Р Е Ш Е Н И Е № 119

гр.Стара Загора, 10.07.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на десети юни

през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 17 по описа за 2013 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на раздел ІІ от глава петнадесета на АПК „Защита срещу неоснователни бездействия” - чл. 256 АПК.

Образувано е по жалба на М.Г.Х. ***, 2-Г група, с която е направено искане да бъде осъден Началникът на Затвора – Стара Загора да извърши действия, произтичащи от разпоредбата на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, за чието извършване е подал жалба на 30.12.2013г, а именно да изпрати по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС /за сметка на Затвора гр.Стара Загора/ писмо от 27.12.2013г, адресирано от Х. до ЕСПЧ.

Ответникът – Началник на Затвора Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тенева оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – като неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Х. е подал жалба вх.№ 2/ 03.01.2014г /датирана от него с 03.01.2014г/ до Началника на Затвора Стара Загора с искане началникът да установи, че не разполага със средства за пощенски разходи, след което да разпореди на инспектор „СДВР” на лишените от свобода от 2-Г група да не възпрепятства подаването и изпращането по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС на писмо от 02.01.2014г, адресирано до Президента на Република България и да стори нужното за своевременно изпращане за сметка на Затвора гр.Стара Загора на гореописаната кореспонденция.

Подал е жалба вх.№ 3/ 07.01.2014г /датирана от него с 07.01.2014г/ до Началника на Затвора Стара Загора с искане началникът да установи, че не разполага със средства за пощенски разходи, след което да разпореди на инспектор „СДВР” на лишените от свобода от 2-Г група да не възпрепятства подаването и изпращането по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС на писмо от 06.01.2014г, адресирано до Районен съд Пловдив и да стори нужното за своевременно изпращане за сметка на Затвора гр.Стара Загора на гореописаната кореспонденция.

Подал е жалба вх.№ 4/ 09.01.2014г /датирана от него с 09.01.2014г/ до Началника на Затвора Стара Загора с искане началникът да установи, че не разполага със средства за пощенски разходи, след което да разпореди на инспектор „СДВР” на лишените от свобода от 2-Г група да не възпрепятства подаването и изпращането по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС на писмо от 08.01.2014г, адресирано до Комисия за защита от дискриминация и да стори нужното за своевременно изпращане за сметка на Затвора гр.Стара Загора на гореописаната кореспонденция.

Предмет на настоящото производство е подадената от Х. жалба вх.№ 6/ 09.01.2014г /датирана от него с 20.12.2013г/ до Началника на Затвора Стара Загора с искане началникът да установи, че не разполага със средства за пощенски разходи, след което да разпореди на инспектор „СДВР” на лишените от свобода от 2-Г група да не възпрепятства подаването и изпращането по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС на писмо от 27.12.2013г, адресирано до ЕСПЧ и да стори нужното за своевременно изпращане за сметка на Затвора гр.Стара Загора на гореописаната кореспонденция.

Всички жалби са разпределени на г-жа Н.Иванова – инспектор ІІг салон за извършване на проверка, видно от резолюциите на Началника на затвора, поставени върху горния десен ъгъл на жалбата. Върху самите жалби е вписана и констатацията на проверяващия служител, че е неоснователна „на основание чл.90, ал.5 от ЗИНЗС”.

Конкретно за жалба вх.№ 6/ 09.01.2014г Началникът на Затвора гр.Стара Загора е поставил резолюция “К.Д.” /към дело/ на 15.01.2014г, видно от справка Зд №52/ 2002г от 05.06.2014г, подписана от Началника на Затвора Стара Загора. От този документ се установява също, че за периода 27.12.2013г-09.01.2014г в регистрите по чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС на Затвора Стара Загора няма заведено писмо с адресат ЕСПЧ и подател лишеният от свобода Х.. С декларация вх.№ 11/ 30.01.2014г и № 30/ 18.02.2014г жалбоподателят обявява гладна стачка поради неизпращане на кореспонденцията му за сметка на затвора.

От справка с дата 22.04.2014г, изготвена от главния счетоводител на Затвора Стара Загора се установява, че за периода от 27.12.2013г до 22.04.2014г Х. не е получавал пощенски записи и разполага със сумата 0.21лв.

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена директно в Административен съд Стара Загора, изпратена по пощата в запечатан плик по реда на чл.75, ал.3 от ППЗИНЗС, облепен с пощенски марки. Видно от направеното отбелязване собственоръчно от Х. върху самия пощенски плик, жалбата е предадена за изпращане на 09.01.2014г.

По делото са приложени Правила за документооборота, деловодната и архивна дейност в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на жалбата с оглед нейното депозиране в срока по чл.256 от АПК е окончателно разрешен с Определение № 4624/ 03.04.2014г по адм.д.№ 3790/ 2014г, ІV отд, ВАС.

Предмет на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, които той длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Нормата е относима само към фактически действия, при които не се произнася волеизявление и не се постановява административен акт.

Предвид посочената по-горе правна регламентация в настоящето производство следва да се установи: 1. съществувало ли е задължение за Началника на Затвора Стара Загора по силата на закона да извърши твърдяните в жалбата фактически действия (да изпрати кореспонденцията на Х. за сметка на затвора), 2. направено ли е искане от страна на Х. за извършването им и 3. ако е направено - извършени ли са същите в 14-дневен срок от направеното искане до компетентния за това орган.

В разпоредбата на чл.90 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на затвора. Уредено е също, че пощенските разходи за кореспонденция на тези лица е за тяхна сметка, а за тези от тях, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Също така разпоредбата предвижда, че молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако съдържат нови обстоятелства.

В контекста на тази нормативна уредба е безспорно правото на лишения от свобода да подава заявления, молби и жалби, които при доказана липса на средства у подателя трябва да се придвижват до адресата за сметка на затвора. Освен това тези документи задължително следва да бъдат регистрирани и администратирани по силата на чл. 15 от Правилата за документооборота, деловодната и архивна дейност в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби, съгласно която на регистрация подлежат всички входящи, вътрешни и изходящи документи, получени по пощата, чрез куриер, на ръка, по факс и чрез официалната електронна поща.

По делото не се събраха допустими доказателства за наличието на действително съществуваща и депозирана от М.Х. кореспонденция - писмо от 27.12.2013г до ЕСПЧ. Представеното от ответника писмено доказателство в тази връзка /т.1 от справка Зд №52/ 2002г от 05.06.2014г, подписана от Началника на Затвора Стара Загора/ не е оспорено и е включено в доказателствения материал. Видно от представеното копие от дневника за завеждане на молби и жалби, там не фигурират писма от Х. до Президента на РБ, до Районен съд Пловдив и до Комисия по защита от дискриминация, за които той твърди, че също не са изпратени за сметка на затвора и за които е подал жалби вх. № 2/ 03.01.2014г, 3/ 07.01.2014г и 4/ 09.01.2014г.

Не е без правно значение и обстоятелството, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена от Х. по пощата в запечатан плик, облепен с пощенски марки.

При това положение твърдяното поведение на административния орган не попада в хипотезата на чл. 256 от АПК, обосноваваща защита срещу бездействието на компетентния орган кореспонденцията на Х. от 27.12.2013г до ЕСПЧ да бъде изпратена за сметка на затвора поради обстоятелството, че подателят не разполага със средства. При липсата на надлежни доказателства /писмени или гласни/, които да удостоверяват действителното съществуване на пощенска пратка, адресирана от Х. до ЕСПЧ и подадена на 27.12.2013г по надлежния ред, както и на липса на средства за закупуване на пощенски марки, не може да се приеме, че ответникът е бил длъжен да я изпрати по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС.

По тези съображения искането му за осъждане на Началника на затвора Стара Загора да я изпрати до адресата за сметка на мястото за лишаване от свобода е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ИСКАНЕТО на М.Г.Х. ***, 2-Г група, за осъждане на Началника на Затвора – Стара Загора да извърши действия, произтичащи от разпоредбата на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, за чието извършване е подал жалба на 30.12.2013г, а именно да изпрати по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС /за сметка на Затвора гр.Стара Загора/ писмо от 27.12.2013г, адресирано от Х. до ЕСПЧ.

Решението подлежи на касационо обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: