Р Е Ш Е Н И Е № 184

гр.Стара Загора 22.10.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти септември

през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 390 по описа за 2014 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от С.К.К. *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” /ГД ПБЗН/ гр.София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 21 793,20 лв., изразяващи се в стойността на изработване на нов проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница в части „Строително конструктивна” – 8 331лв, „Пожарна безопасност” – 4 438лв, „Машинно технологична” – 3 592лв и „Архитектурна”- 1 800лв. Ищецът твърди, че по договор с възложителя „Джерман-София” АД гр.Дупница се задължил да проектира част „Пожарна безопасност” на проекта, но с издаването на отрицателно становище № 691/ 23.06.2011г от Районна служба ПБЗН гр.Дупница и веднага след това на двете отменени като незаконосъобразни наказателни постановления /НП/ №№ 17 и 18 от 01.12.2011 г., издадени от Началника на Районна служба ПБЗН гр.Дупница, се наложило изработване на нов проект в изпълнение на предписанията на ПБЗН, което впоследствие се оказало ненужно. Допълнително вложеният труд и заплатен хонорар на архитект му причинили търсените имуществени вреди. По тези съображения моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума и направените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Каймаканов оспорва предявения иск като недопустим, алтернативно – като неоснователен и недоказан. Излага съображения, че по делото не са установени кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При отхвърляне на иска претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

От представеното по делото копие от становище за противопожарна осигуреност на строеж с вх.№ 378/ 16.06.2011г, рег.№ 691/ 23.06.2011г, се установява, че Началникът на Районна служба ПБЗН гр.Дупница не съгласува представения технически проект на обект „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница поради неспазени изисквания на раздел І и ІІ от глава ХV и раздел І от глава ХІ на Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП. С последващо становище рег.№ 1017/ 15.07.2011г на Началника на Районна служба ПБЗН гр.Дупница проектът е съгласуван.

По делото е представена хонорарна сметка от 28.07.2014г, подписана от ищеца, за изработване на нов проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница, в която са посочени суми за преработката в части „Строително конструктивна” – 8 331лв, „Пожарна безопасност” – 4 438лв, „Машинно технологична” – 3 592лв и „Архитектурна”- 1 800лв.

С НП № 17 от 01.12.2011 г., издадено от Началника на Районна служба ПБЗН гр.Дупница въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 17 от 08.07.2011г, на ищеца С.К. на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв за това, че като проектант на част „Пожарна безопасност” на инвестиционен проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница не е предвидил пасивна мярка за пожарна безопасност, съгласно т.2.1.1, предложение първо, хипотеза пета –„разстояние между сградите и съоръженията” от Приложение № 3 към чл.4, ал.1 от Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП на проектираните метални незащитени силози за съхранение на жито в насипно състояние, отнасяща се до спазване на нормативно изискуемите минимални разстояния от силозите до съществуващите сгради. НП е отменено с Решение № 261/ 10.04.2014г по АНД № 1636/ 2014г по описа на Районен съд Дупница по съображения за липса на извършено нарушение от обективна и субективна страна, оставено в сила с Решение № 282/ 30.06.2014г по КНАД № 219/ 2014г по описа на Административен съд Кюстендил.

С НП № 18 от 01.12.2011 г., издадено от Началника на Районна служба ПБЗН гр.Дупница въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 18 от 08.07.2011г, на ищеца С.К. на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв за това, че като проектант на част „Пожарна безопасност” на инвестиционен проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница не е предвидил пасивна мярка за пожарна безопасност, съгласно т.2.1.4.1, предложение първо, хипотеза пета –„огнезащита” от Приложение № 3 към чл.4, ал.1 от Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП на предвидените хоризонтални стоманени конструкции на носещите елементи на транспортьорите за зърно за достигане на нормативно изискващата се огнеустойчивост R30. НП е отменено с Решение № 245/ 02.04.2014г по АНД № 1706/ 2014г по описа на Районен съд Дупница по съображения за липса на извършено нарушение от обективна и субективна страна, оставено в сила с Решение № 288/ 04.07.2014г по КНАД № 218/ 2014г по описа на Административен съд Кюстендил.

В двете НП е посочено, че нарушенията са открити на 27.06.2011г при извършване на проверка за съответствие с изискванията за пожарна безопасност на инвестиционния проект.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието от съда като компетентно и безпристрастно изготвено на база ангажираните от ищеца доказателства. От заключението се установява, че във връзка със забележките на органите за пожарна безопасност в становище рег.№ 691/ 23.06.2011г се е наложило извършване на промени в инвестиционния проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница в част „Пожарна безопасност”, „Машинно-технологична”, „Строителни конструкции” и „Архитектурна”. Според вещото лице промените на всяка част са взаимно обусловени. Като съобразява спецификите на конкретните промени вещото лице счита, че стойността на преработката може да се приеме между 15% и 35%. Изчислена съобразно Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране от 2008г и Методика за определяне размера ва възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране от 2007г, приета от Камарата на архитектите в България, стойността на преработката възлиза на минимум 12 523лв /15 027 с ДДС/ и максимум 23 303лв /27 963лв с ДДС/ като за строителна стойност на обекта приема предварителна офертна стойност по Раздел 3, т.3.1.3 от втората методика по посоченото в хонорарната сметка от 28.07.2014г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес и срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/, но разгледан по същество се явява неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В контекста на изложеното първото условие за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен или общински орган и длъжностни лица, като под "акт" следва да се разбират всички видове административни актове: индивидуален, общ или нормативен.

В конкретния случай отговорността на ГД ПБЗН гр.София, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразни НП №№ 17 и 18 от 01.12.2011 г., издадени от Началника на Районна служба ПБЗН гр.Дупница, отменени по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС , за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Не такъв обаче е правният статут на становището за протовипожарна осигуреност на строеж, съдържащо отказ за съгласуване на техническия проект, на което кумулативно с отменените НП се основава ищцовата претенция. Такова становище е основание за отказ да се одобри представения проект. Съгласно чл.146 от ЗУТ само възложителят е този, който разполага с процесуална възможност да оспори пред органа по чл.216 от ЗУТ отказа за одобряване, а не и становището, което поради несамостоятелния си характер не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Отделно трябва да се отбележи, че действащият към този релевантен момент специален закон - ЗМВР /ДВ бр.69 от 2008г, отм. ДВ 53 от 2014г/ в нормата на чл.91б, ал.13 изключва от обхвата на административния и съдебен контрол становищата на органите по пожарна безопасност и защита на населението за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност. Това обстоятелство означава, че спрямо становището за противопожарна осигуреност на строежа № 691/ 23.06.2011г не може да се приложи нормата на чл.204, ал.1 от АПК, която изисква предварителна отмяна на акта по съответния ред. В този смисъл становището не може да се приеме за елемент от състава на чл.1 от ЗОДОВ – то не е административен акт или фактическо действие/бездействие, чиято законосъобразност да се изследва, т.е. не е налице първата изискуема предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.

Понеже производството за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция. По делото това процесуално задължение на ищеца остана изпълнено въпреки дадените указания с разпореждане от 29.10.2014г. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията за действително понесени имуществени вреди от допълнително положен труд и заплатен хонорар на архитект. Не са представени нито договора за възлагане на изработването на инвестиционен проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница, нито документи за заплатени във връзка с изпълнението му суми, включително относно преработката на проекта. Представената хонорарна сметка е изготвена много по-късно от твърдяното време на настъпване на увреждането, подписана е само от ищеца и отразяванията в нея не съответстват на изложеното в заключението на изготвената по делото експертиза по отношение на извършените проектантски дейности във връзка с отстраняване на забележките, направени от органа по пожарна безопасност. Поради това тя не може да се ползва като годно доказателство за релевантните факти по спора. Дори заключението на вещото лице само по себе си не би могло да обоснове извод за фактическа установеност на вредите и точния им размер, тъй като е основано на предположения, а не на реално доказани факти.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, приложима съгласно чл.203, ал.2 от АПК, предписва, че имуществените вреди, за които се дължи обезщетение, следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали е причинено виновно от длъжностно лице. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряко и непосредствено следствие от незаконосъобразната административна дейност във всичките й проявления. В случая безспорно такава връзка не се установява. От самите НП няма как да са произтекли имуществените вреди, изразяващи се заплатени суми за преработка на проекта, защото те не предписват такова поведение за проектанта. Освен това НП са издадени на 01.12.2011г, а според твърденията на ищеца в исковата молба увреждането е настъпило преди 15.07.2011г /датата, на която е издадено положителното становище за съгласуване рег.№ 1017/ 15.07.2011г на Началника на Районна служба ПБЗН гр.Дупница /. Претендираните щети не са резултат и от отрицателното становище № 691/ 23.06.2011г, тъй като предприетите мерки по преработката на проекта не са били задължителни по аргумент от чл.12, ал.4, т.3 от Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от С.К.К. против ГД ПБЗН гр.София следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Според изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, определени съгласно разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ, която предвижда ако искът бъде отхвърлен нацяло, ищецът да заплати разноските по производството. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.144 АПК в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, когато са защитавани от юрисконсулт, какъвто е и процесният случай. Размерът му се определя, съгласно чл.8 вр. с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно посочения в исковата молба размер на имуществената претенция и възлиза на 1153.80лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.К. ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 21 793,20 лв, изразяващи се в стойността на изработване на нов проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в гр.Дупница, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.К.К. ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София сумата 1153.80 /хиляда сто петдесет и три лв и осемдесет ст/ лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: