Р Е Ш Е Н И Е

№ 146 13.07.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора М.Д.

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 178 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на ЕТ “ ГИТ- Г.Т.” със седалище и адрес на управление от гр.Стара Загора, ул.”Свещеник Г. Клисаров” № 1, ап. 1, представляван от Г.И.Т. чрез пълномощника му по делото адв. П.К., против изпълнителна агенция “ Главна инспекция на труда” гр. София, за заплащане на сумата от 1420.лева , представляваща, парично обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ на директорът на дирекция “ Инспекция по труда” гр. Стара Загора..

Първоначално искът е бил предявен пред Районен съд Стара Загора, който е приел, че делото не му е подсъдно, защото спорът е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с Определение от 19.02.2014г. по гр.д.№ 5126/ 2014г. е прекратил производството по делото като е изпратил същото на Административен съд Стара Загора С определение № 122/ 15.05.2014г. по адм.д.№ 178/ 2014г. Административен съд Стара Загора е повдигнал спор за подсъдност, а смесеният състав по чл. 135, ал. 4 от АПК с Определение № 58/ 30.07.2014г., постановено по адм.д.№ 45/ 2014г., е приел, че делото е подсъдно на Административен съд Стара Загора, тъй като в случая се претендират вреди в резултат на акт на административен орган при упражняване на неговите правомощия, а не на правозащитен орган по см. на чл.2 от ЗОДОВ, поради което съобразно чл.204, ал.1, вр. чл.203 от АПК и чл.1, ал.2 ЗОДОВ, съдопроизводственият ред за разглеждане на иск за вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен акт на административен орган, е по реда на АПК.

В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 1182/ 28.12.2012г., постановено по АНД № 1828/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд е потвърдено НП № 24-2402960/ 28.03.2012г. на директора на дирекция “ Инспекция на труда “ гр. Стара Загора, като решението на въззивния съд е отменено с Решение № 152/ 19.04.2013г., постановено по КАНД №138/ 2013г. на Старозагорския административен съд. За представителство в съдебното производство пред Районен съд Стара Загора и пред Административен съд Стара Загора ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокати, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. във въззивното производство и 1020лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Той бил заплатил държавна такса в размер на 50 лева, бил направил и транспортни разходи за да осъществи защитата си. Ищецът счита, че тези заплатени суми в общ размер на 1420 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на директора на дирекция “ Инспекция по труда” гр. Стара Загора . Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника да заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 1420 лева, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът изпълнителна агенция “ Главна инспекция по труда” гр. София, чрез процесуалния си представител по делото оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. Поддържа, че не са налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищеца. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, държавна такса и транспортни разноски по повод проведеното административнонаказателно съдебно производство не представлява вреда, произтичаща от незаконосъобразен административен акт, а се следва на договорно основание. Позовава се и на това, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, поради което те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление НП № 24-2402960/ 28.03.2012г., издадено от директора на дирекция “ Инспекция на труда “ гр. Стара Загора , на ищеца е наложено административно наказание “ имуществена санкция “ в размер на 20 000 лева, за нарушение на 402,ал.2 от КТ. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №1828/ 2012г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 1182/ 28.12.2012г., с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление НП № 24-2402960/ 28.03.2012г . Въззивното решение на Старозагорския районен съд е било обжалвано от едноличния търговец пред Административен съд Стара Загора, който с Решение № 152/ 19.04.2013г., постановено по КАНД №138/ 2013г. е отменил първоинстанционното решение и е отменил оспореното наказателно постановление

Видно от приложените към настоящото дело АНД № 1828/ 2012г. по описа на районен съд Стара Загора и КАНД № 138/ 2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора е, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 25.10.2012г. с адв.Милена Д. за процесуално представителство по АНД № 1828/ 2012г.на Старозагорския районен съд с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300лв. /лист 33 от АНД № 1828/ 2012г./, а за осъществяване на процесуална защита пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие № 045938 от 15.02.2013г. и представения касов бон от 28.03.2013, съгласно който договореното възнаграждение в размер на 1020в. е било заплатено също след приключване на съдебното дирене на 21.03.2013 година . Представен е документ за платена държавна такса в размер на 50 лева / лист 13 от анд № 1828/2012 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора и фискални бонове за платено гориво в общ размер на 49,99 лева.

По въззивното и по касационното административнонаказателно дело не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице частично основателно по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение и изцяло неоснователна по отношение за вреди от платена държавна такса и направени транспортни разходи..

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление НП № 24-2402960/ 28.03.2012г на директора на дирекция на “ Инспекция по труда” гр. Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за първата инстанция. Направените от ЕТ “ ГИТ- Г.Т.”*** разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 24-2402960/ 28.03.2012г на директора на дирекция на “ Инспекция по труда” гр. Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 24-2402960/ 28.03.2012г на директора на дирекция на “ Инспекция по труда” гр. Стара Загора

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от едноличния търговец иск срещу изпълнителна агенция “ Главна инспекция по труда” гр. София е доказан по основание по отношение на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложения в оригинал договор за правна защита и съдействие от 25.102012 г. / лист 34 от анд. № 1828/ 012 г. по описа Старозагорски районен съд се явява доказана в размера от 300 лева . Видно от договор за правна помощ и съдействие №045938 от 18.02.2013 г. едноличният търговец се е договорил с АС “ Петрунова, Цонева и Андреева” да го представляват по кнад № 138 по описа за 2013 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Съдебното производство по това дело е приключило на 21.03.2013 година , а договореният адвокатски хонорар е заплатен едва на 28.03.2013г. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. Изразено е становище, че изводът за присъждане само на реално платените разноски за адвокатско възнаграждение не противоречи на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение до приключване на делото в зависимост от неговия изход по договаряне на страната и нейния процесуален представител, но не предпоставя разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 78 ГПК. Това възнаграждение трябва да е заплатено предварително преди приключване на съдебните дирения.Тогава то било имало характера на реално претърпява вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото на ищеца, чрез заплащане на суми по водене на процеса Затова по-късното плащане не може да се квалифицира като претърпяна от ищеца вреда във връзка с воденото дело. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство /въззивно/ по обжалване на НП отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. ,до размера от 300 лева, а в останалата част до размера на 1320 лева , исковата претенция за вреди от изплатено адвокатско възнаграждение се явява недоказана.

По отношение на заплатената държавна такса в размер на 50 лева в тази си част исковата претенция се явява неоснователна. Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по ЗАНН и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.

В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски и такси на страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. В производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса, Тази такса се явява недължимо платена , а съгласно разпоредбата на 4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.. При тази законова регламентация е недопустимо по реда на ЗОДОВ да се претендира за обезвреда за неправилно внесена от жалбоподателя държавна такса, тъй като в Закона за държавните такси съществува специален ред за връщането й. В този смисъл претенцията за заплащане на сумата от 50 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от платена държавна такса за водене на производството се явява неоснователна.

Неоснователна е претенцията за присъждане на разноски за транспортни разходи. При липсата на легално определение на понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват такива разноски.във връзка с водене на делото по отмяна на НП и не подлежи на обезвреда по реда на ЗОДОВ.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от ЕТ “ ГИТ- Г.Т.”*** срещу изпълнителна агенция “ Главна дирекция “ Инспекция по труда “гр. София е частично основателен до размера от 300 лева и се явява неоснователен до претендирания размер от 1420 лева

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответника следва да заплати на ищеца сумата от 161, 90 лв., от които 56,80 лв. платена държавна такса и 105,10лв. – възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част на иска

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “ Главна инспекция по труда” гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на ЕТ “ ГИТ- Г.Т.” със седалище и адрес на управление от гр.Стара Загора, ул.”Свещеник Г. Клисаров” № 1, ап. 1, представляван от Г.И.Т. ” № 38, ет.3, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от едноличния търговец имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № 24-2402960/ 28.03.2012г., издадено от директора на дирекция “ Инспекция на труда “ гр. Стара Загора, изразяващи се в направени по АНД № 1828/ 2012г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски за заплатено адвокатско възнаграждение., като отхвърля иска до претендирания размер от 1420 лв, като неоснователен

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “ Главна инспекция по труда” гр. София Община Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на ЕТ “ ГИТ- Г.Т.” със седалище и адрес на управление от гр.Стара Загора, ул.”Свещеник Г. Клисаров” № 1, ап. от 161,90лв /сто шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: