Р Е Ш Е Н И Е

№ 52 25.03.2015г. гр.Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ

На седемнадесети март две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

СЪДИЯ: Ирена Янкова

секретар М.П.

като разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова

адм. дело № 438 по описа на АС Стара Загора за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 257 АПК, образувано по искова молба на К.Д. *** срещу бездействието на директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да извърши исканото от ищеца фактическо действие, което произтича от закон – чл. 232,ал.1 от ЗМВР да му връчи заповед № 106 от 22.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание “ уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР.

Ищецът твърди в исковата си молба, че бил служил като полицай в ОД на МВР – Стара Загора от 01.09.2002 г. Била му издадена заповед № 106, с която му се налагало дисциплинарно наказание “ уволнение и било прекратено служебното му правоотношение в МВР. По това време бил задържан в ареста – Стара Загора във връзка с повдигнати обвинения по ДП № 127/2009 г. по описа на Национална следствена служба. Въпреки изричните разпоредби на ЗМВР и ППЗМВР тази заповед не му била връчена. Твърди че, че служебното му правоотношение се прекратявало при връчване на заповедта срещу подпис с което е обосновал и правния си интерес от предявяване на процесния иск с правно основание чл. 257 от АПК.

От съда се иска да бъде задължен на директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да извърши исканото от ищеца фактическо действие, което произтича от закон – чл. 232,ал.1 от ЗМВР да му връчи заповед № 106 от 22.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание “ уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР.

Ответникът по делото – директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и иска същия да бъде отхвърлен като неоснователен.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Не се оспорва, че ищецът е служител в системата на МВР, считано от 01.09.2002 г. / така кадрова справка/. Срещу К. Д. е образувано досъдебно производство , което с определение от 08.08.2014 година, постановено по НОХД № 868 по описа на Специализиран наказателен съд е прекратено. Видно от писмо от 2010 г. директорът на ОД на МВР гр. Стара Загора във връзка с образувано дисциплинарно производство № 1147/ 07.09.2009 г. срещу ищеца е поискал от Софийска градска прокуратура да бъдат допуснати в сектор “ Арести” – Стара Загора трима служители от ОД на МВР за да връчат заповедта за дисциплинарно наказание на Д.. С постановление от 25.01.2010 г. прокурор в СГС е разрешил на въпросните трима служители да осъществява контакт на територията на следствения арест на ОС “ ИН” –Стара Загора със задържания Д. за връчване на заповедта. Видно от два броя докладни записки комисия от ОД на МВР отдел “ Човешки ресурси” е посетила К. Д. ***.01.2010 г. за връчване на заповед за уволнение. От свидетелските показания на Павел Колев се установи, че на 26.01.2010 г. по разпореждане на неговия пряк началник била въведана комисия от отдел “ Човешки ресурси” в следствения арест – Стара Загора при К., един от които бил свидетелят С.. Д. бил изведен във фоайето на ареста, където се срещнал с комисията. От свидетелските показания на свидетелите И.И. и С.С. се установи , че в началото на 2010 г. комисия в състав свидетелите С., И. и служителят на ОД на МВР Виктор Коев са отишли в ареста в Стара Загора за да връчат заповедта за уволнение на Д.. Връчването на заповедта следвало да се извърши от св. С., който в този момент заемал длъжността началник на отдел “ Човешки ресурси” . Д. отказал да получи заповедта по съвет на адвоката му. С. е уведомил Д. за причината за посещението им. За отказа бил съставен протокол по- късно в сградата на ОД на МВР – Стара Загора от свидетеля И. под диктовката на С.. Видно от протокол рег. № 4124 от 26.01.2010 година на 26.01.2010 г. в 14,20 часа К. Д. е отказал да получи заповед за налагане на дисциплинарно наказание “ уволнение” Като свидетели на отказа са се подписали В. Коев – полицейски инспектор и И.И., специалист в сектор “ Човешки ресурси”

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл. 257, ал.1 от АПК е допустим, но се явява неоснователен.

Предмет на защита в производството по чл. 257,ал.1 от АПК е бездействието на административния орган, когато последният е задължен да извърши определени действия по силата на нормативен акт. Чл 257 от АПК не дава определение на понятието "бездействие", поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път. Не всяко неизпълнение на задължение на административен орган, представлява бездействие по смисъла на чл. 257,ал.1 от АПК, а само неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършване на такива. Съгласно чл. 232 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на служителя срещу подпис, с отбелязване на датата, а при отказ, същата му се обявява в присъствието на двама служители, които удостоверяват отказа (ал. 2). Видно от доказателствата по делото, точно тази процедура е била изпълнена. Няма спор, че Д. е бил в следствения арест на 26.10.2010 г. Служителят е запознат със съдържанието на заповедта, (поради отказа му, съобразно ал. 2, да получи копие от процесната), при което е изготвен протоколът, приложен на л. 22 по делото, подписан от двама служители, единият от който е разпитан като свидетел. Начинът на връчване на заповедите за дисциплинарни наказания е уреден в Инструкция № Із-1015 от 04.07.2006 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР/ действала, отменена , считано от 18..11 2011г. / Видно от приложение № 4 към чл. 24 от инструкцията заповедите за уволнение се връчват на служителя. , а отказът на служителя да подпише заповедта се удостоверява по реда на чл. 243, ал. 2 от ППЗМВР. Съгласно цитираната правна норма отказът на извършителя на нарушението да се запознае срещу подпис със заповедта по ал. 1 се удостоверява по реда на чл. 237,ал. 3 от ППЗМВР, според който откази на служителя на МВР се удостоверяват с имената и подписите на двама служители .

Според релевираните от процесуалния представител на ищеца доводи, приетия като доказателство протокол рег.№ 4124 от 26.01.2010 г. не доказвал надлежно връчване на заповедта за уволнение на Д., тъй като процедурата по връчване била опорочена. Не било ясно от кого бил съставен този протокол и не било видно дали ищецът се е запознал с неговото съдържание.Още повече че процесният протокол бил съставен по - късно, а не в момента на връчване на заповедта. Съдът намира тези възражения за неоснователни. От описаната по-горе законова регламентация може да се направи извод, че за да е налице надлежно връчване на документи във връзка с образувано срещу служител на МВР дисциплинарно производство в това число и на заповедта за уволнение следва да се установят два факта. 1. обявяване на нейното съдържание на лицето. 2. съставяне на протокол, подписан от двама служители на МВР, при връчването й при условията на отказ. В настоящия случай това е извършено. Връчител на заповедта е бил свидетеля Савов, в качеството му на началник отдел “ Човешки ресурси” Отказът е удостоверен с подписите на двама служители от МВР. Законът не изисква да се посочи кой е съставил протокола, нито същият да се състави на самото място при връчването. Достатъчно този отказ да е възприет от свидетелите, и те да удостоверят това обстоятелство с подписите си. Поради изложеното съдът приема, че процесната заповед е връчена на ищеца и в този смисъл не е налице бездействие от страна на ответника по делото. От всички събрани доказателства е видно, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил фактическото действие – връчване на заповедта за уволнение на Д..,

Поради което предявения иск с правно основание чл. 257 от АПК се явява недоказан.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 257 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д. *** срещу директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора иск да бъде осъден ответника да му връчи заповед № 106 от 22.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание “ уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Административен съдия: