Решение по Административно дело 251/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12 23.02.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 251 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ж.К.Т. ***, срещу Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - гр. София, с което, по подадено от Ж.Т. Общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010г. с УИН 24/220410/ 43621, се отказва: 1. финансово подпомагане в размер на 6 536.64лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); 2. финансово подпомагане в размер на 204.16лв. по Схемата за национални доплащания на площ /на хектар земеделска земя/ (СНДП) и 3. финансово подпомагане в размер на 5374.15лв. по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 2835 от 13.06.2014г. по адм. дело № 5667/ 2014г. по описа на Административен съд - София град.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Жалбоподателката поддържа, че актът е необоснован от фактическа и правна страна, доколкото не са посочени основанията за неговото издаване, което е довело до неяснота по какъв начин и с какви мотиви административният орган е направил извод, че част от заявените площи не отговарят на изискванията и критериите за финансово подпомагане, още повече че не било посочено точното местоположение на площите от БЗС, приети като застъпени такива. Твърди, че констатираното от органа застъпване при БЗС 18157-40-1-4 и при БЗС 18157-41-1-3, е следвало да бъде разрешено в нейна полза, тъй като са представени надлежни документи - писмени договори за наем, сключени с община Гурково и писмени договори за временно ползване, сключени с физически лица - собственици на земеделски имоти, които документи установяват и удостоверяват, че към релевантния период Ж.Т. реално ползва съответните площи на валидно правно основание. Изложени са и съображения, че в нарушение на административно-производствените правила, не е извършена проверка на място и не е изготвен контролен доклад съответно на изискванията на чл.28, чл.47 и чл.48 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Европейската комисия. Направено искане за отмяна на оспореното Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г.

Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представените писмени становища, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореният акт е издаден при съобразяване с дадените с влязло в сила решение по адм. дело № 467/2013г. по описа на Административен съд – София – град задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Твърди, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че по подаденото от Ж.Т. Заявление за финансово подпомагане с УИН 24/ 220410/ 43621 от 08.04.2010г., е била извършена проверка на място, при спазване на процедурните правила на Регламент /ЕО/ № 796/2004 Излага доводи, че в изпълнение на вменените на органа процесуални задължения за случаите на установени двойно заявени площи, са били надлежно уведомени и двете страни, участващи в застъпването. Поддържа че обстоятелството, че и двете страни са представили документи относно основанието за ползването на имотите и поради невъзможността да се разреши застъпването в полза на някой от заявилите площите кандидати, е обусловило изключването на съответните двойно заявени площи като недопустими за подпомагане. По съображения за фактическа и правна обоснованост и доказаност на възприетите от административния орган основания за отказ за финансово подпомагане по подаденото от Ж.Т. заявление, е направено искане за отхвърляне на жалбата срещу Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г., като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство - Ж.К.Т., е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), регистрирана с УРН 234130 в ИСАК. През 2010г. Ж.Т. е подала общо заявление за входяща регистрация 2010 и Заявление за финансово подпомагане с УИН 24/ 220410/ 43621 от 08.04.2010г., с което за кампания 2010г. е направила искане за финансово подпомагане, както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - за 35.73 ха земеделски земи – финансово подпомагане в размер 6 536.64лв.; по Схемата за национални доплащания за площ /на хектар земеделска земя/ (СНДП) - за 10.75 ха земеделски земи - финансово подпомагане в размер 1 075.84лв., а по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) - за 24.98 ха земеделски земи - финансово подпомагане в размер 5 374.15лв. Към заявлението е приложен картен материал на очертаните БЗС. Със заявлението е направено и искане за подпомагане по схеми, необвързани с производството (НДЖ) във връзка с отглеждани от Ж. Т. животни.

На 23.04.2010г. по заявлението е извършена административна проверка в регистър ИСАК, като не са установени грешки. Със Заповед № 169004/24.09.2010г. на Началник отдел РТИ при ДФЗ-РА, е разпоредена проверка на място по подаденото от заявление. Такава е извършена в периода 06.10.2012г. - 12.10.2012г., в присъствието на Г. Георгиев, като представител на жалбоподателката в настоящото производство Ж.Т.. В контролен лист за проверка на място № 169004 (л.26 и сл. приложеното адм. дело № 467/ 2013г. по описа на АС – София - град), е отразено установеното при проверката състояние на парцелите; измерени са обработените площи с GPS и са посочени основанията за изключване на площи. По отношение на част от парцелите са изключени „неподходящи” площи - такива, които не са били обработени (БЗС № 51888-16-3; 51888-17-6; 51888-10-1; 51888-9-1); заети с влаголюбива растителност, къпини, храсти и др. (БЗС №18157-38-1, 18157-40-1) или поради обстоятелството, че са заети с битови отпадъци (БЗС № 51888-6-1).

С Уведомително писмо изх. № 1352/15.09.2010г. (л.28 от делото) за площи, заявени от повече от един кандидат, Ж.Т. е уведомена, че следва да се яви в ОПСМП – Стара Загора и да посочи дали потвърждава ползването и да представи документи, удостоверяващи това. Към писмото е приложена таблица и картен материал на установените застъпвания, от които се установява, че застъпването е за част от БЗС 18157-40-1, като застъпеният блок е обозначен като БЗС 18157-40-3 с площ 5.02 ха, деклариран и от Иван Златев Стоянов и за БЗС 18157-41-1, като застъпеният блок е обозначен като БЗС 18157-41-2 с площ 2.1 ха, деклариран и от Величко Димитров Михнев. С декларация от 19.10.2010г. за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски ползвател, Ж.Т. е декларирала съгласие с процедурата /л.24 и сл. от делото/, попълнила е таблица с опис на представени документи и номерата на земеделските имоти и съответните БЗС, в които са включени /л.31 от делото/. Видно от попълнените таблични форми и приложените документи, Ж. Т. е потвърдила частично ползването на посочените като застъпени блокове, както следва:

За част от имот №101026 по КВС за землището на гр. Гурково, част от който попада в застъпения БЗС 18157-40-3, Ж.Т. твърди ползване, основано на договори за временно ползване на земеделска площ за периода 01.09.2009г.-30.09.2010г. (л.34-38). Имотът №101026 по КВС за землището на гр. Гурково е наследствен - на наследници на Стоян Драганов Попов, като договорите за ползване са сключвани от Т. с четири лица, сочени като наследници и са с предмет предоставяне за временно безвъзмездно ползване на „идеален дял”, означен като площ, част от общата площ от 54.462 дка на имота.

За част от имоти № 000284 и № 000372 по КВС за землището на гр. Гурково (които имоти попадат частично в застъпения блок БЗС 18157-41-2), Ж. Т. твърди ползване, основано на Договор за отдаване под наем на общински пасища № 23 от 26.05.2010г. (л.38 и сл.). Този договор е сключен между Община Гурково и жалбоподателката за срок от една година, считано от 08.04.2010г., като предмет на договора за отдаване под наем са общински пасища, стопанисвани от Община Гурково, с площ от 249.8 дка, находящи се в землището на община Гурково, както следва: блокове на земеделски стопанства „40-1, 41-1 и 38-1”. В полза на Ж.Т. е издадено и Удостоверение изх. № 2664/ 04.10.2010г. от община Гурково, като неразделна част от сключения договор за наем, съгласно което удостоверение Ж. Т. е ползвател на имоти № 000284 и № 000372 по КВС на гр. Гурково през стопанската 2009/2010г., попадащи в БЗС с идентификатор 18157-41-1.

За установените „застъпвания” е уведомен и Величко Михнев /л. 50 от делото/, като същият е потвърдил ползването на имот №000372 и представил удостоверение изх. № 2745/11.10.2010г. от Община Гурково, че го ползва (л. 55 от делото). В посоченото удостоверение е отразено, че имот № 000372 по КВС за землището на гр. Гурково – общинска собственост, попада в БЗС с идентификатор 18157-41-2 с ползвател Величко Михнев през стопанската 2009/ 2010г., като същото удостоверение е неразделна част от Договор № 20/ 16.04.2010г. Съгласно писмо изх. № 2752/11.10.2010г. от Кмета на Община Гурково, имот № 000372 по КВС на гр. Гурково е очертан два пъти, веднъж на Ж.К.Т. и втори път на Величко Димитров Михнев, съответно сключени са два договора за отдаване под наем за един и същи период.

До Иван Златев Стоянов също е било изпратено уведомително писмо от ДФЗ за площи, заявени от повече от един кандидат (л. 68 и сл. от делото), като кандидатът е потвърдил изцяло ползването на застъпения като деклариран и от Ж. Т. БЗС 18157-40-1 - за имоти №№101026 и 101025 по КВС за землището на гр. Гурково и е представил Договор за отдаване под наем на общински пасища от 16.04.2010г. със срок от една година (л.74 и сл.). Видно от чл.1 от посочения договор, предмет на отдаване под наем от Община Гурково в полза на Иван Стоянов са общински пасища с площ от 271 дка, находящи се в землището на гр.Гурково, както следва: БЗС 40-2 и БЗС 36-2 и в землището на с. Паничерево - БЗС 47-1.

С Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/3146 от 04.10.2011г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, Ж.Т. е уведомена, че по повод подаденото от нея заявление за финансово подпомагане с УИН 24/ 220410/ 43621, се отказва финансово подпомагане по СЕПП в размер на 6 536.64лв.; по СНДП – в размер на 1075.84лв. и по НР1 – в размер на 5 374.15лв. По жалба на Ж. Т. посоченият акт е отменен като незаконосъобразен с Решение № 1987/ 25.03.2013г., постановено по адм. дело № 467 / 2013г. по описа на АС - София – град, като преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АС - София - град е оставено в сила с Решение 435/ 14.01.2014г. по адм. дело № 6996/ 2013г. по описа на ВАС.

С оспореното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо изх.№ 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г., Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, след връщане преписката с влязло в сила Решение № 1987/ 25.03.3013г. по адм. дело № 467/ 2013г. по описа на АС – София град за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Ж.Т. Заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010г. с УИН 24/220410/43621, на основание чл.43, ал.3, т.4 и т.5 от ЗПЗП и чл. 58 от Регламент (ЕО) №1122/2009 на ЕК, за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на ЕС относно кръстосано спазване, модулация и интегрирана система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделските производители, предвидени в посочения регламент и чл.16 от Регламент (ЕО) 1975/2006, е отказал финансово подпомагане, както следва: в размер на 6 536.64лв. по Схемата за единно плащане на площ (изцяло); в размер на 204.16лв. по Схемата за национални доплащания за площ (т.е. частично, за горницата над 871.68лв. до поисканите 1075.84лв.) и в размер на 5 374.15лв. по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (изцяло).

От фактическа страна обжалваният акт се основава на изложени мотиви в табличен и текстови вид, съдържащи фактическите основания, обусловили постановения отказ за финансово подпомагане в посочения размер по отношение на всяка от една от схемите, за които е направено искане за финансово подпомагане с подаденото от Ж. Т. Заявление с УИН 24/ 220410/ 43621 от 08.04.2010г. Отказът за финансово подпомагане по СЕПП и по НР1 се основава на две групи съображения - в първата се включват констатации за заявени площи, които не са поддържани в добро земеделско състояние /при възпроизведени констатации от контролния лист за проверката на място/, а втората група съображения се основава на констатирано застъпване, което не е било отстранено /респ. разрешено/ в полза на кандидата. Административният орган е обосновал фактическите си констатации с резултатите от извършените административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП, чл.1 от Регламент (ЕО) №1122/2009 на Комисията от 30.11.2009г., чл.20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19.01.2009г.; проверки на място и кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Наличие на застъпване (или двойно заявени площи) се сочи за два БЗС. Декларираният от Ж. Т. за финансово подпомагане БЗС 18157-40-1-4 се застъпва с декларирания от друг кандидат - Иван Златев Стоянов БЗС в размер на 5.02 ха, от които 0.68 ха - застъпване, неразрешено в полза на кандидата Ж. Т., а 4.34 ха - застъпване, което не може да бъде разрешено между заявителите и съответно неотстранено в полза на кандидата Т.. Декларираният от Ж.Т. БЗС 18157-41-1-3 се застъпва с декларирания от Величко Димитров Михнев БЗС за площ от 2.06 ха, от които 0.67 ха - неразрешено в полза на Т., а 1.39 ха - застъпване, което не може да бъде разрешено между Ж. Т. и В. Михнев. Плащанията по схемата за национални доплащания на площ е частично отказано по съображения, че кандидатът е заявил повече площи в сравнение с реално ползваните от него съгласно установеното при проверката на място. Редът на изчисленията при определяне наличието на правото на финансово подпомагане и неговия размер, е онагледен в таблица /лист 12 от оспореното уведомително писмо/, като процента на наддеклариране е: 30.26 % по СЕПП; 43.89 % по НР1 и 6.75 % по СНДП (колона 7), изчислен с оглед размерите на площите, счетени за допустими и за недопустими. Приетите за недопустими площи са индивидуализирани посредством посочване на номер на БЗС; данни за площта на декларирания парцел; площите след извършените проверки по чл.37 от ЗПЗП; установената площ и съответно - недопустимата такава, както и причините за изключване.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административната преписка по издаване на оспореното Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - гр. София, като към материалите по делото е приложено и адм. дело № 467/2013г. по описа на АС - София - град.

От Общинска служба по земеделие - гр. Мъглиж са представени партидите на имоти №№ 101026 и 000372 по КВС за землището на гр.Гурково към 29.03.2010г., като след тази дата КВС за землището на гр. Гурково е предадена за поддръжка на СГКК - гр. Стара Загора.

По делото е назначена, изпълнена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обективно. Със заключението са установени и определени имотите по КВС за землището на гр. Гурково /ПИ по КККР/, включени в спорните БЗС /БЗС 18157-40-1-4 и БЗС 18157-41-1-3/. Към заключението е приложено и цветно изображение на извадка от ЦОФК, върху която данните на спорните БЗС са комбинирано отразени с данните за включените в тях имоти и части от имоти по данни от ККР. Вещото лице е онагледило контурите на площите, посочени в оспорения административен акт като недопустими за подпомагане поради неразрешено застъпване, като застъпените площи представляват територията, определена/ обозначена като такава между точки с цифрови означения в лилав цвят.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г., след проведено административно производство по чл.41, ал.2 и сл. от ЗПЗП, се приключва процедурата по подадено от Ж.Т. Заявление с УИН 24/ 220410/ 43621/ 08.04.2010г. за финансово подпомагане за кампания 2010г. по схеми и мерки за директни плащания — СЕПП, СНДП и НР1. Уведомителното писмо обективира волеизявление за пълен отказ за финансово подпомагане по СЕПП и по НР1 и частичен такъв по СНДП и в тези части засяга неблагоприятно правната сфера /правата и интересите/ на жалбоподателката. По своята правна същност и с оглед съдържанието на правните му последици, обжалваното писмо, издадено от административен орган след прилагане на нормативно регламентирана административна процедура, представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. С оглед на което съдът приема че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/3146/ 08.04.2014г., в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Република България като член на Европейския съюз е въвела в законодателството си правилата на регламентите и директивите на съюза относно Общата селскостопанска политика и относно схемите и правилата за единно плащане, чрез транспонирането им в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. На този орган, според чл.10, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” и във вр. с чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП, е предоставено правомощието да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквито безспорно са и схемата за единно плащане на площ, схемите за национални доплащания към плащанията на площ и мерките за подпомагане на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони. Следователно оспореният административен акт, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г., е издаден от материално компетентния административен орган - Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в рамките на предоставените му от закона правомощия и компетентност.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за неговото издаване. От правна страна отказът на финансово подпомагане по подаденото от Ж.Т. Заявление за финансово подпомагане с УИН 24/ 220410/ 43621 от 08.04.2010г. се основава на разпоредбите чл.43, ал.3, т.4 и т.5 от ЗПЗП, чл. 58 от Регламент (ЕО) №1122/2009 на ЕК и чл.16 от Регламент (ЕО) 1975/2006. От фактическа страна са посочени приетите за установени факти и обстоятелства /изложени по отношение на всяка от схемите и мерките, предмет на разглеждане и произнасяне/, които административният орган е преценил и определил като релевантни за упражняване на нормативно регламентираното му правомощие. Посочените фактически основания за постановените отказ за финансово подпомагане по СЕПП и отказ за плащания по НР1, са обосновани със съображения за изключване на площи поради нестопанисването им и поради двойно заявени площи или „застъпване”, което не е разрешено респ. не е отстранено в полза на кандидата, а за отказа на финансово подпомагане по СНДП в съответния частичен размер - на изключването на площи с оглед установеното при проверката на място земеделско състояние на площите. Съдът приема за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че оспореният административен акт не съдържа обозначаване на точното местоположение на площите от БЗС, посочени като застъпени и конкретизирането им единствено по размера на застъпената площ. За точното местоположение на застъпените площи, Ж.Т. е уведомена с уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат (л. 28 и сл. от делото), към което е приложена и извадка от цифровата ортофотокарта (ЦОФК), онагледяваща местоположението на застъпванията. Доколкото за соченото „застъпване” е представен картен материал още в процедурата по отстраняването му, съдът намира за неоснователно възражението, че не е било изяснено, съотв. описано в обжалвания акт точното местонахождение на застъпените площи. В представените в оспореното уведомително писмо таблици изчерпателно са изброени парцелите, по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи, като таблиците и поясненията към тях, ведно с документите по административната преписка, съставени във връзка с издаването на обжалвания акт, обективират ясно волята на решаващия орган досежно правото на Ж. Т. на финансово подпомагане по всяка една от заявените за подпомагане схеми и мерки.

При извършената проверка за спазване на относимите административно-производствени правила при издаване на обжалвания акт, съдът съобрази следното: Съгласно чл.24, параграф 1б от Регламент (ЕО) № 796/2004, проверка за правата за плащане се осъществява за да се провери наличието им и допустимостта за помощ. Касае се за подпомагане по различни схеми и плащания на Общата селскостопанска политика, по които се извършва самостоятелна проверка за наличие на предвидените в закона основания за оторизиране на плащанията, независимо, че исканията за финансова помощ са направени с подадено едно общо заявление. В случая извършените такива проверки и резултатите от тях, обективирани в съдържанието на оспореното писмо, са посочени като обуславящи разпоредените правни последици. Разплащателната агенция, съгласно чл.43, ал.2 от ЗПЗП, проверява заявленията за подпомагане, като извършва административни проверки на подадените заявления и проверки на място (чл.37, ал.1 от ЗПЗП). Административните проверки на подадените заявления се осъществяват чрез интегрираната информационна система, при съпоставяне на данните от заявленията с данните от регистрите (чл.37, ал.2 от ЗПЗП). Съгласно разпоредбата на чл.16а, ал.2 от Наредба № 105 от 22.08.2006г за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), специализираният слой („Площи, допустими за подпомагане”), се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания по чл.12а. В чл.24, ал.3 от същата наредба е посочено, че обхватът на административните проверки включва: 1. Проверки за допустимост на кандидата; 2. Проверки за допустимост на земеделските площи; 3. Кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и 4. Кръстосани проверки между данните в отделните заявления. В случая на жалбоподателката в настоящото производство по подаденото от нея Заявление за финансово подпомагане с УИН 24/ 220410/ 43621 от 08.04.2010г., са били извършени административни проверки за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на площите, вкл. проверка на място и кръстосани проверки. Доколкото заявеното от Ж.Т. финансово подпомагане, предмет на оспорения отказ, е по схеми и мерки за директни плащания (СЕПП, СНДП и НР1), приложимите правила досежно реда и условията за подаване на заявлението и неговото администриране, се съдържат и в Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5 /27.02.2009г./. Съгласно чл.2, ал.2 от посочената Наредба, лицата по ал.1 (земеделски стопани, ползващи земеделска земя или отглеждащи животни), подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по чл.1 по образец, което включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане. По делото не е спорно, че подаденото от Ж.Т. заявление е по образец и е подадено в срока, определен в чл.4 ал.1 от Наредба №5/27.02.2009г. На 23.04.2010г. на входящите данни в заявлението е извършена административна проверка в регистър ИСАК, като не са установени грешки. В периода 06.10.2010г. - 12.10.2010г. е извършена проверка на място на заявените от Ж. Т. имоти, като са установени фактически ползваните БЗС, вида на културите и размера на обработените площи. Проверката е извършена в присъствието на Г. Иванов Георгиев, като упълномощен представител на Ж.Т.. Резултатите от проверката са подробно описани в съставения контролен лист за проверка на място (л. 26 и сл. от приложеното адм. дело № 467/2013г. по описа на АС – София – град). Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката за допуснато от административния орган нарушение на чл.28 от Регламент 796/2004 на ЕК, която разпоредба предвижда, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, като на земеделския производител се дава възможност да го подпише за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки, а когато има нередности, на земеделския производител се изпраща копие от контролния доклад. Минимално необходимото съдържание на контролния доклад е посочено в чл.28 от Регламент 796/2004 на ЕК и чл.32 от Регламент (ЕО) 1122/2009. В случая съдът приема, че с оглед на обективираното в него съдържание, изготвеният контролен лист от проверката на място от 06.10.2010г. - 12.10.2010г., има характеристиките и изпълнява функциите на „контролен доклад”. Контролният лист е връчен на жалбоподателката Ж.Т. с уведомително писмо изх. № 6548/18.10.2010г., получено от нея на 20.10.2010г. /л.40 от приложеното адм. дело № 467/2013г./. Ж.Т. е уведомена за възможността да подаде възражения срещу констатациите, като тя не е упражнила това право. А и по делото жалбоподателката чрез пълномощника си изрично заявява, че не оспорва изключването на определените като недопустими площи в резултат от проверката на място необработени участъци от заявените БЗС.

В съответствие с процедурата, предвидена за изясняване на двойно заявените площи по Наредба № 5/27.02.2009г., за установените застъпвания са осведомени заявителите. Изпратени са писма изх. № 1352/15.09.2010г. до Ж.Т.; изх. № 1351/15.09.2010г. до Величко Михнев и изх. № 1350/15.09.2010г. до Иван Стоянов, с които писма на заявителите е указана възможността да потвърдят или не ползването на застъпените площи и да представят документи, удостоверяващи ползването. Съгласно разпоредбите на чл.17 и чл.18 от Наредба № 5 /2009г., когато за една и съща площ, за която има установено застъпване са представени документи, доказващи правното основание за ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на чл.18 от наредбата отказва плащане за застъпените площи на всички кандидати. Доколкото в случая административният орган е приел, че застъпването е потвърдено от заявителите и от представените документи не може да бъде разрешено в полза на някой от кандидатите, е отказал изплащането на суми по съответните схеми и мерки за засегнатите /застъпени/ площи на съответните заявители, за които това обстоятелство е било налице.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че хода на проведеното производство по разглеждане и произнасяне по подаденото от Ж.Т. Заявление за финансово подпомагане с УИН 24/ 220410/ 43621 от 08.04.2010г., не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят отмяната като незаконосъобразно на Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” на това основание.

Удовлетворяването на заявеното финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на заявителя на изискванията на ЗПЗП, както и отсъствие на условия за намаляване размера на плащанията или отказ на плащания, които условия са регламентирани в разпоредби, относими към всяка отделна схема. Материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са следните: 1. Бенефициентът да е земеделски производител; 2. Да използва земеделски площи в определен размер; 3. Земеделските площи да са допустими за подпомагане и 4. Да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние (чл. 39 – чл. 43 от ЗПЗП в приложимите им редакции). Формулирани в обратен смисъл са материалноправните основания за намаляване на размера или за отказ за изплащането на суми за финансово подпомагане, като относимите такива по схемата за единно плащане на площ се съдържат в чл.43, ал.3 от ЗПЗП (в редакцията на разпоредбата към датата на издаване на обжалвания акт); по схемите за националните доплащания - в чл.47, ал.2 от ЗПЗП (в редакцията на разпоредбата към датата на издаване на оспорения административен акт), а основанията за намаляване или отказ на плащания по мерките за природни ограничения в планинските райони са посочени в разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 .„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” (Наредба №11 от 03.04.2008г.). Неправилното основаване на отказа за финансово подпомагане по СНДП и НР1 с посочване на разпоредбата на чл. 43, ал.3 от ЗПЗП /относима единствено към СЕПП/, не може да бъде определено и квалифицирано като съществено нарушение, обуславящо отмяна на оспорения акт на това основание, тъй като в обжалваното уведомително писмо подробно са изложени фактическите основания, които са обусловили крайните изводи на административния орган и същите се свързват с липса на положителни материалноправни предпоставки за получаване на финансово подпомагане — земеделските площи да се използват от кандидата и да са в добро земеделско и екологично състояние, които материалноправни предпоставки са формулирана по отношение на всяка от съответните схеми / мерки като обстоятелства, обуславящи правомощието на РА да намали плащанията и/или откаже такива.

Постановеният с оспореното писмо отказ на финансово подпомагане по СЕПП по Заявление с УИН 24/220410/ 43621 от 08.04.2010г., се основава на съображения за изключване на площи като недопустими за подпомагане поради обстоятелството, че кандидатът не ги стопанисва и поради наличие на неотстранено застъпване за една и съща площ. Съгласно разпоредбите на чл.43, ал.3, т.4 и т.5 от ЗПЗП /в приложимите им редакции/, Разплащателната Агенция намалява размера на плащането или отказва такова по СЕПП, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и когато за една и съща площ са подадени повече от едно заявления и застъпването на площи не е отстранено. На същите фактически обстоятелства /кандидатът не стопанисва заявените площи и наличие на неотстранено застъпване за една и съща площ/, се основава и обжалвания отказ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, за финансово подпомагане по НР1 по Заявление с УИН 24/220410/ 43621 за посочените в заявлението БЗС, явяващи се идентични с част от тези, за които е поискано финансово подпомагане по СЕПП. Съгласно чл.12, т.1 и т.4 от Наредба №11 от 03.04.2008г., по НР1 изплащането на финансова помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделския стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, както и когато за една и съща площ са подадени повече от едно заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен.

Изискванията, на които следва да отговаря една площ за определянето й като „допустима за подпомагане площ” по схемите за плащане на площ, са регламентирани в чл.8 и сл. от Наредба № 5 от 10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Нормата на чл.8 от Наредба № 5 от 10.03.2010г. предвижда, че допустима за подпомагане е частта от използваната земеделска площ по чл.3, което се поддържа в добро земеделско състояние, независимо дали се използва за производство на земеделска продукция. А в добро земеделско състояние е използваната земеделска площ, която отговаря на посочените в чл.9 ал.1 от същата наредба условия: да е достъпна за извършване на земеделска дейност; използването й за земеделски дейности да не е забранено с нормативен или административен акт и земеделската площ да се използва за земеделска дейност през съответната стопанска година като част от физически блок. В случая изключването на площи като недопустими поради неподдържането им в добро земеделско състояние се отнася за: 0.54 ха от БЗС № 18157-38-1-3; 0.33 ха от БЗС № 51888-6-1-2, 0.14 ха от БЗС 51888-10-1-1, 0.09 ха от БЗС 51888-9-1-2; 0.12 ха от БЗС № 51888-16-3-2, като с оглед парцелите, които жалбоподателката е заявила са участие по всяка схема, общия размер на изключените участъци на това основание са: по СЕПП - 1.87 ха; по НР1 - 1.19 ха, а по СНДП - 0.68 ха. Изключените участъци са такива, които не са обработени или са били заети с храсти, къпини, части от пътища, с битови отпадъци и др., като наличието на посочените фактически обстоятелства не е спорно по делото. Резултатът от проверката на място досежно културите, с които са заети БЗС, както и относно размера на „допустимите за подпомагане площи” и съотв. размера на „недопустимите” участъци поради неизползването на земеделската площ или неподдържането й в добро земеделско състояние, не се оспорва от жалбоподателката /съгласно изявлението на пълномощника й в съдебно заседание, проведено на 10.09.2014г./ и съответства на резултата от заснемането.

С оглед на което съдът приема изключването на площи като недопустими за подпомагане на това основание, за фактически, правно и доказателствено обосновано.

Доколкото оспореният частичен отказ за финансово подпомагане по СНДП се основава изцяло на сумарния размер на необработените участъци, съдът намира, че този отказ, обективиран в обжалваното Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, е законосъобразен. По Схемата за национални доплащания за площ Ж.Т. е участвала с обща площ 10.75 ха (вкл: БЗС 51888-48-6-1, БЗС 51888-6-1-2, БЗС 51888-17-6-1, БЗС 51888-10-1-1, БЗС 51888-9-1-2, БЗС 51888-16-3-2 и БЗС № 51888-16-4-1), като проверката на място е установила културите, с които са заети тези БЗС (пшеница, люцерна, тритикале) и размера на „допустимите” площи — 10.07 ха. Съответно недопустимата площ сумарно е 0.68 ха, съставляваща неподдържана площ в добро земеделско състояние. Отказаното подпомагане по СНДП, обосновано с размера на установените необработени площи, има своето правно основание в разпоредбата на чл.47, ал.2, т.4 от ЗПЗП в редакция към датата на издаване на оспорения акт. Процентът на „наддеклариране” е правилно изчислен на 6.75 % като процентно отношение на „недопустимата” площ (0.68 ха) към „установената” площ (10.07 ха). Съгласно чл.58 от Регламент № 1122/ 2009, ако декларираната площ за целите на каквато и да е било схема за помощи, свързана с площи, превишава площта, определена в съответствие с чл.57, площта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3% или 2 ха, но не повече от 20% от определената площ. В случая, санкционираната по тази схема площ не надвишава 20% и съгласно визираното правило санкционираната площ се определя на удвоения размер на наддекларираната площ, като размерът на финансовото подпомагане, което се следва на Ж.Т., правилно е изчислен с оглед ставката от 100.0782 лв./ха и размера на оторизираната площ от 8.71 ха. Отказът на плащане по тази схема за горницата над 871. 68лв. до заявените за финансово подпомагане 1075.84лв., е постановен в съответствие и при правилно приложение на закона.

Второто основание за постановения отказ на финансово подпомагане по СЕПП и НР1, е наличие на застъпване на площи /двойно заявени площи/, което застъпване не е разрешено в полза на кандидата Ж.Т.. Всъщност и основният спорен по делото въпрос се свежда до това, дали правилно административният орган е приел, че констатираното застъпване поради заявяване от повече от един кандидат на едни и същи площи за финансово подпомагане, не следва да бъде разрешено в полза на жалбоподателката Ж.Т..

Констатациите и по двете схеми са за едни и същи площи и се свеждат до изключване на 5.73 ха по всяка от посочените схеми, поради застъпване, което не е разрешено и на 1.35 ха по всяка от тези схеми поради застъпване, неразрешено в полза на кандидата Ж.Т.. За БЗС 18157-40-1-4 от заявената площ 18.34 ха, се сочи „недопустима площ” 5.02 ха, от които 0.68 ха - застъпване, неразрешено в полза на кандидата, а 4.34 ха - застъпване, което не може да бъде разрешено между заявителите - жалбоподателката в настоящото производство Ж. Т. и лицето Иван Стоянов. За БЗС 18157-41-1-3 от заявената площ 3.23 ха се сочи, че се изключват 2.06 ха, предмет на застъпване, от които 0.67ха - неразрешено в полза на Т., а 1.39 ха - застъпване, което не може да бъде разрешено между Ж. Т. и Величко Михнев.

Видно от изложените в обжалвания акт мотиви, административният орган е приел, че са представени конкуриращи се документи от различни земеделски производители, които сочат на възникнал материалноправен спор за право на ползване върху съответните земеделски стопанства. Този извод именно се оспорва като неправилен и необоснован от жалбоподателката, като Ж.Т. поддържа, че е представила документи, формално съответстващи на изискванията на закона и удостоверяващи ползването на посочените участъци на основание сключени от нея договори за наем /ползване/.

За да се счита „отстранено” застъпването по смисъла на чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП - относимо към плащанията по СЕПП, респ. по чл.47, ал.2, т.5 от ЗПЗП /в приложимата редакция/, за националните доплащания, е необходимо някое от лицата, заявили БЗС, част от които са предмет на застъпване, да е представило документи, доказващи че ползва застъпената площ на надлежно правно основание.

Нормативната уредба, регламентираща видовете актове, доказващи правното основание за ползване на земеделските земи и релевантна за отстраняване на т.нар. ”застъпвания”, е въведена за първи път посредством изменение на Наредба 5/2009г. с чл.2а, ал.2 /обн. ДВ, бр.18 /2011г./, а понастоящем е инкорпорирана в чл.41 от ЗПЗП, съгласно ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ бр.12 /2015г./. Прецизирането на актовете, доказващи правното основание за ползването на двойно заявените площи по смисъла на чл.43 ал.3, т.5 и чл.47, ал.2, т.5 ЗПЗП /в приложимата редакция/, е нормативно регламентирано след подаване на Заявление за финансово подпомагане с УИН 24/ 220410/ 43621 от Ж. Т. на 08.04.2010г.

Изискването земеделският стопанин да ползва земеделските площи на правно основание и да притежава документ, удостоверяващ това, обаче следва да се счита за съществувало и към 2010г. Наличието на такова изискване е обяснимо, доколкото схемите за директно подпомагане като елемент от Общата селскостопанска политика, обуславят наличието и допустимостта на „правото на помощи” (вкл. плащанията на площ) и „правото на плащане” с площта на земята, която дава това право - Регламент (ЕО) №73/2009 за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани. Съгласно посочения Регламент всички права на плащане, свързани с хектари, дават право на плащане на сумата, определена съгласно правото на плащане, като хектар, даващ право на помощ означава всякакъв вид земеделска площ на стопанството и площите, засети с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, които се използват за селскостопанска дейност или се използват предимно за селскостопански дейности, при предвидено изискване земеделският производител да декларира парцелите, които съответстват на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане и свързани с всяко право на плащане /чл.34 и чл.35/. „Използването на площта” за целите на схемите на помощ, вкл. по СЕПП, следва да бъде декларирано от земеделския стопанин по начин, позволяващ идентификация на всички селскостопански парцели в стопанството, площта им, изразена в хектари до втория десетичен знак, местонахождението им и когато е необходимо и ползването им. Разпоредбата на чл.6 от Регламент (ЕО) №1122/2009 предвижда, че системата за идентификация на земеделските парцели, посочена в чл.17 от Регламент (ЕО) №73/2009г действа на равнище референтен парцел, като кадастрален парцел или производствен блок, което гарантира уникална идентификация на всеки референтен парцел. За всеки референтен парцел се определя максимално допустимата площ за целите на единното плащане или единно плащане на площ. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 5/ 2009г. /в редакция ДВ бр.14/2010г./, кандидатът за подпомагане следва да посочи в заявлението си идентифициращи белези на земеделската земя, за която е поискал финансово подпомагане, както и да подпише декларация, с която се задължава да съхранява документите, доказващи правното основание за ползване от него на земеделските парцели, с които кандидатства, най-малко 5 години от годината на кандидатстване. Такава декларация е подписала и Ж.Т., подавайки заявлението си (лист с бланков №000020 от Заявление с УИН 24/220410/ 43621). Следователно именно жалбоподателката в настоящото производство – Ж.Т., която като земеделски стопанин /производител/ и подавайки посоченото заявление претендира „права на плащане” по посочените схеми и мерки за подпомагане, с оглед на заявените от нея референтни парцели, следва да докаже от една страна идентификацията им като елемент от СИЗП или т.нар. ”допустим слой за подпомагане” /което в случая не е спорно/ и от друга страна да установи, че същите са част от нейното стопанство т.е да представи документ, удостоверяващ, че ги ползва на правно основание.

За да изпълни изискването да удостоверява надлежно правното основание за ползване на земята, като елемент от процедурата по доказване „правата на плащане” за целите на схемите за финансово подпомагане, представеният от земеделския стопанин документ следва да обозначава земята - предмет на съответната сделка, по начин, позволяващ идентификацията й като „селскостопански парцел”, вкл. с данни за номера й по КВС или по КККР; площта, изразена в хектари до втория десетичен знак; местонахождението и пр. Такъв документ се счита, че отговаря на изискванията на закона от гл.т. наличието на формално съответствие, когато съдържа и данни за всички елементи от правоотношението (страни, съдържание, предмет, срок), от което твърдените права произтичат.

В случая застъпването, констатирано за част от БЗС 18157-40-1-4, обхваща част от имот № 101.26 по КККР, съответен на имот № 101026 по КВС за землището на гр. Гурково и е в размер на 5.02 ха (Приложение №2 към СТЕ по делото). Наличието на това застъпване /двойно заявени за подпомагане площи/, е безспорно установено по делото. За отстраняване на това застъпване, жалбоподателката Ж.Т. е представила „договори за временно ползване на земеделска площ”, сключени между нея, като ползвател, от една страна, и от друга страна - Неда Дойчева Славова, Александър Петров Грозев, Къна Иванова Славова и Галя Драганова Кръстева, като наследници на Стоян Драганов Попов (л. 30 и сл. от делото). Посочените три броя договори имат за предмет предоставяне на идеална част /идеален дял/ от поземлен имот №101026 по КВС. Доколкото предметът на договорите е за идеална част от имота, точното местонахождение на предоставената за ползване част от имота, не може категорично да се обвърже с площта, предмет на застъпване. Същото се отнася и за правното основание, представено от Иван Златев Стоянов, а именно - Договор за отдаване под наем на общински пасища от 16.04.2010г. със срок от една година (л.74 и сл.). Видно от чл.1 от посочения договор, предмет на отдаване под наем от Община Гурково в полза на Стоянов са общински пасища с площ от 271 дка, находящи се в землището на гр.Гурково, както следва: „блок за земеделско стопанство” 40-2 и 36-2 и в землището на с.Паничерево - БЗС 47-1. Налице е неяснота относно местонахождението и идентификацията на парцелите, предмет на договора, поради което и този договор не може да отстрани установеното застъпване за част от площта на имот № 101026 по КВС /№ 101.26 по КККР на гр. Гурково/. Представените от двамата заявители документи не идентифицират в необходимата степен отдадената им за ползване земеделска площ по местонахождение и граници. Затова тези договори не отстраняват установеното застъпване. Следователно правилно и законосъобразно за част от заявения БЗС 18157-40-1-4 /с площ от 5.02 ха/, е отказано финансово подпомагане поради установеното застъпване, което не отстранено в полза на кандидата или не е могло да бъде разрешено.

Същото е относимо и за застъпването, констатирано за част от БЗС 18157-40-1-3, което застъпване обхваща част от имоти № 000284 и 000372 по КВС за землището на гр. Гурково (Приложение №1 към СТЕ по делото). Наличието на това застъпване /двойно заявени за подпомагане площи/, е безспорно установено по делото. И двамата заявители – Ж.Т. и Величко Михнев твърдят, че ползват застъпената част на основание Договори за отдаване под наем на общински пасища, сключени с община Гурково. В тези договори обаче имотите – предмет на същите и посочени като отдавани под наем от Община Гурково, са обозначени като Блокове за земеделски стопанства с двуцифрени номера, без данни за местоположението и площта на земеделските парцели, които да позволят идентифицирането им. Община Гурково е издала и на двамата заявители удостоверения, че са ползватели на имоти № 000284 и 000372 през стопанската 2009/2010г. (изх. № 2664/04.10.2010г. и изх. № 2745/11.10.2010г.). На практика установеното застъпване не е отстранено, защото част от документите се конкурират, а други не съдържат данни, позволяващи идентификация на референтния парцел/парцели/ като елемент на правоотношението, от което произтичат претендираните права.

Следователно безспорно установените застъпвания не са били отстранени в полза на кандидата Ж.Т. съотв. не са били разрешени, с оглед на което правилно и обосновано административният орган е изключил на това основание площите, за които е било налице посоченото обстоятелство, при прилагане разпоредбата на чл.17, ал.7 от Наредба №5/ 2009г., задължаваща решаващия орган да откаже плащане, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са представени документи по чл.2а, ал.2, доказващи правото на ползване от двама или повече кандидати, както и когато никой от кандидатите не е представил такива документи.

Административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР1, позовавайки се на чл.58 от Регламент №1122/2009г на ЕК, която разпоредба предвижда, че ако разликата между недопустимата площ и определената площ е по-голяма от 20 на сто и до 50 на сто, не се отпуска помощ за съответната група култури. При правно и доказателствено обосновани изключвания на площи от заявените БЗС като недопустими, правилно е установен процента наддеклариране: по СЕПП - 30.26 %, а по НР1 - 43.89 % (колона 7 от таблицата на л.12 от оспорения акт), обуславящ и пълен отказ на заявеното по СЕПП и НР1 финансово подпомагане в посочените размери.

Предвид гореизложеното съдът приема, че Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с което по подадено от Ж.Т. Заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010г. с УИН 24/220410/ 43621, се отказва финансово подпомагане в размер на 6 536.64лв. по СЕПП; финансово подпомагане в размер на 204.16лв. по СНДП и финансово подпомагане в размер на 5374.15лв. по НР1, е законосъобразно - издадено е от компетентен административен орган и в изискуемата се форма; постановено е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Ж.К.Т. ***, против Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/ 3146 от 08.04.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - гр. София, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: