О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

              

№9                                      02.03.2018 год.                          град Стара Загора

 

         Старозагорският административен съд, в закрито заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря ……. и в присъствието на  прокурора …… като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев ЧКНАД №123 по описа  за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по частна жалба на Х.К. ***, чрез пълномощника си по делото адв. П. К. против Определение от 25.01.2018 год., постановено по АНД №276/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по компетентност на Областна дирекция на МВР Стара Загора за произнасяне по реда на чл.39, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на определението в нарушение и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят поддържа че България е член на Европейския съюз и е приложима Хартата на основните права на Европейския съюз, като в чл.47 от същата е всеки един има право на защита от съда, ако счита, че неговите права са накърнени.  Твърди също така, че обжалваното определение противоречи и на Решение №1/2012 год. по Конституционно дело №10/2011 год., тъй като в случая не се касае за съставянето на фиш в присъствието на водача, в който случай единствено влизат в сила изискванията на чл.39 от ЗАНН, а не на такъв фиш, който е съставен в отсъствието на водача. Според жалбата, в този случай издаденият фиш подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

 

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от страна с право и интерес от обжалване на прекратителен съдебен акт, поради което е  процесуално допустима. Разгледана по същество,  се явява неоснователна.

Производството по АНД №276/2018 год. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Х.К.К. против фиш серия М, №0994429 от 11.01.2018 год., съставен от младши автоконтрольор при ОД на МВР – Стара Загора, с който е наложена глоба в размер на 20.00 лв., на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП и във връзка с чл.183, ал.2, т.1 от същия закон, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. 

С обжалваното Определение от 25.01.2018 год. Старозагорският районен съд е прекратил производството по АНД №276/2018 год. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на ОД на МВР Стара Загора за произнасяне по реда на чл.39 от ЗАНН. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният фиш е издаден на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП, даваща възможност да се състави фиш в отсъствието на нарушителя при спазване на съответните законови правила. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН обаче оспорването на издадения фиш се извършвал пред АНО, като не е предвидено такова оспорване да се прави пред съд. Едва в случай на издадено впоследствие наказателно постановление, същото подлежало на съдебен контрол по реда, предвиден в ЗАНН.

Настоящият състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното определение е правилно.

В случая подадената до Районен съд – Стара Загора жалба следва да се приеме като такава, изразяваща несъгласието на нарушителя с вмененото му нарушение и обективираща както оспорване на извършването на нарушението, така и отказ да се плати наложената за това нарушение глоба. Съгласно изискванията   на чл.186, ал.3 от ЗДвП, а така също и съобразно общата разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН,  намираща приложение на основание чл.189, ал.14 от ЗДвП, ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. В случая не е съставен АУАН и няма образувано административно наказателно производство, и съответно издаден санкционен акт по чл.59, ал.1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, а делото, като преписка, следва да се изпрати  по компетентност на ОД на МВР Стара Загора, за довършване на административнонаказателното производство, чрез съставянето на акта за установяване на административно нарушени и издаването на наказателно постановление, което вече подлежи на съдебен контрол. Именно чрез този съдебен контрол, ще се гарантира и адекватното упражняване на правото на защита на наказаното лице, респективно спазването на посочените в жалбата разпоредби от Хартата. Поради това и не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че необжалваемостта на съставения му фиш за налагане на глоба противоречи на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл.235 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 25.01.2018 год., постановено по АНД №276/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                                    2.