Решение по Административно дело 439/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57 20.04.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 439 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.257 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от Н.И. ***, с която е оспорено като незаконосъобразно бездействие на директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен ат – задължение по чл.232, ал.1 от ЗМВР /отм./, за връчване на Заповед № 108/ 22.10.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР.

Ищецът твърди, че от 01.06.2002г. е постъпил на работа в ОД на МВР Стара Загора, а на 22.01.2010г. е била издадена Заповед № 108 на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и се прекратява служебното му правоотношение с МВР. През периода 16.11.2009г – 17.11.2010г. / включително към датата на издаване на посочената заповед за дисциплинарно наказание/ ищецът е бил задържан в Ареста – Стара Загора във връзка с повдигнати обвинения по ДП № 127/ 2009г. по описа на Национална следствена служба. Я. твърди, че по време на престоя си в ареста не е бил посещаван от служители на ОД на МВР – Стара Загора и не му е била връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. На 27.11.2013г. е депозирал писмено искане до директора на ОД на МВР Стара Загора да му бъде връчен екземпляр от издадената Заповед № 108/ 22.01.2010г., но вместо да извърши дължимото, съгласно разпоредбата на чл.232, ал.1 от ЗМВР /отм./, фактическо действие по връчване на издадената заповед, дисциплинарно-наказващият орган го е уведомил с писмо изх.№ 81881/ 29.11.2013г., че съгласно Инструкция за събирането, обработването, съхраняването и предоставянето на информация за служителите на МВР не съществува възможност да му бъде предоставено „копие” на заповедта, а след подаване на съответното заявление може да му бъде издаден удостоверителен документ за интересуващите го конкретни факти и обстоятелства. В исковата молба са изложени доводи, че ищецът имал интерес от връчване на цитираната заповед, от една страна, защото съгласно чл.249, ал.2 от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява от датата на нейното връчване, а от друга – с оглед възможността да осъществи правото си на защита срещу незаконно уволнение. Направено е искане да бъде осъден директорът на ОД на МВР – Стара Загора да изпълни задължението си по чл.232, ал.1 от ЗМВР и да му връчи срещу подпис екземпляр от Заповед № 108/ 22.01.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР.

Ответникът – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Митева, оспорва претенцията като неоснователна. Изразява становище, че на 26.01.2010г. административният орган е изпълнил законоустановеното си задължение по чл.232 от ЗМВР /отм./, като в случая, поради отказ на служителя да получи заповедта, последната е била обявена на наказаното лице и е съставен протокол с рег.№ 4125/ 26.01.2010г. за отказ от получаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, подписан от двама свидетели.

Като прецени събраните по делото доказателствата и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не съществува спор, а се установява и от представената кадрова справка /лист 24/, че ищецът е постъпил на работа в ОД на МВР – Стара Загора на 01.06.2002г., като последната заемана от него длъжност е старши полицай в група „ООМ” на сектор „Охранителна полиция” към отдел „ООРП” при ОД на МВР Стара Загора.

Не се оспорва и обстоятелството, че срещу Я. е било образувано досъдебно производство № 127/ 2009г. по описа на НСлС и през периода 16.11.2009г до 17.11.2010г. по отношение на него е била постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която се е изпълнявала в следствения арест на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Стара Загора.

Със Заповед № 108/ 22.01.2010г., издадена от директора на ОД на МВР – Стара Загора, на Н.Я. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител.

С писмо рег.№ /не се чете/ от 2010г. /лист 34 от делото/, директорът на ОД на МВР- Стара Загора е поискал от Софийска градска прокуратура писмено разрешение да бъдат допуснати в сектор “Арести” при Областна служба „Изпълнение на наказанията” /ОСИН/ гр.Стара Загора, трима служители от ОД на МВР Стара Загора, за да връчат заповедта за дисциплинарно наказание на Я.. С постановление от 25.01.2010 г. прокурор в СГС е дал разрешение служители от ОД на МВР – Стара Загора да осъществят контакт на територията на следствения арест на ОСИН гр.Стара Загора със задържаното лице Н.Я., за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение.

От представените по делото справка с рег.№6970/ 16.12.2014г от началника на сектор „Арести” при ОСИН гр.Стара Загора /лист 67/, копие – извадка от книгата за приемане и сдаване на пост № 1 в арест гр.Стара Загора и два броя докладни записки /лист 70-72 от делото/, се установява, че на 26.01.2010г., за времето от 14.10ч. до 14.30ч., комисия от ОД на МВР – Стара Загора, отдел „Човешки ресурси”, е посетила арест гр.Стара Загора за връчване на заповеди за дисциплинарно уволнение на Н.Я. и на други две лица, задържани в ареста.

По делото са разпитани свидетелите С.Г.С., И.Д.И. и П. Стафанов К..

В показанията си св. П.К., на длъжност „Старши надзирател” в сектор „Арести” гр.Стара Загора, сочи, че си спомня случая, когато на 26.01.2010г., следобяд, служители на отдел „Човешки ресурси” при ОД на МВР – Стара Загора, сред които е бил и г-н Слави С., са посетили ищеца в ареста гр.Стара Загора с цел прекратяване на „трудовото” правоотношение. Свидетелят заявява, че на посочената дата е бил на смяна и е изготвил докладна записка, която е приложена по делото. От свидетелските показания на свидетелите И.И. и С.С. се установява, че след като е била издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на Н.Я. комисия от трима служители при ОД на МВР – Стара Загора: С.С. – началник сектор „Човешки ресурси”, И.И. – служител в сектор „Човешки ресурси” и Виктор Коев – служител в сектор „Охранителна полиция”, са посетили ищеца в следствения арест към ОСИН гр.Стара Загора за да му връчат заповедта. След като св. С. е обяснил на ищеца целта на посещението, а именно – да му бъде връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, Я. е отказал да получи заповедта с обяснение, че адвокатът му го е посъветвал да не разписва и да не получава никакви документи. За отказа на ищеца да получи заповедта е бил съставен протокол, който е написан от св.И., под диктовката на св. С.. Този протокол, според показанията на свидетелите С. и И., е бил изготвен в същия ден, когато е предявена за връчване заповедта, непосредствено след като комисията е напуснала следствения арест. Протоколът бил подписан от И.И. и Виктор Коев, в качеството им на свидетели на отказа на служителя Я. да получи заповедта за дисциплинарно уволнение. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по делото.

По делото е представен Протокол с рег.№ 4125/ 26.01.2010г. за отказ от получаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение от държавен служител в МВР, в ксойто е удостоверено обстоятелството, че на 26.01.2010г. полицай Н.И.Я. е отказал да получи Заповед рег.№108/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора. Процедурата по връчване на заповедта е проведена от гл.инспектор С.С. – началник отдел ЧР при ОД на МВР – Стара Загора, в присъствието на свидетелите Виктор Спиридонов Коев – полицейски инспектор в отдел ООРП при ОД на МВР Стара Загора и инспектор И.Д.И. – специалист в сектор ЧР. Във връзка с направеното от страна на ищеца оспорване истинността на този официален документ, досежно удостоверените в него факти и обстоятелства относно мястото, датата и отказа на Н.Я. да получи екземпляр от заповед № 108/ 22.01.2010г, както и лицата, провели процедурата и посочени като свидетели на отказа, е открито производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.3, изр.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, съдът приема, че ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване на оспорваните факти, поради което твърдението за неистинност на съставения протокол остана недоказано и няма основания за изключване от доказателствата по делото на Протокол с рег.№ 4125/ 26.01.2010г., и това доказателство следва да бъде ценено като писмено доказателство, което е годно да бъде поставено в основата на фактическите изводи от значение за спора. На основание чл.193, ал.3, изр.1 от със съдебното решение съдът признава за недоказано направеното оспорване от ищеца Н.И.Я..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в Глава петнадесета, раздел II на АПК, в две хипотези. В хипотезата на чл.256, административният орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да предприеме по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Съставомерна в този случай е липсата на активно поведение /бездействие/ на компетентен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия. В случаите по чл.257 от АПК административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и бездействието му може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Така уреденият правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник и да е конкретизиран вида на претендираните фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила. Общото изискване и в двете хипотези е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния субект. Разликата в двете хипотези се състои в това, че при първата административният орган следва да бъде изрично сезиран с искане да извърши фактически действия, което е процесуална предпоставка за предявяването на иска, а при втората - задължението произтича пряко от нормативен акт, който оспорващият е длъжен да цитира, като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича твърдяното задължение.

В процесния случай оспорването е предявено по реда на чл.257 ал.1 от АПК и има за предмет задължение на административен орган да извърши фактически действия, които произтичат пряко от нормативен акт при настъпване на определен юридически факт. Доводите на оспорващия да търси защита по този ред са мотивирани с твърдяно неизпълнение на задължение на административния орган – директора на ОД на МВР – Стара Загора, да връчи издадена Заповед № 108/ 22.01.2010г. за наложено на Я. дисциплинарно наказание „уволнение”. По твърденията на ищеца, задължението за това действие произтича пряко от нормативен акт, а именно чл.232, ал.1 от отменения ЗМВР /обн.ДВ. бр. 17 от 24.02.2006 г./, действал към процесния период.

Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество, както и че липсват отрицателните такива. Безспорно връчването на издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР е фактическо действие, дължимо безусловно по силата на закона. Също така намира, че оспорващият има правен интерес от инициираното от него производство, доколкото твърди, че отказа да му бъде връчена заповедта за дисциплинарно наказание възпрепятства правото му на защита срещу незаконно уволнение. Съдът не приема за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на искането. Дали спорното бездействие съществува или не и дали попада в хипотезата на чл.257 от АПК, е въпрос по основателността на иска, по която съдът следва да се произнесе със съдебното решение.

Съдът намира искането за процесуално допустимо за разглеждане, но неоснователно по същество, предвид следните съображения:

По делото не съществува спор, че на 22.01.2010г. е издадена заповед с рег.№ 108 на директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която на Н.И.Я. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение със служителя.

Задължението за връчване на издадената заповед за дисциплинарно наказание е изрично указано, както в чл.232, ал.1 от отменения ЗМВР / отм. - Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., отм. бр. 53 от 27.06.2014г./, така и в сега действащия ЗМВР / Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ – чл.210, ал.2.

Съгласно чл.232, ал.1 от ЗМВР/отм./, действал към момента на издаване на Заповед рег.№ 108/22.01.2010г., заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на служителя срещу подпис, с отбелязване на датата, а ал.2 от същата законова разпоредба регламентира, че при отказ на служителя да получи заповедта, тя му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис. В разпоредбата на чл.270 от ППЗМВР /отм./ е предвидено, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване /ал.1/, а отказът на държавния служител да получи срещу подпис заповедта се удостоверява писмено, като се съставя протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама свидетели /ал.2/.

Анализът на цитираните правни норми формира извод, че специалният закон регламентира и допуска възможността заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение да се счита за редовно връчена в случаите, в които служителят отказва да получи акта, но при въвеждане на изискването за надлежно удостоверяване на това обстоятелство.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че на 26.01.2010г. Я. е бил посетен в следствения арест гр.Стара Загора от трима служители на ОД на МВР – Стара Загора / Сл.С. – началник сектор ЧР, Ив. И. – служител в сектор ЧР и В. Коев – служител в сектор „ООРП”/, за да му бъде връчена заповед № 108/ 22.01.2010г., но служителят е отказал да я получи. От показанията на свидетелите И.И. и Сл.С. се установява, че ищецът е бил уведомен за издадената заповед за дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение и същата му е била предявена за получаване. Поради отказа на ищеца да получи заповедта и в изпълнение на посочените по-горе разпоредби от ЗМВР /отм./ и ППЗМВР /отм./ е бил съставен Протокол с рег.№4125/ 26.01.2010г., в който е материализирано удостоверително изявление относно отказа на полицай Н.Я. да получи Заповед рег.№ 108 от 22.01.2010г., с посочване на мястото, часа и лицето, осъществило процедурата по връчване на заповедта. Протоколът е подписан от двама служители на ОД на МВР – Стара Загора, присъствали при предявяване на заповедта за връчване и свидетели на отказа същата да бъде получена от Я.. Тези констатации не бяха оборени като неверни в хода на откритото производство по реда на чл.193 ГПК във вр.с чл.144 от АПК относно оспорване истинността на документа.

Съставеният протокол като официален удостоверителен документ се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него факти и обстоятелства и същият удостоверява изискуемите съгласно чл.232,ал.2 от ЗМВР /отм./ и чл.270, ал.2 от ППЗМВР/отм/ факти – предявяване на Заповед № 108/ 22.01.2010г. на ищеца за връчване и отказът му да я получи. Следователно налице е надлежно удостоверен отказ да бъде получена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение, поради което следва да се приложи установената от закона фикция за редовност на връчването.

По изложените съображения съдът приема, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да изпълни задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл.232, ал.1 от ЗМВР /отм./, за връчване на Заповед № 108/ 22.10.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, тъй като процесната заповед е била връчена на ищеца на 26.01.2010г. в хипотезата на чл.232, ал.2 от ЗМВР отм. /отказ за нейното получаване/.

Ето защо, предявеният от Н.И.Я. иск с правно основание чл.257, ал.1 от АПК срещу директора на ОД на МВР – Стара Загора, като недоказан, следва да бъде отхвърлен.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл.257, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.И. ***, против незаконосъобразно бездействие на директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да изпълни задължението си по чл.232, ал.1 от ЗМВР /отм./ за връчване на Заповед № 108/ 22.10.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

СЪДИЯ: