О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358 22.12.2015г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 471 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е.А.Д. *** против Заповед № 258/ 20.10.2015г. на Председателя на Районен съд – Раднево, с която на основание чл.80, ал.1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, чл.2, ал.10 и ал.11 от Правилата за определяне и изплащане на суми за облекло на магистратите, е наредено от Е.А.Д. да се изиска доброволно да изплати на РС Раднево сумата от 782,30лв., която му е недължимо платена като сума за облекло за 2014г., в срок от 02.11.2015г. до 07.11.2015г., както и в същия срок да получи 2бр.трудови книжки и да върне служебната си карта. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като се твърди, че същата е издадена на негодни правни основания, а посочените фактически основания са неясни, противоречиви и некоректни. Направено е и оплакване за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на оспорения акт, поради лишаване на жалбоподателя от възможността да вземе участие в административното производство, като изрази становище и направи възражение. По тези доводи се иска отмяна на обжалваната заповед.

По делото е представен писмен отговор от Административния ръководител – Председател на Районен съд Раднево, с които оспорва жалбата като недопустима. Излага съображения за липса на годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

След преценка на материалите по делото съдът намира оспорването за процесуално недопустимо, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване, а това са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

По своята правна същност оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 258/ 20.10.2015г. на Председателя на Районен съд – Раднево, не представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК.

Със същата е разпоредено „от Е.А.Д. да се изиска доброволно да изплати сумата от 782,30лв. на РС Раднево, която му е недължимо платена като сума за облекло за 2014г.”, в срок от 02.11.2015г. до 07.11.2015г., както и в същия срок да получи 2бр.трудови книжки и да върне служебната си карта. Органът се е позовал на решение на Комисията по правни въпроси към ВСС, протокол №29/05.10.2015г, т.1.1.-„дължи връщане на средствата пропорционално на неотработеното време, т.е.дължи сума в размер на 782.30лв” е представена справка за изчисленията.

От обективираното в заповедта волеизявление е видно, че то не поражда задължения, не накърнява права и законни интереси на жалбоподателя. Същото няма за ефект да въздейства едностранно и непосредствено върху правната му сфера, напротив насочва същия към доброволно изпълнение. С оглед насочеността на разпоредените с обжалваната заповед правни последици, същата има за адресат служители на Районен съд Раднево, които да предприемат нужните действия за нейното изпълнение. Волеизявлението на Председателя на районен съд Раднево в случая не е израз на властнически правомощия, а има вътрешно служебен характер, направено е в качеството му на административен ръководител на орган на съдебната власт, съгласно чл.167 ал.1 т.4 вр.с чл.80 ал.1 т.1 от ЗДС и като представляващ работодателя по смисъла на §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда(КТ).

На следващо място, визираното като неизпълнено парично задължение на жалбоподателя спрямо РС — Раднево не е елемент от административно материално правоотношение между тях. Същото се сочи възникнало от юридически факти във връзка с изпълнението на трудовото правоотношение. Съгласно чл.229 от ЗСВ за неуредените въпроси в раздел V на Глава девета от ЗСВ /в който попада и чл.221 от закона, регламентиращ ежегодното изплащане на съдиите, прокурорите и следователите на средства за облекло/, се прилага Кодексът на труда. Реда и условията за изплащането на тези средства са подробно регламентирани в Правилата за определяне и изплащане на суми за облекло на магистрати, приети от ВСС. С оглед пораждащия фактически състав, визираното в заповедта неизпълнено задължение и което жалбоподателят чрез жалбата си цели да опровергае е елемент от гражданскоправно, а не административно правоотношение. С оглед на изложеното, за жалбоподателя не е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на заповедта по смисъла на чл.159 т.4 от АПК, доколкото с отмяната й не би постигнал търсената защита на твърдяното субективно материално право.

Доколкото нито в ЗСВ, нито в приетите Правила за определяне и изплащане на суми за облекло на магистрати е предвиден реда по който следва да се възстановяват неоснователно получени суми по чл.221 от ЗСВ, следва да намерят приложение разпоредбите на КТ и изобщо на гражданското законодателство. В този смисъл възникналият спор подлежи на разглеждане в исково производство пред общите съдилища.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, като подадена срещу акт който не подлежи на съдебно оспорване и при липса на правен интерес, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.А.Д. *** против Заповед № 258/ 20.10.2015г. на Председателя на Районен съд – Раднево, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 471/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: