О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 39                                                      29.11.2017г.                          град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                  Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                                Членове:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

              

              МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова ЧКАНД № 428 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по частна жалба на Х.К.К., подадена чрез пълномощника му адв.Петко К., против Определение № 1330/ 27.09.2017г., постановено по АНД № 2807/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по компетентност на Община Стара Загора за произнасяне по реда на чл.66, ал.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на определението в нарушение и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят поддържа че доколкото в случая като основание за издаване на фиша се сочели разпоредби от два нормативна акта – чл.186, ал.3 от ЗДвП и чл.66, ал.3 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, неправилно съдът е приел, че в случая се касаело за процедура по чл.66, ал.2 от цитираната наредба и е върнал делото на АНО като му е предоставил възможност да поправи производството по издаване и обжалване на фиша. Въпросът относно правилната правна квалификация бил такъв по същество и е следвало да бъде разгледан с финалния съдебен акт, а не да се връща преписката за изпълнение на процедура, която съдебният състав приема, че е следвало да бъде извършена.  На следващо място поддържа, че направеният от съда извод за необжалваемост на съставения му фиш за налагане на глоба, противоречи на чл.47 и чл.52, т.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария жалбоподателят има право на жалба против процесния фиш.

 

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Частната жалба е подадена в срок от страна с право и интерес от обжалване на прекратителен съдебен акт, поради което е  процесуално допустима. Разгледана по същество,  се явява неоснователна.

Производството по АНД № 2807/ 2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Х.К.К. против фиш за налагане на глоба № 17317 от 04.09.2017г., съставен от ст.полицай при ОД на МВР – Стара Загора, с който е наложена глоба в размер на 20лв., на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП и във връзка с чл.66, ал.3 и чл.63, ал.1, т.8 от Наредба за ОРИПСОП на територията на община Стара Загора, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. 

С обжалваното Определение № 1330/ 14.08.2017г. Старозагорският районен съд е прекратил производството по АНД №2807/2017г. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на Община Стара Загора за произнасяне по реда на чл.66, ал.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора /Наредбата/. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният фиш е издаден на основание чл.66, ал.3 от Наредбата, даваща възможност да се състави фиш в отсъствието на нарушителя при спазване на съответните законови правила. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от същата наредба обаче оспорването на издадения фиш се извършвал пред АНО, като не е предвидено такова оспорване да се прави пред съд. Едва в случай на издадено впоследствие наказателно постановление, същото подлежало на съдебен контрол по реда, предвиден в ЗАНН.

 

Настоящият състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното определение е правилно.

 

Подадената до Районен съд – Стара Загора жалба следва да се приеме като такава, изразяваща несъгласието на нарушителя с вмененото му нарушение и обективираща както оспорване на извършването на нарушението, така и отказ да се плати наложената за това нарушение глоба. Съгласно изискванията  на чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.66, ал.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора /доколкото като правни основания за издаване на фиша се сочат разпоредби от тези два нормативни акта - чл.186, ал.3 ЗДвП и чл.66, ал.3 от Наредбата/, а така също и съобразно общата разпоредбата на чл. 39, ал.3 от ЗАНН,  ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. В случая не е съставен АУАН и няма образувано административно наказателно производство, и съответно издаден санкционен акт по чл. 59, ал.1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, а делото като преписка, следва да се изпрати  по компетентност на Община Стара Загора, за довършване на административнонаказателното производство.

Едва след изчерпване на нормативно регламентирания процесуален ред за оспорване на извършеното от Х.К.К. нарушение и в случай, че бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и съотв. издадено наказателно постановление, жалбоподателят разполага с възможност да обжалва административнонаказващия акт по съдебен ред. Поради това и не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че необжалваемостта на съставения му фиш за налагане на глоба противоречи на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на чл.13 от КЗПЧОС.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 235 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1330/ 27.09.2017г., постановено по АНД № 2807/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                                    2.