Р
Е Ш Е Н И Е № 244
гр.Стара Загора, 22.12.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на осемнадесети
ноември
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков ,
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 45 по описа за 2014 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от П.М.Н. *** против Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи
/ОД на МВР/ гр.Стара
Загора
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 1647.80лв и неимуществени вреди в размер на 1000лв. От
изложението в исковата молба и направеното уточнение в съдебно заседание на
14.10.2014г се установява, че претенцията се основава на причинени вреди
от незаконосъобразни действия на полицейски органи от подразделение „Заведение за отрезвяване”
при отдел „ООРП”-ОДП Стара Загора, изрязващи
се в задържане и настаняване в изтрезвителното отделение на МВР Стара Загора на
15.02.2007г., в резултат на което пропуснал
възможността да участва и да ангажира
доказателства по гр.д.№ 364/ 2006г по описа на Районен
съд Стара Загора. С молба от 25.11.2014г претендира за
направените по делото пътни и дневни разходи.
Ответникът - Областна дирекция на МВР Стара Загора, с
подаден писмен отговор оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и
недоказан. Излага съображения, че по делото не е установено незаконосъобразно
поведение на служители от ОД на МВР Стара Загора, а напротив – самият ищец е
нарушил обществения ред на 15.02.2007г. При отхвърляне на иска претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
По отношение на ищеца П.М.Н. е издадена Заповед рег. № 106/ 15.02.2007 г. от С.Д.Д., на длъжност полицай-ст.полицай
/ХФ/ в СЗ „ЕК и ЗО”, подразделение „Заведение за отрезвяване”
при отдел „ООРП”-ОДП Стара Загора, с която на основание
чл. 78, ал.1 от ЗМВР на 15.02.2007г в 09.25ч е настанен за срок от
24 часа в СЗ „ЕК и ЗО”, подразделение „Заведение за отрезвяване”
гр.Стара Загора.
По
делото е представена като доказателство докладна записка от 15.02.2007,
изготвена от Д.Г. и Ж.Ж. – полицейски органи при СПООР-РПУ Стара Загора, в
която е отразено предложение за настаняване на П.Н. в заведение за отрезвяване.
Като мотив е посочено нарушаване на обществения ред след употреба на алкохол
като ищецът се опитвал да проникне в сградата на Районен съд Стара Загора и
влязъл в пререкание със служител на „Охрана на съдебната власт”. Отказал да
бъде тестван за алкохол. В представената Карта за пребиваване в заведение за
отрезвяване лекар е отбелязал, че Н. е признал консумация на алкохол, има
несигурна походка и забавен говор, а поставената диагноза е „алкохолно
опиване”.
Разпитан в качеството на свидетел дежурният
по отрезвител на 15.02.2007г С.Д. заявява, че към момента на приема на ищеца в
заведението за отрезвяване е бил на крака, с несигурна походка и забавен говор.
Отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта, но при
специализирания медицински преглед му била поставена диагноза „алкохолно
опиянение”.
От показанията на разпитания свидетел Калин
Клая се установява, че е присъствал на инцидента от 15.02.2007г пред сградата
на Районен съд Стара Загора, където с лицата Д.Д. и Илия Илиев щели да
свидетелстват по гражданско дело в полза на П.Н.. Според свидетеля само Д. е
употребил алкохол, но нито той, нито Н. са влизали в конфликт със служителите
от охраната на съда. Тъй като им бил отказан достъп до съда, Н. се обърнал по
телефона за съдействие към полицията. Пристигналите полицаи задържали и
откарали в заведение за отрезвяване ищеца и Д.Д..
Свидетелят Илия Илиев също твърди, че
само Д. е употребил алкохол, но всички свидетели не били допуснати в сградата
на съда. Счита, че поради дългогодишното си познанство с ищеца може да прецени
кога е пил алкохол.
Свидетелят
Д. признава, че двамата с ищеца са употребили алкохол във влака докато пътували
към гр.Стара Загора. Не си спомня да са създавали проблеми и даса нарушавали
обществения ред, но не били допуснати в сградата на съда, поради което ищецът
извикал полиция. Служителите на реда задържали него и П.Н. за 12 часа в отрезвителя.
Пристигналите
полицейски служители Ж.Ж. и Д.Г. свидетелства единодушно, че си спомнят
инцидента. Изпратени били по сигнал за нарушение на обществения ред пред
сградата на Районен съд Стара Загора за оказване на съдействие на съдебната
охрана. Заварили две лица във видимо нетрезво състояние, миришещи на алкохол и
настояващи да влязат в сградата, въпреки че им била обяснена забраната по
Вътрешния правилник на съда да се допускат лица в нетрезво състояние. Лицата им
били предадени от инспектор Х., чието разпореждане Н. и Д. отказвали да
изпълнят. Държали се агресивно като
единият заявил, че му провалят делото. Разпитан като свидетел, инспектор Х.Х. заявява,
че не си спомня случая.
По
делото са приети като доказателства Правила за вътрешния ред, пропускателния
режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, определени със Заповед №
ЛС-04-689/ 16.07.2008г на Министъра на правосъдието; Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 27.03.2007г на военен прокурор при
Пловдивска военноокръжна прокуратура и писмо изх.№ гр.д.№ 364/2006г от
18.09.2014г на Районен съд Стара Загора, от което е видно, че гр.д.№ 364/ 2006г
по описа на съда със страни П.М.Н. и Слави Стойков Филипив и предмет „неоснователно
обогатяване” е унищожено поради изтичане на срока за съхранение.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни
изводи:
Като взе предвид изложените
фактически обстоятелства и направените уточнения на исковата претенция
съдът счита, че е сезиран с обективно
съединени искове по
чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на административен орган.
Предявените
искове са допустими като предявени от
лице с правен интерес, срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК /ОДП
е организационна структура на МВР, съответстваща на ОД на МВР по действащия
ЗМВР/ и преди изтичане на давностния срок, считано от датата на преустановяване
на действията, за които се твърди, че са незаконосъобразни, до подаване на
исковата молба на 13.02.2012г.
Разгледани по същество, са неоснователни
и недоказани.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може
да се реализира
отговорността на държавата по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, когато вредите са причинени
от действие и/или бездействие, както се твърди
в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. Понеже
процесът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на ищеца е възложено
пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера
на предявената претенция.
Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България,
така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие"
следва да се разбира всяко
такова, извършено от държавен орган
или длъжностно лице, което не
е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не
произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение
на определена нормативна разпоредба.
В случая от ангажираните показания на свидетелите Д., Ж. и Г., които се потвърждават от
писмените доказателства, се установява недвусмислено, че на 15.02.2012г ищецът П.Н.
е употребил алкохол и понеже състоянието му е станало достояние на служителя от
„Съдебна охрана” на входа на съдебната сграда на Районен съд Стара Загора, не е
допуснат да присъства на насроченото заседание по гр.д. № 364/ 2006г по описа
на Районен съд Стара Загора. Агресивното му поведение с оглед неподчинение на
разпореждането на служителя Х. е станало причина да се намесят полицейски
органи, в резултат на което е постановено задържането му в заведение за
отрезвяване. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Клая и
Илиев, които не кореспондират с безспорните писмени доказателства по делото и
показанията на свидетеля С.Д., а и поради непосредствените си впечатления при
разпита на двете лица относно тяхната способност за реална преценка на
обстоятелствата.
Съгласно нормата на чл.391, т. 2 от ЗСВ, Главна дирекция „Охрана” осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната
власт при осъществяване на техните правомощия, което на практика
се осъществява чрез териториалните й звена. В разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗМВР /отм., бр. 53 от
27.06.2014 г., но действал към исковата дата/
като основна задача на МВР е предвидено опазване на обществения ред, а в чл.78, ал.1 от същия закон е разписано
правомощие на полицейските органи да настаняват в заведения за отрезвяване
лица, които поради употреба на алкохол или
на други упойващи вещества не могат да
контролират поведението си, нарушават обществения
ред или са
намерени на обществени места в безпомощно състояние. Нормативната регламентация е доразвита с Наредба № Iз-1935 от 25.10.2006 г. за организацията, функциите и дейността на заведенията
за отрезвяване, издадена от министъра на
вътрешните работи и министъра на здравеопазването,
обн., ДВ, бр.91 от
10.11.2006 г., в която чл.2 урежда условията за настаняване на лица - които поради употреба
на алкохол или на други
упойващи вещества не могат да
контролират поведението си, нарушават обществения
ред или са
намерени на обществени места в безпомощно състояние.
Анализът на събраните доказателства във връзка с приложимата нормативна
уредба води до извод, че в
случая не е установено
административно увреждане /административен деликт/ от длъжностни лица
при и по повод изпълнение на административна дейност - т. е. на управленска, властническа, публична дейност, за да са
налице законовите предпоставки за основателността на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Служителите на ответника са действали изцяло в съответствие със законовите
си правомощия и при правилна преценка на конкретната ситуация. По тази причина
от действията им не са произтекли страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания за задържаното лице, които да се характеризират като
причинени му неимуществени вреди. От друга страна, по
делото не са
представени никакви доказателства за размера на имуществените
вреди, претендирани като причинени от незаконосъобразни действия на служители
от ОД на МВР Стара Загора, нито за налична причинна
връзка между тези действия и твърдения вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е възложена на ищеца,
за което са му дадени изрични указания.
По тези съображения исковете за репариране
на имуществени и
неимуществени вреди на
ищеца, предявени
с правно основание чл.204 от АПК във връзка
с чл.1 от ЗОДОВ, подлежат на отхвърляне като
неоснователни и недоказани поради липса на
елементи от фактическия състав на отговорността.
При този изход на
спора на ищеца не се дължат разноски,
а искането на ответника за пприсъждане
на юрисконсултско възнаграждение е основателно по
смисъла на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и следва да се уважи.
Съобразно чл. 8,
т.2 от Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения така претендираното възнаграждение възлиза на 415.34 лв.
По делото разпитаният в съдебно
заседание на 28.10.2014г свидетел Д.Д. е направил искане в
срока по чл. 168 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за присъждане на
пътни разноски за явяването
си, за което е представил като доказателство ж.п.билет за пътуване от гр.София
до гр.Стара Загора. Доколкото не е събран депозит и
предвид изхода на спора, тези разноски в размер на 22.10лв следва да бъдат
заплатени от ищеца.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.М.Н. ЕГН
********** ***
против Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр.Стара Загора за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1647.80лв и неимуществени вреди в размер на 1000лв., причинени от незаконосъобразни действия на полицейски органи от подразделение „Заведение за отрезвяване”
при отдел „ООРП”-ОДП Стара Загора на
15.02.2007г, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.М.Н. ЕГН
********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Стара Загора
сумата 415.34 /четиристотин и петнадесет лв тридесет и четири ст/лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.М.Н. ЕГН
********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. ЕГН ********** *** сумата 22.10лв /двадесет и два лв и
десет ст/, представляваща разноски за явяване като свидетел.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: