Р Е Ш Е Н И Е

№ 14 10.02.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 244 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на С.Б.С. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му –адв.Д.Г., против Заповед № РД-474 / 20.05.2014г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури(ИАРА), с която на С.Б.С., в качеството му на „главен инспектор”, отдел „Рибарство и контрол” —Стара Загора към ИАРА, е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна по съображения, че не било посочено точно кое е лицето допуснало твърдяното нарушение и кои разпоредби е нарушило. Отправя искане за отмяна на обжалваната заповед, като претендира и присъждане в негова полза на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури(ИАРА) гр.София, в представен на основание чл.163 ал.2 от АПК писмен отговор (л.55 по делото) и в съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, заема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, вкл.при осигуряване възможност за реализиране правото на защита на наказаното лице. Счита, че дисциплинарното наказание съответства на установеното нарушение на служебните задължения на С., каквото било категорично доказано от събраните обяснения на всички лица- свидетели на случая или участвали в него. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното по административно-правния спор:

С.Б.С. *** към датата на издаване на оспорената заповед е държавен служител, заемащ длъжност „главен инспектор” „Рибарство и контрол” в отдел „Рибарство и контрол”- Стара Загора, Главна дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

На 28.02.2014г на С. е връчена длъжностната характеристика (л.103 и сл. от делото), в която е онагледено мястото на длъжността в структуратана организацията, задълженията, функциите и отговорностите, с които е свързано изпълнението й. Видно е, че главния инспектор е непосредствено подчинен на началника на отдел „Рибарство и контрол” (РК), в р.VІІІ изисква взетите решения да бъдат одобрявани от прекия ръководител и началник отдел „РК” и главен директор ГД „РК”. Съгласно раздел V сред основните задължения на главния инспектор са: осъществяване на оперативни функции по надзор и контрол върху стопанския и любителския риболов и аквакултурите; контрол върху спазването на правилата за отговорен риболов; опазването на рибните ресурси; съставяне на актове за установяване на административни нарушения; познаване и спазване на нормативната уредба в областта на рибарството, както и на правилата, установени с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Етичния кодекс за поведение на служителите в ИАРА и пр.

Производството в случая е било образувано по докладна записка на началника на отдел „РК” Стара Загора- Есхин Вълева (изх.№Z-3668/25.03.2014г на л.8), съдържаща предложение за отстраняване от служба на С.С. поради това, че на 21.03.2014г, вечерта пребивавал на яз.Копринка без да му е възлагала проверка там, в риболовна лодка на лице, известно като нарушител на ЗРА и с цел риболов. Подробно се описва случилото се на въпросната дата -21.03.2014г/петък/, когато в работно време служителите планирали извършването на проверки на яз.Копринка през следващите, почивни дни (23.03.2014г-неделя). Същевременно, за вечерта на 21.03.2014г, без да уведоми другите, началничката възложила на служителя Стефан Тодоров да извърши проверка на този язовир заедно с доброволци от спортен клуб „Загорка”, вкл.Атанас Аргиров и други лица.

В хода на извършваната проверка Тодоров и доброволците установили незаконни риболовци в местност „Чифликарда”, на яз.Копринка и в момента, когато им съставяли акт за нарушение, пристигнал с колата си Милен Бонев—познат като един от „големите бракониери”. Същия им съобщил, че очаква да пристигнат служителите от ИАРА „Светлин, С. и Христов”, т.е.Светлин Косев, С.С.(настоящ жалбоподател) и Христо Христов. По сведения на очевидеца Ст.Тодоров, Бонев заявил, че язовирът бил вече разпределен на „територии”, като „всеки от тукашните служители на ИАРА си има територия, на която неговите бракониери си пускат мрежи”.

По време на разговора в близост до мястото, където стоели, пристигнала кола с лодка, която спряла на известно разстояние и след като част от хората в колата пуснали лодката във водата и се качили в нея/които впоследствие се оказват посочените служители от ИАРА, сред които и С./, колата се приближила. От нея слязъл „Слави” (Слави Иванов Славов)- другия „бракониер”. В разговор между бракониерите Милев Бонев и Слави Иванов, последният казал: „ИАРА-та са с нас”, а след като Стефан Тодоров се легитимирал като служител, Слави отрекъл да познава хората в лодката, които преди малко слезли от неговата кола. Тодоров звъннал на колегите си, които разбрал, че са в лодката, като единия не вдигал мобилния си телефон. След известно време лодката се приближила и те слезли, като изглеждали гузни. С.С. и Светлин Косев обвинили колегата си Тодоров, че не им е казал за проверката и че мрежите не били тук, а някъде другаде. Христов не пожелал да слезе от лодката. След час и половина обход на язовира, без да установят „нарушители” С., Косев и Христов закачили лодката на колата на Слави Иванов и се прибрали обратно с него. Обстоятелството, че тримата служители в ИАРА —Светлин Косев, Христо Христов и С.С. /настоящ жалбоподател/ са били същата вечер на язовира без да уведомят прекия си началник за това, заедно с бракониер и в негова риболовна лодка, дало повод на началник—отдел Вълева да счита, че целта им не е била проверка, а риболов. Посочените действия, според Началник отдел „РК”-Стара Загора, били насочени срещу ефективния и законосъобразен контрол, осъществяван от ИАРА и накърняващ доверието в институцията, поради което е направено предложение до Главния директор на Главна дирекция „РК”-ИАРА тримата служители, сред които и жалбоподателя, да бъдат отстранени от служба в отдел „РК”-Стара Загора.

Към докладната са приложени обясненията, дадени на 24.03.2014г от Стефан Тодоров, Атанас Аргиров, С.С., Христо Христов, Светлин Косев и Милен Бонев. Съдържащите се в доклада на началник-отдел РК Стара Загора факти и обстоятелства изцяло кореспондират с подробните писмени обяснения по случая, дадени от свидетелите - очевидци Атанас Аргиров и Стефан Тодоров, на които било възложено извършването на въпросната проверка на язовира, както и от сведенията, съдържащи се в писмените обяснения, дадени от рибаря Милен Бонев (л.11,л.19 и на л.43). В обясненията си Стефан Тодоров, специалист по рибарство и контрол в ИАРА Стара Загора, подробно и последователно описва предприетата от него и доброволците проверка и последвалите събития, вкл.споделя разговора си с Милен Бонев, сочен като бракониер, че язовира е вече разпределен на територии, като „всеки от тукашните служители на ИАРА си има територия, на която неговите бракониери си пускат мрежи”. Сочи още, че „Славито, по прякор Бобито—стар бракониер с голямо досие” казал думите: „ИАРА-та са с нас”. Описва поведението на колегите си в лодката, вкл. на С.С. като израз на неудобство и срам „С. го беше срам дори да ме погледне”.

В писмените обяснения на тримата служители — Светлин Петков Косев, Христо Сашев Христов, С.Б. С. (на л.13—л.18), дадени на 24.03.2014г, т.е.в първия работен ден след случката, поддържат версията, че вечерта на 21.03.2014г те присъствали на язовир Копринка с цел да извършат проверка за незаконен риболов. Сигнал за проверката дал Светлин Косев като им се обадил в 18:30ч. Отишли и след като известно време дебнели, решили да проверят за мрежи във водата (според обясненията на Христов), а според обясненията на С.- решили да преминат на другия бряг. Затова отишли до с.Долно Сахране да вземат лодката, с която по принцип влизали за проверки (С., л.17). По делото не се оспорва, че се касае за лодката на Слави Иванов, който е с досие за незаконен риболов /„бракониерство”/. Въпросната вечер последният ги качил на джипа си, който бил с колесар и ги закарал на яз.Копринка, в местността „Чифликарда”, където те пуснали лодката му във водата и се качили в нея. Малко след това се видели с колегата си Стефан Тодоров и доброволците.

С писмо изх.№Z-4134 от08.04.2014г (л.23) Изпълнителния директор на ИАРА е поискал на основание чл.93 ал.1 от Закона за държавния служител, С.С. да даде обяснения, като отговори на следните въпроси: кой е разпоредил проверка в нощта на 21.03.2014г на яз.Копринка, какво е констатирано при нея, причините за предприемане на действия, несъгласувани с прекия ръководител, причините, довели до злоупотреба със служебна власт.

В отговор, постъпил с вх.№Z-4134 от 08.04.2014г, С. твърди, че не се сетил да уведоми началника си за проверката, тъй като бил нов служител, а и проверката била инициирана от колегата му Св.Косев. Сочи, че няма предварителен график, нито уточнени дати за проверки, работят на принципа на сигнали. След като колегата му се обадил и се приготвил, отишли на яз.Копринка, местност „Плачи могила”, като започнали да дебнат лицата, но те се прибрали в кемпера, а С. и колегата му се насочили към местността „Чифликарда”. Отрича да е злоупотребил със служебно положение.

С писмо №Z-4135 от 28.04.2014г /л.67и 68/ Изпънителния директор на ИАРА е поканил С. да се яви на 29.04.2014г от 11ч в Централното управление на ИАРА, за да изложи устно защитата, като няма спор, че последният не се е явил.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД-474 от 20.05.2014 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАРА, по отношение настоящия жалбоподател С.Б.С., „главен инспектор” в отдел „Рибарство и контрол”—Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”. Заповедта се основава на следните фактически констатации, съставлавящи описание на установените дисциплинарни нарушения:

С. не е изпълнил служебните си задължения да уведоми предварително началника си за предприетите от него действия, изразили се в пребиваването му на 21.03.2014г, вечерта, на язовир Копринка в риболовна лодка, не с цел проверка, а извършване на нерегламентиран стопански риболов съвместно с други нарушители на ЗРА (т.1 и т.2 от заповедта), както и поради неизпълнение на служебните задължения по надзор и контрол върху стопанския и любителския риболов, тъй като не съставил акт за нарушение при наличие на предпоставки за това и непознаване на правната уредба (т.3 от заповедта).

Неизпълнението на служебните задължения по предварително уведомяване на прекия началник се сочи в противоречие с въведеното в длъжностната характеристика задължение за вземане на решения след одобрението на същия, като подробно е посочено в заповедта и това, че извършването на стопаски риболов, какъвто е риболова с мрежи в язовир Копринка е забранено. Възпроизведени са разпоредбитена §1 т.28 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), съдържаща определение за стопански риболов и забраната за извършване на такъв в чл.17 от същия закон.

Според дисциплинарнонаказващият орган, неизпълнявайки служебните си задължения С. уронил престижа на ИАРА и създал предпоставки за съмнение в корупционни практики.

От правна страна, като нарушени са посочени разпоредбите на чл.21 ал.1 и 2 от ЗДСл, които предвиждат, че държавният служител изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник, както и в съответствие с посочените в длъжностната характеристика, както и разпоредбата на чл.28 ал.2 от ЗДСл, която изисква държавния служител, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да има поведение, което да не уронва престижа на държаваната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държваната администрация. Изискването за спазване на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е посочено сред задълженията, предмет длъжностната характеристика за длъжността „главен инспектор” заемана от жалбоподателя до уволнението.

Заповедта се сочи издадена на основание чл.5 ал.1 т.1 и т.8 от Устройствения правилник на ИАРА, чл.89 ал.2, т.1, т.3 и т.5, чл.91, чл.92 ал.1 и чл.93 от ЗДСл.

Като доказателства са приети документите, съдържащи с в преписката по издаване на оспорената Заповед № РД-474 от 20.05.2014, вкл. длъжностната характеристика за длъжността „главен инспектор”, заемана от жалбоподателя, заповедта за назначаване на дисциплинарен съвет (№РД-361/24.04.2014г), Инструкция за организация и провеждане на контролната дейност на Регионалните центрове и секторите и др.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 от АПК съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, адресат на оспорения акт и за което този акт е неблагоприятен. Относно своевременното подаване на жалбата, съдът съобрази следното: преклузивния срок, броен считано от 26.05.2014г, когато е получена заповедта, изтича на 09.06.2014г. Жалбата е входирана в деловодството на административния орган на 10.06.2014г, като няма спор, че е била изпратена от гр. Казанлък, по пощата. Ответникът, чрез процесуалния си представител по делото - не оспорва изпращането по пощата, а съдържанието на въпросната пратка, но признава, че пощенския плик, с който е получена жалбата, е бил унищожен в деловодството на администрацията. Следователно в правната сфера на ответника са причините да не може да се провери идентичността на баркода на изпратената с този на получената пратка. Доколкото съгласно служебна бележка от Пощенска станция в гр.Казанлък/л.144/, на посочената дата (09.06.2014г) адв.Д.Г., пълномощник на жалбоподателя, е изпратила препоръчано писмо с посочен баркод, за София 1606, ИАРА. Предвид това удостоверяване и изложените съображения, съдът намира, че жалбата против заповед № РД-474 / 20.05.2014г е подадена по пощата на 09.06.2014г и срока по чл.149 ал.1 АПК се счита спазен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители в изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, съгласно чл. 5, ал.1, т.16 от Устройствения правилник на ИАРА. С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.92 от ЗДСл, заповед № РД-474 / 20.05.2014г е издадена от компетентен орган в лицето на Изпълнителния директор на ИАРА, разполагащ с правомощия както да налага дисциплинарни наказания от вида на процесното, така и да прекратява служебните правоотношения със служителите в агенцията. Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа минимално необходимите реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в т.1–т.7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.

Съдът намира че на посочените изисквания отговарят първото и второто от формулираните в заповедта обвинения спрямо С. за допуснати дисциплинарни нарушения, а именно обвиненията, че същият не е изпълнил служебните си задължения да уведоми предварително началника си за предприетите от него действия вечерта на посочената дата -21.03.2014г, на язовир Копринка, изразили се в пребиваването му на язовира в риболовна лодка, не с цел проверка, а извършване на нерегламентиран стопански риболов съвместно с други нарушители на ЗРА. Така формулираните деяния се свързват с конкретно поведение на наказаното лице, подробно описано както в оспорената заповед, така и в докладната записка и обясненията към нея, като описанието е конкретизирано с оглед дата, място и начин на извършване и индивидуализирани от гл.точка на съставомерните елементи, като са посочени и нарушените правила. Действително в текста на оспорената заповед се съдържа и името на колегата на С. —„Косев”, но с оглед цялостния контекст, съдът намира това за техническа грешка, която не е довела до неяснота в извършването на какво дисциплинарно нарушение е обвинен С..

Съдът намира за ненадлежно описано деянието, изразило се в неизпълнение на служебните задължения по надзор и контрол върху стопанския и любителския риболов, тъй като С. не съставил акт за установяване на административно нарушение, както и за непознаване на нормативната уредба в областта на рибарството (обозначено като т.3 в заповедта). Това описание не е конкретизирано по време и място, липсва описание на конкретното поведение, в което се е изразило деянието, квалифицирано по цитирания начин. В тази си част, акта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа описание на конкретно поведение, не сочи на кое лице или лица е следвало, но не е бил съставен акт за нарушение, нито други съставомерни от обективна и субективна страна елементи по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Неизпълнението на това изискване прави невъзможна преценката за правилната квалификация и обосноваността на това дисциплинарно нарушение. При все, че описанието на посоченото на трето място в заповедта деяние е в противоречие с чл.97 ал.1 т.4 и 5 от ЗДСл, това не обуславя порок на оспорената заповед който да доведе до отмяната й на това основание. Проверката на административния акт по отношение на посочените в заповедта фактическите основания за издаването й по първите две дисциплинарни обвинения, с оглед относимия към тях материален закон и съдържащите се в административната преписка материали, обуславят постановения резултат.

Разпоредбата на чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл, посочена сред основанията на оспорената заповед, предвижда, че нарушения на служебната дисциплина са деянията, обективиращи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. На тази правна квалификация съответства повдигнатото дисциплинарно обвинение във виновно извършени от С. дисциплинарни нарушения по първите две точки, а именно, изразили се в неизпълнение на служебните му задължения по длъжностна характеристика —да уведоми предварително началника си за предстоящо му отиване до язовир Копринка на 21.03.2014г с цел извършване на непланувана проверка, както и за това, че на същата дата и място не е бил с цел проверка, а извършване на забранен риболов заедно с други лица, нарушители на ЗРА.

Според чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДСл, държавният служител трябва да изпълнява служебните си задължения, включително тези, предмет на длъжностната характеристика, точно, добросъвестно и безпристрастно. Съдът намира, че описаното поведение обективира неизпълнение на служебно задължение по длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор” и в случая се явява правилно квалифицирано и обосновано от гледна точка на събраните доказателства.

Жалбоподателят не отрича присъствието си на яз.Копринка, през вечерта на 21.03.2014г, както и че не е уведомявал прекия си началник в лицето на началник отдел „РК” за това. Бездействието е в противоречие с изричното задължение в този смисъл, каквото е въведено с длъжностната характеристика. С. обяснява присъствието си с подаден му по телефона сигнал от негов колега, което обаче не го оправдава. Действително, част от функциите и задачите, с изпълнение на които се свързва длъжността на главния инспектор, а именно —по надзор и контрол върху стопанския и любителския риболов, предполага извършването на проверки. Не е вярно обаче, че проверките са се извършвали непланувано и без график. В раздел ІІІ от Инструкцията за организация и провеждане на контролната дейност на регионалните центрове и секторите „Рибарство и контрол”, раздел ІІІ „Проверка на любителския риболов”, л.120 и сл., се сочат три етапа на проверката, първия от които организационен, свързан с определяне на проверявания обект, инструктиране, оборудване на служителите и определяне на тактиката на проверката. Сочи се, че на инспекторите се разяснява кои обекти ще се проверяват и какво ще се проверява (любители риболовци за спазване нормите на ЗРА, наблюдения на даден район за евентуални бракониерски действия, проверка на МПС на изходящи пътища, проверка по вода за бракониерски уреди и пр.). Предвидено е, че на база сведения на любители риболовци или извършени наблюдения и след анализ на информацията и др. данни, се решава тактиката на проверката. Така предвидения ред се спазва на практика, което е видно и от докладната записка (№Z-3668 от 25.03.2014г) на началник отдел „Рибарство и контрол” Стара Загора, на 21.03.2014г били планирани проверките, които да извърши отдела и тактиката за това. Следователно проверовъчната дейност, извършвана от служителите на ИАРА се подчинява на правила, свързани с предварителното й подготвяне, възлагане и определяне на нейните параметри, а не както сочи жалбоподателя –на принципа на инцидентни сигнали. Служебните задължения на С., като главен инспектор, вкл. решаването на проверки са обусловени от предварителното им одобрение им от началника на отдела и главния директор (съгласно представената длъжностна характеристика, раздел VІІІ), каквото уведомяване, респективно одобрение, в случая безспорно не е имало.

От събраните по делото доказателства се явява установено, че на 21.03.2014г, вечерта, т.е. тъмната част от денонощието, С.С., заедно с колегите си Христо Христов и Светлин Косев е пребивавал на язовир Копринка по описания в оспорената заповед и докладната записка начин, а именно, че тримата служители на ИАРА са били докарани на яз.Копринка, местност „Чифликарда” с транспортно средство (джип с колесар) на Слави Иванов Славов, използвали са неговата риболовна лодка, като са я пуснали във водата и са влезли в нея навътре в язовира като целта им не е била проверка, а извършване на риболов с мрежи. По делото не се спори, че стопанският риболов, какъвто е риболова с мрежи съгласно §1 т.28 изр.последно от ДР на ЗРА, безспорно е забранен в този водоем. Аргумент за това са разпоредбите на чл.56 ал.1, във връзка с чл.17 ал.1 от ЗРА, която предвижда наказание за всеки, който който извършва стопански риболов във воден обект, различен от река Дунав и Черно море, какъвто е и въпросния язовир.

Установено е и не се оспорва от жалбоподателя, че лицето Слави Иванов Славов е с досие на бракониер, т.е. нарушител на закона, чието спазване е елемент от контрола, с който като главен инспектор С. е бил натоварен да осъществява (Закона за рибарството и аквакултурите).

Присъствието на жалбоподателя С. на язовира през въпросната вечер се свързва именно с извършването на риболов, а не с цел проверка. Показателно за това е поведението на С., Христов и Косев — същите са знаели от проведените на работа разговори в отдела, че предстоят планирани проверки на язовира, датирани за следващите два дни. Затова те отиват на язовира преди планираните проверки, вечерта на 21.03.2014г и без да уведомяват началника си за това. Целта на посещението им на язовира не е била проверка, защото ако това бе така, при идването им с джипа на Слави Иванов те биха се насочили към проверка на групата лица, които вече са били там (в това число и колегата им Тодоров, доброволците и Милен Бонев). Тази група е била видима, но отдалеч в тъмното хората не можели да се разпознаят, което обяснява защо при идването си Слави Иванов Славов изрича думите „ИАРА-та са с нас”. Обстоятелството, че целта е била извършване на забранения риболов с мрежи, се потвърждава от думите на М.Бонев, че бракониерите и въпросните служители, сред които и С., разпределили язовира на територии където да пускат мрежите си. Очевидно е, че С. и другите двама негови колеги –Христов и Косев са съгласували действията си с лицето Слави Иванов Славов, който ги е докарал със собствената си кола и им е предоставил лодката си. Само по себе си това обстоятелство говори за близки отношения между тези лица и оправдано се сочи в заповедта като уронващи престижа на ИАРА и повод за съмнения в корупционни практики.

Съдът намира, че доказателствата за допуснатото от С. виновно нарушение на служебните задължения са напълно съответстващи си едни с други и повдигнатото дисциплинарно обвинение е обосновано. Извършеното деяние е правилно квалифицирано като нарушение на чл.28 ал.1 от ЗДСл и на Кодекса за поведение на служителите в държавата администрация, спазването на който е вменено с длъжностната характеристика. Съгласно разпоредбите на чл.28 ал.1 от ЗДСл и чл.2 ал.5 и чл.17 от КПСДА служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната администрация не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в личния живот. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че в оспорената заповед не били посочени разпоредбите, които е нарушил, доколкото обратното се установява от съдържанието й.

Административният орган правилно е преценил тежестта на нарушението като такова, обуславящо най-тежкото дисциплинарно наказание. Описаното поведение на посочените дата и място, извършено от служител главен инспектор в ИАРА по никакъв начин не се съвместява с основните задълженията, с които е извързано изпълнението на тази длъжност и с тези на служителите от държавната администрация — за спазване на законите в Република България, добросъвестно изпълнение на задълженията и пазене на доброто име на институцията, в която работят. Безупречното поведение на държавните служители е задължително за тях, защото те са символ на държавността и законността, като действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. Извършеното от С. деяние, изразило се в посещение на язовир Копринка вечерта на 21.03.2014г за извършване на забранен риболов заедно с лица, известни с такава практика, е в разрез със закона или дори с общоприетите норми за поведение. Описаното укоримо деяние е станало общоизвестно, включително в средите на закононарушителите и е довело и до други негативни последици, включително отлив на доверие към институцията.

Съдът не установи съществени нарушения на административно-производствените правила, относими към издаването на заповед като процесната, които да обуславят отмяната й на това основание. На държавния служител е предоставена възможност за защита. Служителят е представил писмени обяснения на 24.03.2014г и на 08.04.2014г, които са взети предвид при издаването на заповедта, като представената от него версия правилно и обосновано не е кредитирана от административния орган. В изпълнение на чл.93 ал.1 от ЗДСл адмиинстративнонаказващия орган е поканил С. да се яви за да изслуша и устните му обяснения, като същият не се е отзовал. Правото на защита на уличеното лице, изразяващо се във възможността да бъдат направени възражения, да се посочат и представят доказателства е било надлежно осигурено. Фактите и обстоятелствата по случая са напълно изяснени в хода на дисциплинарното производство, а и не се оспорват по делото.

Предвид изложените съображения, оспорената Заповед № РД-474 / 20.05.2014г на Изпълнителния директор на ИАРА, с която на С. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, като издадена от компетентен административен орган, в надлежна форма, в съответствие с материалния закон и при спазване на административно-производствените правила, както и в съответствие с целта на закона, следва да бъде оставена в сила, а жалбата на срещу нея, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.С. ***, ЕГН ********** против Заповед № РД-474 / 20.05.2014г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: