, ал.1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, а делото, като преписка, следва да се изпрати  по компетентност на Община Стара Загора, за довършване на административнонаказателното производство.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 235 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1096/ 14.08.2017г., постановено по АНД № 2248/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                                    2.