Р Е Ш Е Н И Е

№214 24.11.2014 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №420 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Д.И.У. против писмо с рег. №9548/12.08.2014 год. на Главния Директор на ГД”ИН” – София, с което е отказано да бъде удовлетворено заявлението му за освобождаване от заеманата длъжност, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Жалбоподателят, в подадената жалба и в съдебно заседание твърди, че оспореното писмо е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство е издадена след като е подал заявлението си и е следвало да се удовлетвори молбата му. Иска от съда да отмени оспореното писмо-отказ.

Ответникът по жалбата, в писмено становище на процесуалния си представител юрисконсулт Петрова, взема становище за нейната недопустимост. Излага съображения, че оспореното писмо няма качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, видно от неговото съдържание и характера на волеизявлението. В условия на евентуалност, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна, а оспореното писмо счита като законосъобразно. Моли също така да бъдат присъдени и направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по смисъла на чл. 149, ал. 2 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт, следователно е допустима. Становището на ответника за недопустимост на жалбата не може да бъде споделено. Съображенията за това са следните.

Обективираното в писмото волеизявление на Главния Директор на ГД”ИН” – гр. София, носи белезите на изричен отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК по подаденото заявление за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. С отказа да се прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя се засягат правата му по прекратяване на съществуващото служебно правоотношение. Както ще бъдат засегнати правата му, ако бе удовлетворено искането му, така такива се засягат и при отказа да бъде прекратено съществуващото служебно правоотношение. Разпоредбата на чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, предвижда правна възможност на служителя да поиска прекратяването на служебното правоотношение с неговия работодател. Отказът да се удовлетвори заявлението, подаденото по повод не предвидената от законодателя правна възможност за служителя, има характеристиката на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол.

Същото е връчено на Д.У. на 19.08.2014 год., а жалбата е депозирана в деловодството на административния орган на 29.08.2014 год., т.е. в законоустановения 14 дневен срок. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и срещу писмо засягащо пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя и имащо качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

От събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Процесното заявление е представено по делото, поставен му е входящ номер от деловодството на Затвора Стара Загора, от който е видна датата, на която е подадено, а именно 31.07.2014 год. Тъй като Началника на Затвора не е компетентен да се произнесе по подаденото заявление, то правилно същият е препратил същото на компетентния за това административен орган /като на заявлението е поставен изх. №1489/01.08.2014 год./. Такъв се явява Главния директор на ГД”ИН” София, съгласно нормата на чл.13, ал.2, т.4 от ЗИНЗС. Заявлението е постъпило и е станало известно на компетентния орган на 06.08.2014 год., когато е заведено и с вх.№13288. В този смисъл, заявлението е достигнало до адресата си на 06.08.2014 год. Същият е следвало да се произнесе в едномесечен срок, съгласно нормата на чл.228, ал.2 във връзка с чл.228, ал.1 от ЗМВР, т.е. до 06.09.2014 год.. На 12.08.2014 год. в рамките на предвидения законов срок, органът се е произнесъл отрицателно, чрез оспореното в настоящето производство писмо изх. №9548 от същата дата.

С предложение до Главния Директора на ГД”ИН” – гр. София, изх. №1484/31.07.2014 год. /заведено под №13073/31.07.2013 год. – стр. 42 от делото/ Началника на Затвора Стара Загора е предложил образуването на дисциплинарно производство срещу Д.У., по повод на образуваното срещу същия досъдебно производство №92-С/2014 год. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора за извършено престъпление по чл.283 от НК. Изпратено и съобщение за произшествие изх. №1483/31.07.2014 год., в което е описано хронологично описание на извършените в Затвора процесуално-следствени действия и установеното при тях. Въз основа на тях са издадени две заповеди, както следва: Заповед №Л-7715/31.07.2014 г. на Главния Директор на ГД”ИН” за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и Заповед №Л-7717/31.07.2014 г. на Главния Директор на ГД”ИН” за отстраняването му от длъжност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата, събрани по делото се установява, че с вх. № 13288/06.08.2014 год. до Главния Директор на ГД”ИН” – София /л. 32/ от жалбоподателя е подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – освобождаване по собствено желание на служителя. По делото са приложени писмени доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че на основание чл. 226, ал. 7 от ЗМВР служебното правоотношение с Д.У. не може да бъде прекратено. От събраните по делото доказателства се установява, че по повод образувано срещу У. наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, със заповеди е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и същият е временно отстранен от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Със заповед с рег.№Л-8247/22.08.2014 год. на Главния директор на ГД”ИН” – гр. София срокът на това дисциплинарно производство е удължен.

При провеждане на съдебното производство така установената фактическа обстановка се оказа безспорна. Спори се по правилното прилагане на закона, като съображенията на жалбоподателя в тази насока са, че Главния директор на ГД”ИН” – гр. София незаконосъобразно не е прекратил съществуващото служебно правоотношение по желание на служителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява по негово собствено желание. На свой ред, разпоредбата на чл. 226, ал.7 ЗМВР предвижда, че служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от същия закон.

Тази императивна законова забрана не може да бъде дерогирана по никакъв начин и от когото е да е било. Налага се изводът, че в конкретната хипотеза е налице законоустановена пречка за прекратяване на служебното правоотношение, въведена по силата на императивната разпоредба на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР. В рамките на месечния срок, в който директорът като административен орган е следвало да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е налице образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя /още на датата на подаване на заявлението, макар и същото да е пристигнало в по-късен момент/ с посочената по-горе заповед, като същата му е била връчена на 07.08.2014 год. Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка, се установява по безспорен начин, че в момента на узнаването на ответника на по делото – Главния директор на ГД”ИН” – гр. София, са били налице законови пречки за удовлетворяване на желанието на жалбоподателя. Образуваното дисциплинарно производство срещу служителя е абсолютна законова пречка прекратяване на служебното му правоотношение и като е отказал същото, ответника е приложил правилно материалния закон. Всъщност изложеното в жалбата, че заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е депозирано преди образуваното на дисциплинарното производство, не отговаря на истината. Предложението за образуването на дисциплинарно производство, както и съобщението за произшествието са изведени с изходящи номера, които са преди препращането на заявлението до Главния директор на ГД”ИН”. От друга страна за правилното приложение на материалния закон е меродавен не момента на депозиране на заявлението в деловодството на Затвора Стара Загора, а момента на узнаването на същия от компетентния орган и негов адресат. Именно към него момент и момента на постановяването на оспореното писмо следва да се преценят наличните факти и правилното или неправилното приложение на материалния закон.

Неоснователно е и оплакването, че е налице формална незаконосъобразност на оспореното писмо, доколкото същото не съдържа мотиви, относно приетото от ответника, че заявлението е подадено след издадените заповеди за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и отстраняването му от длъжност. Налице са мотиви относно релевантните факти относно наличието на законова пречка за прекратяването на служебното правоотношение по собственото му желание. Съществуването на заповедите към момента на постановяване на писмото предполагат и законосъобразността на същото.

Направено е искане от страна на процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание  чл.143, ал.3 от АПК, чл.144 от АПК във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 8, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лв., платими от жалбоподателя.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.У. срещу писмо с рег. №9548/12.08.2014 год. на Главния Директор на ГД”ИН” – София, с което е отказано да бъде удовлетворено заявлението му за освобождаване от заеманата длъжност на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Д.И.У. ***, да заплати на Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София сумата в размер на 400.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: