Р Е Ш Е Н И Е

№ 15 19.02.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 278 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на П. Иванов П. ***, чрез пълномощника му адв.Д.Д., против Заповед № 10–00-1055/ 17.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ е разпоредено да се премахнат стопански постройки по северозападната граница на УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди че не е налице законово регламентираната предпоставка за постановяване на административен акт по чл.195, ал.5 от ЗУТ, както и че същият е издаден без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че обжалвания административен акт е постановен при спазване на предвидената в ЗУТ процедура и при наличие на нормативно регламентираните предпоставки.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С жалба вх. № 10-01-7773/ 27.11.2013г. до Кмета на община Стара Загора, С.М.Ц., като собственик на УПИ ІII-245 в кв.35 по плана на с.Бъдеще, е направил искане за извършване на проверка във връзка с изградени от собственика на съседния УПИ V-245 постройки, на границата между двата урегулирани поземлени имота. В жалбата е посочено, че част от постройките навлизат в имота на Ц., поради което се иска да бъдат предприети действия относно констатирането и премахването на незаконното строителство. С писмо изх. № 10-11-1417/ 05.02.2014г. С.Ц., както и жалбоподателят в настоящото производство, са били уведомени, че за законосъобразното приключване на жалбата е необходимо да бъде извършено трасиране на границата между УПИ III-245 и УПИ V-245 кв.35 по плана на с.Бъдеще, от лицензирана геодезическа фирма. С молба вх.№10-01-1745/ 13.03.2014г. С.Ц. *** документи относно геодезическо заснемане в УПИ III-245, кв.35, изпълнено от ЕТ”Маг-Гис”. На 19.03.2014г. Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 10-00-2085/ 18.09.2013г. на Кмета на община Стара Загора, е направила проверка на място в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, общ.Стара Загора. За резултатите от извършената проверка е съставен и подписан Констативен протокол от 19.03.2014г. Видно от констативната част на същия комисията е установила, че в УПИ ІІІ -245, кв. 35 по плана на с.Бъдеще, по северозападната граница на имота има изградени стопански постройки. Посочено е, че в община Стара Загора е било представено геодезическо заснемане от лицензирана геодезическа фирма, от което било видно, че постройките навлизали в УПИ III-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще.Въз основа на тези констатации е направено предложение да бъде издадена заповед от Кмета на община Стара Загора, съгласно чл.195, ал.5 за премахване на стопанските постройки. Констативният протокол е връчен на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 01.04.2014г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10–00-1055/ 17.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, е наредено да се премахнат стопански постройки по северозападната граница на УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, като е определен 30-дневен срок за изпълнение, считано от съобщаването на заповедта. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че при извършена служебна проверка от служители на община Стара Загора с констативен протокол от 19.03.2014г. е установено, че в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще по северозападната граница на имота има изградени стопански постройки. От представеното в община Стара Загора геодезическо заснемане от лицензирана геодезическа фирма било видно, че постройките навлизат в УПИ III-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, паради което същите са неподходящи по местонахождение.

От представеня и приет като доказателство по делото нотариален акт №198/ 13.03.1984г. се установява, че жалбоподателят П.Т.П. е соственик на имот, съставляващ УПИ УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, общ.Стара Загора и съответно на находящите се в него стопански постройки, разположени по северозападната граница на имота, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед.

За изясняване на обстоятелства от значение по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Представеното и прието като доказателство заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно, мотивирано и обективно. От заключението и от отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание при изслушването на експертизата се установява че със Строително разрешение №211/ 24.04.1991г. на жалбоподателя в настоящото съдебно производство е било разрешено да построи стопанска постройка с площ от 35кв.м. на северозападната граница на собствения си УПИ V-245, за което с Протокол №17/ 07.05.1991г. са чу били дадени строителна линия и ниво от техническата служба на община Стара Загора. При огледа на място вещото лице е установило, че действително застроената площ е 69кв.м., от които около 22кв.м. попадат в УПИ III-245 , кв.35 по плана на с.Бъдеще. Според вещото лице няма видими данни постройката да е компрометирана – няма пукнатини и измятания.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Марийка Тенева Митева. Свидетелката е бивш собственик на УПИ III-245 и заявява, че процесните стопански постройки са били изградени в съседния УПИ, на границата с нейния имот. Когато е продавала имота си на С.Ц. през 2004г. стопанските сгради са съществували на място, тъй като са били построени около 1991-1994г. Съдът приема, че показанията на свидетелката са обективни, независимо от близката й родствена връзка с жалбопадетя, тъй като са житейски логични, последователни и съответстват на писмените доказателства по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от заинтересовано лице – адресат на Заповед № 10–00-1055/ 17.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 10–00-1055/ 17.06.2014г. е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл. 195, ал.5 от ЗУТ орган - Кмет на община Стара Загора, но е постановена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта, в нарушение на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗУТ собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. Според ал.5 от същата разпоредба кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящите по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Систематичното тълкуване на цитираните две алинеи налага извода, че кметът на общината може да предприеме действията по ал.5 само в случай, че собствениците не изпълняват задълженията си по ал.1 като неизпълнението на тези задължения може да има различни форми – изграждане или съществуване на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали сгради и съоръжения, като понятието „неподходящи” следва да се разбира само като несъответни на изискванията за местонахождение, разположение, вид и материали, осигуряващи поддържането им в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 от ЗУТ. В оспорената заповед изложените като фактически основания мотиви се свеждат единствено до това, че изградените по северозападната граница на УПИ V-245 стопански постройки навлизат в съседния урегулиран поземлен имот и са неподходящи по местонахождение, при това без такова отбелязване да е направено в констативния протокол от 19.03.2014г. Не са посочени обаче факти и обстоятелства, които да обосновават наличието на неподходящ строеж на жалбоподателя, съобразно даденото по-горе систематично тълкуване на чл.195, ал.1 и ал.5 от ЗУТ. Липсват както твърдения, така и доказателства, че местонахожданието на стопанските постройки е такова, че е невъзможно да бъдат поддържани в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 от ЗУТ, нито че е естетически неподходящо или нарушава спокойствието на собственика на съседния имот или на други лица. Т.е. в мотивите на оспорената заповед не са наведени и обосновани обстоятелства, които биха били основание за разпореденото премахване на постройките. Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед № 10-00-1055/ 17.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора не могат да бъдат изведени от съставения Констативен протокол от 19.03.2014г. на Комисията по чл.196 от ЗУТ, тъй като отразеното в протокола също по никакъв начин не обосновава наличието на релевантни юридически факти и спазването на материалните законови изисквания за издаването заповед с правно основание чл.195, ал.5 от ЗУТ.

По тази причина заповедта се явява необоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма и като постановена в нарушение на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, подлежи на отмяна, съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, тъй като в разпоредителната част на административния акт не са конкретизирани стопанските постройки, които е наредено да бъдет премахнати от гл. т. на брой, размери, материали, точно местоположение и т.н.

При постановяването на обжалваната заповед са допуснати и съществени нарушения на административно - производствените правила. По аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е императивна – т.е изслушването от комисията като задължителна част процедурата, не само гарантира правата на заинтересованите страни, но е и условие за постановяване на законосъобразен административен акт. Безспорно П.П., като собственик на разпоредените за премахване обекти, е заинтересовано лице по см. на чл.196, ал.2 от ЗУТ. В представената по делото административната преписка по издаването на оспорената заповед липсват каквито и да е било данни жалбоподателят да е бил уведомен за извършването на проверката, още по - малко доказателства да е бил изслушан от Комисията по чл.196 от ЗУТ с предоставена възможност да изрази становище и при необходимост да представи доказателства във връзка с евентуалните си възражения. Нарушаването на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано от комисията е съществено процесуално нарушение. Действително съставеният констативен протокол е съобщен на П.П.. Но смисълът на разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е изслушването на заинтересованите лица от комисията да се извърши преди същата да формира решението си и предложението по чл.196, ал.2, изр. второ от ЗУТ. Ето защо неизпълнението на задължението за изслушване на заинтересованото лице не може да бъде санирано с последващо съобщаване на протокола на комисията.

Неспазването на нормативно установената процедура за премахване на строежи на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и на регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се явява съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед, като незаконосъобразна.

Оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства, обосноваващи разпореденото с нея премахване на стопански постройки, изградени по северозападната граница на УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще. Както се посочи, в констативния протокол от 19.03.2014г не се съдържат необходимите фактически констатации, а доказателства за релевантните факти относно неподходящото местонахождение на постройките от гледна точка на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, не са представени и в съдебната фаза на процеса. В оспорената заповед е възпроизведено съдържанието на констативен протокол от 19.03.2014г. с включено твърдение, че стопанските построики са неподходящи по местонахождение, тъй като навлизат в УПИ III-245, за което се позовава на геодезическо заснемане, извършено от лицензирана геодезическа фирма, т.е. на експертно заключение, дадено не по установения от АПК ред. Действително от назначената по делото СТЕ се установява, че част /около 22 кв.м./ от стопанска постройка изградена в УПИ V-245, цялата с площ от 60 кв.м.,навлиза в съседния УПИ III-245. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да обоснове нейната неподходящност от гл.т. на местоположение. Изграждането на строеж, респ.части от него в чужд урегулиран поземлен имот, в нарушение на законово регламентираното изискване по чл.182 от ЗУТ/след надлежно учредено право на строеж от собственика на имота/, обуславя упражняването на различно по съдържание правомощие на кмета на общината, в рамките и по реда на друго производство. Ето защо за издаването на заповед по чл. 195, ал.5 от ЗУТ не е достатъчно да бъде констатирано, че постройката засяга чужд УПИ, а е необходимо да бъде установено, обосновано и доказано че предвид наличието на конкретни обстоятелства местонахождението на строежа е неподходящо с оглед сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Единствените твърдения за нарушени права се съдържат в подадената от С.М.Ц. ***, които релевират наличието на гражданскоправни спорове, подлежащи на разглеждане по общия исков ред чрез предявяването на негаторен иск по чл.109 от ЗС или иск по чл.109а от ЗС досежно границата между съседните имоти. В този смисъл оспореният акт не съответства и на целта на законовата регламентация по чл.195 от ЗУТ, доколкото предвидената в посочената норма компетентност за кмета на общината нито е насочена, нито може да има за правна последица разрешаването на гражданскоправни спорове във връзка с упражняването правото на собственост.

Неспазването на императивните разпоредби на чл. 196, ал.2 от ЗУТ и чл.59, ал.2, т.4 от АПК опорочават издадената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при нарушаване на формалните изисквания досежно съдържанието на административния акт. А обстоятелството, че изложените като мотиви факти, въз основа на които Кметът на община Стара Загора е приел че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието му по чл. 195, ал.5 от ЗУТ, не са такива релевиращи наличие на фактическо основание за постановяване на заповед за премахване на стопанските постройки, изградени по северозападната граница на УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, води до извод и за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед.

С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 10–00-1055/ 17.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като община Стара Загора бъде осъдена да заплати на П.Т.П. сумата от 810лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса, 200лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 600лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 72037 от 24.06.2014г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П. Иванов П. ***, Заповед № 10–00-1055/ 17.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ е разпоредено да се премахнат стопански постройки по северозападната граница на УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, общ.Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Стара Загора да заплати на П.Т.П. с ЕГН ********** *** Загора, сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ.

СЪДИЯ: